ИПИ: Повишаването на МРЗ ще повлияе негативно на заетостта
Покачването на минималната заплата води до загуба на 24,5 хил. работни места сред ниско образованите
Всеки 100 лева повишение на МРЗ води до загуба между 5% и 16% от съществуващите работни места, констатира изследване на ИПИ върху това „Как влияе ръстът на минималната заплата върху заетостта в България“.
Според доклада увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) ще доведе до загуба на 24,5 хил. работни места сред ниско образованите. За България до момента не е публикувано емпирично изследване, анализиращо влиянието на динамиката на минималната заплата върху заетостта в страната. В същото време минималната заплата расте с бързи темпове през последните години, като за периода между 2000 и 2013 г. се е увеличила от 75 лева до 310 лева или над 3,5 пъти. Това покачване изпреварва значително както нарастването на средните заплати, така и ръста на БВП и производителността на труда. Разликите в заплащането между отделните региони също са значителни, което предполага и различни потенциални ефекти от вдигането на МРЗ в отделните части на страната.
През 2014 г. и 2015 г. МРЗ продължава да расте с бърз темп (до 340 лв. от 2014 г., 360 лева от януари 2015 г. и 380 лв. от юли 2015 г.), а средносрочната бюджетна рамка предвижда тя да достигне 420 лева от началото на 2016 г. и 450 лв. – от началото на 2017 г. Предвид бързото нарастване на минималната заплата е изключително важно да се изследва потенциалният ефект от тази политика върху заетостта, особено сред най-уязвимите групи на пазара на труда.
Направеният анализ привежда ясни иконометрични доказателства в подкрепа на хипотезата, че ръстът на минималната работна заплата влияе негативно върху заетостта сред най-ниско образованите в България. Всяко вдигане на минималната работна заплата със 100 лева води до съкращаването на коефициента на заетост сред тези с начално и по-ниско образование средно с 1,4 процентни пункта. Спрямо данните за работната сила за 2013 г., това означава загуба на 24 520 работни места. При положение, че коефициентът на заетост традиционно е много нисък в тази група на пазара на труда - варира от около 9% до около 26% в различните области през 2013 г., едно такова намаление на заетостта в отговор на покачването на МРЗ изобщо не е за подценяване.
В зависимост от областта това означава, че всеки 100 лева повишение на МРЗ води до загуба между 5% и 16% от съществуващите работни места. Ако минималната заплата нарасне от 340 лв. през 2013 г. до 450 лв. през 2017 г. може да се очаква понижение на коефициента на заетост сред тези с начално и по-ниско образование с 1,54 процентни пункта. Тоест ако заетостта сред населението на 14-64 г. с основно и по-ниско образование е била 17,5 % през 2013 г., планираното вдигане на МРЗ може да доведе до намаление на коефициента на заетост в тази група до под 16% през 2017 г.
Според ИПИ тези доказани негативни ефекти върху заетостта трябва да се отчитат от правителството и цялото общество всеки път, когато се обсъжда поредното вдигане на минималната работна заплата. Защото не всички, които работят на минимална заплата, ще се радват на по-високи доходи след покачването ѝ - десетки хиляди просто ще изгубят работата си. Решението дали да се повиши МРЗ би следвало да бъде осъзнат избор на по-ниска заетост сред най-ниско квалифицираните.