5 пъти повече евросредства за биоземеделие
Липсва цялостна концепция за развитие, смятат от сектора
Снимка: БСК
~ 2 мин.
Основен проблеми пред българските биопроизводители е преработката на продуктите и липсата на комплексен подход за тяхното развитие. Едва 10% от биопродуктите остават на българския пазар, а останалите се изнасят за страните от Западна Европа. Това стана ясно по време на Национална кръгла маса “Призводство и маркетинг на български биопродукти”, организирана от Българска стопанска камара и Фондация ФАЕЛ.
В срещата взеха участие заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев, Добринка Павлова - директор на Дирекция “Биологично земеделие и растениевъдство” към МЗХ, Нели Вълева - старши експерт в същата дирекция, проф. д-р Христина Янчева - зам.-ректор на Аграрен университет – Пловдив, Албена Симеонова - съпредседател на Българска асоциация „Биопродукти“, проф. Димитър Хаджиниколов - председател на Фондация ФАЕЛ. Модератор на форума беше Георги Шиваров - зам.-председател на БСК.
Акцентът в дискусията беше поставен върху популяризирането на ползите от биопроизводството, подпомагането на биологичните производители и проблемите на фермери, доставчици и търговци на биопродукти.
Зам.-министър Васил Грудев посочи, че биопроизводството е приоритет на министерството и това се доказва, както със схемите по директните плащания, така и чрез мерките по ПРСР 2014-2020 г. и предимствата, които получава секторът при кандидатстване. Бюджетът за отглеждане на биопродукти е с 5 пъти по-висок от този през предишния програмен период – от 33 млн. евро се увеличава на 152 млн. евро.
За първи път се предвижда и финансиране на биоживотновъдството – предвидени са мерки като пасторализъм, опазване на застрашени от изчезване местни породи, биологичното животновъдство и други.
От своя страна, Албена Симеонова посочи, че липсата на цялостна концепция за развитие на биоземеделието е предпоставка за все още недостатъчния интерес към него. Налице е и недостатъчна информираност относно възможностите за подпомагане на биопроизводството. Според Стоева, необходимо е няколко министерства да работят в синхрон по отношение на политиките за насърчаване и развитие на биоземеделието. В тази връзка тя отправи предложение от името на БА „Биопродукти“ да се въведе изискване по 5% от храните за деца и ученици да са с биопроизход, като по този начин ще се насърчи употребата на биопродукти.
В подкрепа на тезата за участието на всички заинтересовани институции в управлението на политиките за развитие на биоземеделие, проф. д-р Христина Янчева сподели, че вече втора година пловдивският Аграрен университет не успява да събере нужния брой кандидати за специалността „Биоземеделие“ (бакалавър и магистър). В тази връзка тя предложи професията „Биологично земеделие“ да бъде обявена за защитена.
Проф. Димитър Хаджиниколов обърна внимание върху икономическия ефект от развитието на биопроизводството. Според него, вече е време да говорим за отделни стокови ниши като биотекстил, биофармацевтика, биокозметика, биомебели и др. Основен проблем, според Хаджиниколов, е добавената стойност - в България не се извършва преработка на биопродукти, а оттам и предлагането е ниско. Освен това, почти липсват маркетингови проучвания и активности. Проф. Хаджиниколов също подчерта липсата на комплексен подход към биопроизводството.
