Трябва да се подобри достъпът на пациентите до лекарства

Не намаляването на разходи, а подобряването на контрола е необходима мярка в здравеопазването

За тенденциите на фармацевтичния пазар, проблемите в здравеопазването, здравна реформа и последиците от нея, кадрите и перспективите пред неговата компания, Economic.bg разговаря с Димитър Димитров, изпълнителен директор на Софарма Трейдинг.

Г-н Димитров, какви са тенденциите на европейския фармацевтичен пазар? А на българския?

В търговията на едро с лекарства има 2 основни тенденции за консолидация, окрупняване на бизнеса и за вертикална интеграция, или с други думи - разрастване на бизнеса от B2B към B2C сегмента. През последните 2 г. на европейско и световно ниво се случиха едни от най-големите сделки за обединяване. Първата беше на Alliance Boots, най-големият фармацевтичен дистрибутор в Европа, с номер 2 в САЩ – Walgreens, с опция за сливане и с Amerisource Bergen. Вторият по големина дистрибутор в Европа Celesio веднага отговори, като се обедини с най-големият канадски дистрибутор – McKesson.

У нас консолидация на дистрибуторите имаше преди десетина години. Ако погледнете пазарните позиции през последните години, 80% от пазара се обслужва от 4 компании. В момента у нас започва да се оформя и втората тенденция, стартирала преди години в Европа, а именно вертикалната интеграция. Вече споменах Alliance Boots, които освен търговия на едро с лекарства притежават и най-голямата верига от аптеки, както и обширно портфолио от лекарствени продукти под собствени марки. 

Това предстои да се случи и на българския аптечен пазар. Големите вериги аптеки вече правят по-големия обем продажби на пазара. Въпреки остарялата и тромава регулация в България, пазарният механизъм ще надделее и аптечните вериги ще продължат да владеят все по-голям дял от него.  Убеден съм също, че рано или късно и в България регулациите ще бъдат като в Европа, а именно - все по-либерални на аптечния пазар. Надявам се това да се случи възможно най-скоро, за да има по-добри перспективи за развитие пред бизнеса и респективно българските пациенти да имат достъп до все повече и по-добри здравни услуги в аптеките.

Бих искал да спомена и 2 други тенденции, които се наблюдават в Европа и света през последните години. Постоянно нараства делът на OTC, или т. нар. лекарствени продукти за свободна продажба, както и постоянно се увеличава  делът на генеричните продукти. Първият произтича от все по-осъзнатия стремеж в обществото за здравословен начин на живот и превенция, а вторият е в отговор на стремежа на правителствата за по-ефективно разходване на обществените бюджети.

Неминуемо българският пазар ще последва европейските тенденции за консолидация, вертикална интеграция и предлагане на нови, иновативни услуги и продукти. Въпросът е, че темпът на навлизане на тези тенденции и в крайна сметка достигането на положителния им ефект до крайните потребители, зависи от стимулирането на бизнеса с адекватна държавна политика. За мен това на първо място означава задължително отслабване на регулациите, засилен контрол за разходване на държавния бюджет и прозрачност в управлението на обществения ресурс.

Очаквате ли сериозна промяна в цените на фармацевтичните продукти заради здравната реформа?

Ако ми позволите, искам да изместя фокуса на въпроса към това дали ще се подобри достъпа на пациентите до лекарствата. Цената на дадено лекарство е субективна,  в зависимост от това каква част от нея се покрива от здравната каса и каква се заплаща от пациента. Според мен публичната дискусия по този въпрос се измести в неправилна посока – не е релевантно да се коментира конкретна цена на лекарство, а трябва да се говори за процент покриване от обществения фонд при здравноосигурени и неосигурени лица. В България процентът, покриван от пациентите, е сред най-високите в Европа.

Постоянно се говори за бюджетен дефицит в системата, но сме свидетели само на краткотрайни решения. Аз съм финансист по образование и за мен всички реформи, насочени към първосигнално намаляване на разходи, нямат смисъл. Моментното закърпване на дупки в бюджета не води до никъде. Би трябвало за толкова години изпълнителната власт да си е извадила поука, че прехвърлянето на бюджетен дефицит от една година в друга само акумулира и трупа проблеми в системата. Това, върху което трябва да се фокусират усилията на държавата, е в увеличаване на контрола върху разходването на средствата. Но не като поема пълен контрол в обществения фонд, а като упражни властта си там, където по право я има. Например по-ефективен контрол на разходването на средства в болничните заведения, контрол по доставната верига на лекарства с цел избягване на нерегламентиран износ, развитие на електронното здравеопазване, което ще доведе до по-добро управление и мониторинг на цялата система и т.н.

Другият съществен елемент за подобряване на достъпа до лекарства е свързан с развитието на аптечния пазар. Напълно съм съгласен с публично заявения от министър Москов стремеж всеки български пациент да има достъп до аптека. Не съм съгласен обаче с подхода на Здравното министерство, предлагащ създаването на национална аптечна карта. Съгласете се, че не може да казвате на независима бизнес структура къде трябва да отваря аптека. Не само не може, но и не трябва. Ако даден бизнес бъде принуден да издържа губеща дейност, това неминуемо ще доведе до по-ниско ниво на здравните услуги в цялата му структура, няма да се стимулира развитието на нови услуги и продукти и като цяло ще има негативно влияние върху еволюцията на сектора.

Смятате ли, че с тази реформа ще се реши проблемът със забавените разплащания от страна на болниците и НЗОК?

Забавените разплащания в системата са част от комплексните проблеми, които вече коментирах.

По отношение на забавените разплащания на болничния пазар, в ролята ми на Председател на Българската асоциация на търговците на едро с лекарства (БАТЕЛ), нееднократно съм апелирал към разработването на механизми за обвързване на изпълнението на задълженията на НЗОК към болничните заведения, с изпълнение на задълженията на болниците към фармацевтичните дистрибутори. По мое мнение, държавата в ролята й на принципал на по-голяма част от болниците в страната, трябва да определи задълженията, за които да се приоритизират държавните средства. В това число да се конкретизират плащанията и на определения лимит на лечебните заведения, на реално изработеното и вече доставено, както и приоритизиране на доставчици, които се  явяват стратегически партньори на болничния пазар. Надявам се, сегашното ръководство на Министерството на здравеопазването да работи активно по този въпрос и да разработи  трайни мерки за решаване на натрупаните от години дългове на болниците.

По отношение на аптечния пазар, забавянията в разплащанията на НЗОК се отразяват в индиректно стимулиране на консолидацията на пазара. Само по-големи бизнес структури биха могли да издържат финансовата тежест, идваща от забавените разплащания и от другите негативни пазарни влияния, като стагнираните покупки на потребителите. Много ясен пример в това отношение са скъпоструващите лекарства, финансирани от Здравната каса, които могат да се обслужват само от аптеките, разполагащи с нужния ресурс.

Има ли шанс с тази реформа да отпаднат част от тежките регулации в здравния сектор и той да се либерализира?

Шанс има винаги, дали обаче ще има политическа воля да се вземе такова решение, само времето ще покаже. Това, което ми дава надежда, е желанието за диалог, демонстрирано от Здравното министерство. За съжаление, част от обявените намерения за промени са по-скоро с обратна на либерализацията посока. Такива са опитите за одържавяване на НЗОК и създаването на националната аптечна карта. От друга страна, намерението за въвеждане на електронното здравеопазване е опит за осъвременяване на системата.

Казвал съм го много пъти, важно е да се осъзнае една реалност – в света има 2 модела здравеопазване: социално ориентирано и пазарно ориентирано. В България трябва да се вземе генерално решение кой от двата пътя ще се следва. Ако се избере пазарно ориентираният модел, въвеждането му ще изисква прилагането на много непопулярни мерки и решения. Ако пък се предпочете социално ориентираното здравеопазване, то ще изисква значително финансиране и инвестиции. При всички случаи, комбинацията между двата модела е „нездравословна“ за системата.

Актуална тема е липсата на достатъчно подготвени кадри за индустрията. Трудно ли се намират кадри за компания като Вашата?

Ето че, отново се връщаме към въпроса с националната аптечна карта. Това беше един от въпросите ми към министър Москов на форумa, който организирахме тази седмица от комитет „Здравеопазване“ към Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Попитах д-р Москов, как ще се разработва национална аптечна карта, след като дори в голям град като Бургас наши партньори от аптечен пазар не успяха да си намерят фармацевт при готово наето помещение за аптека? Какво да кажем за много по-малки населени места. Аз лично до момента не съм чул да има правителствена стратегия или план за стимулиране на населението за връщане към по-малките селища.


В началото на тази година Софарма Трейдинг постави началото на нова концепция аптеки на българския пазар под марката SOpharmacy. И едно от основните предизвикателства при налагането й е именно намирането и развитието на качествени кадри. Това е от изключително значение, защото съществен елемент в SOpharmacy е предоставянето на индивидуален съвет и консултация на пациентите. Затова фармацевтите ни преминават през специално обучение от експерти лекари и фармацевти, което ги подготвя как да предоставят разширена професионална консултация. За момента ние тестваме концепцията и имаме 2 пилотни обекта в София и Пловдив, но в бъдеще, когато решим да развием SOpharmacy в национален мащаб, ще се сблъскаме със съществени трудности при намирането на фармацевти.

Като стана дума бранда SOpharmacy, бихте ли разказали малко повече за него?

Дейността ни за предоставяне на ритейл услуги към крайни потребители е най-новият елемент от стратегията ни за диверсификация на дейността и е в синхрон с последните тенденции в търговията на едро с лекарства, за които споменах в началото на нашия разговор. Както казах, в световен мащаб търговците на едро започват да предлагат собствени марки продукти, развиват разнообразни здравни услуги и насочват усилията си към спечелване на крайния клиент. С нашата концепция аптеки SOpharmacy, ние приближаваме българският пациент до най-новите стандарти и практики, прилагани в Европа и света. При разработването на концепцията привлякохме експерти от Великобритания с дългогодишен опит в развитието на най-успешните аптечни модели в Европа.


Амбицията ни е новите аптеки да предлагат съвременен подход в обслужването на здравните потребности, като например индивидуална професионална консултация, продуктово портфолио, разположено в ясни категории и среда, открита и улесняваща търсенето на пациентите. В момента тестваме концепцията SOpharmacy, защото въпреки международната експертиза, оценката и мнението на българските потребители са от първостепенна важност.

Софарма Трейдинг е лидер на българския фармацевтичен пазар. Каква е рецептата за успех?

Не знам дали има рецепта. Може би, по-скоро с екипът в Софарма Трейдинг винаги сме имали смелостта да имаме големи мечти, учили сме се от най-добрите в бранша в световен мащаб и сме оставяли амбицията да ни движи напред. Скоро прочетох една сентенция, която много ми хареса и осъзнах, че реално на нея съм подчинявал голяма част от решенията си в бизнеса. А, именно, че никога няма да повлияеш на света, ако се опитваш да бъдеш като него. Това искаме да бъде Софарма Трейдинг в своя бранш – пионер на българския пазар, прилагащ най-добрите световни практики в търговията с лекарства. Фактът че компанията ни за четвърта поредна година е класирана като най-голямата по приходи във фармацевтичния сектор е доказателство, че подходът ни е бил правилен.

Какви са бъдещите перспективи пред Вашата компания?

Надявам се, да бъдем все така успешни в това, което правим. Както казах, аз самият, а и екипът на компанията като цяло е много амбициозен. В момента се подготвяме за следващия голям скок в бизнеса. В края на 2014 и началото на 2015 г. положихме началото на 3 много важни стратегически проекта. Първият вече споменах – това е аптечната концепция SOpharmacy. Вторият обявихме този месец. Става дума за регионална експанзия на Софарма Трейдинг насочена към сръбския пазар, който е сред най-перспективните в Централна и Източна Европа и чрез който искаме да диверсифицираме риска от операциите само на един пазар. Третият, символично нарекохме Omnis, което на латински означава всичко. Това е проект, насочен към обслужване на нуждите на инвеститорите в болнични заведения в България и се роди в резултат на натрупания опит и експертиза в нашия екип през годините на работа на болничния пазар. Предстоят ни много предизвикателни и интересни проекти.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: НЗОК | дефицит | реформа | здравеопазване | контрол | болници | лекарства | аптеки | разплащания | Димитър Димитров | мегебайти | Красимир Коцев

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини