Трябват поне 1 млн. евро за полярни изследвания

Проф. д-р Христо Пимпирев (р. 1953 г.) е български учен-геолог и антарктически изследовател, пръв забил българския флаг на Южния полюс на 8 януари 2013 г. Получава магистърска степен по геология през 1978 г., избран е за асистент през 1981 г., а през 1984 г. е вече старши асистент. През 1987 г. става доктор на науките. От 1988 г. е главен асистент, в периода 1994-2004 г. е доцент, а от 2005 г. е професор по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Проф. Пимпирев е доайен на българската антарктическа програма, участник в Първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/88. Той е ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика и Председател-учредител на Българския антарктически институт.[1]

Разговаряме с него за предизвикателствата пред българските полярни изследвания и за цената на това да бъдем сред водещите антарктически държави в света.

-  Г-н Пимпирев, след броени дни започва поредната българска антарктическа експедиция. С какво тя ще е по-различна от досегашните? Разкажете накратко за научната програма.

Основната научна работа ще бъде през януари и февруари, когато се надяваме снегът да се отдръпне и да може да се работи по скалите. Един от новите проекти в 24-та Българска антарктическа експедиция е картографски. По него ще работят 4 души. Ръководител на проекта е Борислав Александров, който има три експедиции зад гърба си. Той се финансира изцяло от агенция „Геодезия, картография и кадастър“.

Неговата цел е създаване на топографска карта на околностите на българската полярна база на полуостров Хърд, както и на отсрещно разположения нос Хана Пойнт, който е свободен от лед. Носът е много интересен туристически обект, защото на него има много животни. Там поляците планират догодина да започне  меганаучен геоложки проект, за да се установи възрастта на скалите, да се види металогенната перспективност. 

Изследвания са предвидени и на полуостров Хърд, където е българската база и ние също сме включени. Само за една година финансирането на този научен проект е от порядъка на 150 хиляди евро, което се равнява горе-долу на парите на цялата българска експедиция за цяла година. А това са средствата, които полярниците влагат  за една година само в един научен проект. Ние ще направим предварителни проучвания на нос Хана с двама млади геолози от Софийския университет - асистентите Дочо Дочев и Стефан Велев. 

Освен това на базата се работи и по един геофизичен проект, свързан със сеизмичната обстановка в региона. Това е един доста земетръсен район. Съвсем близо до нас, само на няколко десетки километра, се намира действащ вулкан на остров „Дисепшън“. Така че това е много активен район. Проектът е финансиран от Фонд  „Научни изследвания“ и теренните изследвания ще се изпълняват от д-р Васил Гурев и младата асистентка от Физическия факултет Гергана Георгиева.

Продължава работата по съвместния, дългогодишен проект между България, Испания и Португалия (PERMANTAR) за изследване на замръзналата почва (пермафрост), като в района на българската и испанската полярни бази, бяха прокарани сондажи на дълбочина над 20 м. Датиране на слоевете лед на полуостров Хърд и анализ на елементите и изотопите на проби от лед са сред очакваните резултати от глациоложките проучвания. По този проект ще работят португалските геоморфолози д-р Ана Саломе и д-р Лоренсо Бандейра.

По време на експедицията на българската база ще работят и двама монголски учени.

- Известни са трудностите, които България като малка, но амбициозна полярна сила изпитва при организирането и провеждането на мисиите на Ледения континент. Как се справяте?

На 2 ноември трябва да замине първата група от 9 души, която да раззими базата. Успяхме да уредим транспорта с нашите аржентински приятели, които ще тръгнат с малък кораб от Ушуая. Той ще превози нашите хора до българското селище. Молим се да не са изцяло затрупани къщите, за да можем сравнително бързо да влезем в тях, да пуснем генераторите, водата и възможно най-скоро да започне нормалният живот в базата. Вече замина минибус до испанското пристанище Картахена. С него се транспортират много важни неща, които не могат да се купят от Южна Америка и те ще бъдат качени на испанския кораб „Есперидес”, който ще тръгне за Антарктида в края на октомври и ще стигне в началото на декември, когато на него ще се качи втората група българи с повече учени. 

С кораба ще закараме една моторна шейна, която ни е подарък от фирма. Тя е изключително важна за нас, тъй като моторните шейни са основният превоз, особено в тези снежни условия. Имаме две други машини, които обаче са изключително стари и непрекъснато са в ремонт. Нормално е да бъде така, защото работят вече 10 години, а те бяха закупени на старо. Базата трябва да се открие около 15 ноември. Втората група трябва да пристигне на 8 декември и има една междинна група, в която е включен картографския екип и ще дойде с бразилски самолет “Херкулес” около средата на декември. 

- Наука и полярни изследвания се правят с пари. Откъде получавате финансиране?

Както вече споменах, картографският проект се финансира изцяло от „Геодезия, картография и кадастър“, сеизмичният проект е единственият, който се финансира от Фонд „Научни изследвания“. Транспортът на полярниците, закупуването на храни, материали и гориво за нормалното функциониране на българската полярна база, се финансира от Министерството на образованието и науката в размер на 500 хил. лв. За сравнение, бюджетът на най-новата полярна нация -Чешката република, е 1 млн. евро годишно. От началото на месец септември в Министерството на образованието и науката е депозирана Национална антарктическа програма в две части - логистична и научна. Ударението е поставено на научната част с проекти, които ще развиваме до 2020 година. Чакаме да бъде съгласувана и да влезе в Министерски съвет за одобрение. Полярните изследвания са стратегически и за Европейския съюз, като се осъществяват от дългосрочна програма до 2020 година.

- Имаше идеи да разполагаме със собствен кораб, с който полярниците да стигат до нашата база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Има ли някакво развитие по този въпрос?

Преди повече от десет години при разработването на Националната антарктическа програма беше предвидено ремонтирането на военен хидрографски кораб за научни изследвания в полярните региони. Беше съставена комисия и имах среща с адмирали от флота. Повечето научно-изследователски кораби, опериращи в полярните морета са под „шапката” на военните министерства на съответните страни. За съжаление определената сума за ремонт от 800 хил. лв. се оказа твърде висока. Тази идея беше изоставена и този хидрографски кораб вече е бракуван. Български кораб с възможности за научна работа в Южния океан си остава една мечта.

- В какво състояние е базата. Ще се правят ли някакви ремонти или ново строителство?

Непрекъснато следим метеорологичната обстановка в този регион. В Ушуая, който е най-южният град в света, откъдето ще тръгне първата група за Антарктида, е имало незапомнени снеговалежи - над 2 метра сняг. Освен това, когато бяхме в Тромсьо (Норвегия) на съвещанието на Съвета на мениджърите на национални антарктически програми, разговаряхме с колеги, които имат целогодишни бази в района на Южношетландските острови. Те обясниха, че заливът на остров Кинг Джордж, където кацат самолетите и тръгват корабите за нашия остров Ливингстън, е бил замръзнал изцяло и затворен за плаване. 

Надяваме се до средата на ноември да се стопли и да се стопят снеговете. Все пак идва лято. През предишната експедиция не успяхме да свалим дарената ни доста скъпа тежкотоварна машина „Маниту”, която ще е безценна за разчистване на снега, товаренето и разтоварването на багажи. Тази година говорихме с чилийците да направим повторен опит. Планирам и аз да бъда при свалянето. Такава съвременна машина, която се надяваме да имаме на българската база, испанците използват от повече от 10 години.

- Каква е организацията на работата в Антарктида? Има ли ясно разграничение между научните екипи и техническите, които да отговарят за поддръжката?

В Антарктида науката и логистиката вървят ръка за ръка. Научните изследвания не биха могли да се реализират, ако ги няма механиците, лодкарите, шейнарите, енергетиците, които отговарят за полярните бази да имат всички условия за нормална работа и почивка. От друга страна, основната цел на всяка научна антарктическа програма са научните проекти, така че едните не могат без другите.

- Всички са се вторачили в проблема с глобалното затопляне. Какво е вашето мнение. И доколко промените в климата могат да бъдат прогнозирани и дори управлявани като резултат от научните наблюдения и изследвания в Антарктика?

Климатът в Западна Антарктида, Антарктическия полуостров, Южни Шетландски острови, определено се затопля. В района на остров Ливингстън действително имаме глобално затопляне. Този голям снеговалеж, който наблюдаваме в последните няколко години, се дължи на това, че климатът се затопля, става по-влажен, което увеличава и снеговалежите, както и промяната на посоката на вятъра. Доказано е, че през последните 40-50 години в световен мащаб метанът в атмосферата се е увеличил със 100 процента, а въглеродният диоксид - с почти 60-70 процента. 

Всичко това води до парников ефект, до топене на ледниковите "шапки" и до повишаване на морското ниво. Земята е една динамична система и затоплянето на климата води до стапянето на ледовете, до покачване на морското ниво в глобален мащаб. Всички научни данни показват, че до края на този век морското ниво ще се покачи с 50 см, което ще доведе до заливането на многобройни крайбрежни райони. Повече от 1,5 млрд. души живеят на нивото на водните басейни. Тяхното заливане ще доведе до невиждани миграции, спрямо които настоящата бежанска вълна в Европа е незначителна.

- Тази година България беше домакин на Консултативното съвещание на държавите от Антарктическия договор. Какви са резултатите от този престижен международен форум

България бe за първи път домакин на Консултативното съвещание по Договора за Антарктика и на Годишна среща на Комитета по опазване на околната среда. Международният форум се проведе в периода 1–10 юни под патронажа на президента на Република България Росен Плевнелиев.

В рамките на 10 дни София събра световния антарктически елит – 400 делегати от близо 50 страни и организации. Делегатите и представителите на експертни международни организации обсъждаха въпроси, свързани с функционирането на системата на Антарктическите договори, улесняването на научните изследвания в континента, опазването на околната среда, закрилата на живите ресурси в Антарктика, международното сътрудничество и обмена на информация, туризма в Антарктика и др. Домакинството на този престижен международен форум, който по същество е Правителството на Ледения континент, премина при много голям успех и доказа на цялата антарктическа общност, че нашата страна е силна, уважавана и утвърдена полярна нация.