Компютърна програма преобразува мисли в текст
В експеримента са участвали 7 души
~ 1 мин.
Изследователски екип е разработил система, която е в състояние да преведе мозъчната активност в писмена форма, пише изданието Popular Science.
Екипът е направил експеримент, записвайки невронните данни на седем доброволци, които в същото време са четяли пасажи от Гетисбъргското обръщение, речта на американския президент Джон Кенеди при встъпването му в длъжност и "Хъмпти Дъмпти".
През времето, в което участниците са изговаряли думите на глас, компютърен алгоритъм се е научил да свързва звуците от речта с различните модели на мозъчна активност. След експеримента програмата е успяла да отгатне думите, които доброволците прочитат на базата данни за мозъчната им активност в 75% от случаите.
"Не е необходима 100-процентова активност, тъй като алгоритъм за автокорекция в системата би могъл да поправя грешките", отбелязва Питър Бранър, един от авторите на изследването. По думите на ученият изключително важно е да се записват данни директно от мозъка, а не през скалпа, тъй като информацията се деформира.
Мозъкът на всеки човек е уникален и невронната активност трябва да се долавя директно. "Трудно е да се създаде универсално устройство за превеждане на мисли в текст", категоричен е Бранър. Според него това е само началото и перспективите наистина са безкрайни, а потенциалът на подобна технология може да се използва в помощ на хора с неврологични заболявания, които губят способността си да се движат и говорят.
Екипът е направил експеримент, записвайки невронните данни на седем доброволци, които в същото време са четяли пасажи от Гетисбъргското обръщение, речта на американския президент Джон Кенеди при встъпването му в длъжност и "Хъмпти Дъмпти".
През времето, в което участниците са изговаряли думите на глас, компютърен алгоритъм се е научил да свързва звуците от речта с различните модели на мозъчна активност. След експеримента програмата е успяла да отгатне думите, които доброволците прочитат на базата данни за мозъчната им активност в 75% от случаите.
"Не е необходима 100-процентова активност, тъй като алгоритъм за автокорекция в системата би могъл да поправя грешките", отбелязва Питър Бранър, един от авторите на изследването. По думите на ученият изключително важно е да се записват данни директно от мозъка, а не през скалпа, тъй като информацията се деформира.
Мозъкът на всеки човек е уникален и невронната активност трябва да се долавя директно. "Трудно е да се създаде универсално устройство за превеждане на мисли в текст", категоричен е Бранър. Според него това е само началото и перспективите наистина са безкрайни, а потенциалът на подобна технология може да се използва в помощ на хора с неврологични заболявания, които губят способността си да се движат и говорят.
