Ципрас допусна всички възможни грешки

- Г-н Хацис, ако се опитаме да се върнем в началото, според Вас кога и как започнаха проблемите на Гърция, за да стигне тя до ситуацията, която виждаме днес?

Гръцката криза не е само в резултат на бюджетен и търговски дефицит или неустойчив дълг. Големият проблем на страната е, че не се развива като свободна пазарна икономика. Преди тя беше свръхрегулирана, истински рай за картелите, бранещи определени интереси. Предприемаческата инициатива се потискаше, конкуренцията и иновациите бяха задушени от клиентелизъм, непотизъм и корупция. Още повече, че имаше институционален дефицит. 

Гърция не разполагаше с добра институционална рамка, която да създаде условия за икономическо развитие. Социалните норми не бяха добре развити, нивото на доверие и социалният капитал бяха на изключително ниско ниво. За мен това са структурните предпоставки за проблемите на страната. Световната икономическа криза, както и някои големи политически грешки на гръцкото правителство, отключиха кризата в страната. Дълговата криза в еврозоната и структурните дефицити засилиха влиянието й. Но те не са причините за нея.

- Ако бяхте министър-председател на Гърция, кое щеше да е първото нещо, което ще направите?

Бих започнал с дерегулация, отваряне на пазарите, приватизация. Гърция се нуждае от по-свободна икономика, повече конкуренция, по-ниски данъци, малко и работещо правителство. И, разбира се, ограничаване на корупцията.

- Какви грешки допусна Ципрас при преговорите с ЕС?

Правителството на Ципрас допусна всички възможни грешки. Освен че се провали жестоко, рискованата му политика струваше скъпо на Гърция. Ципрас едва не унищожи доверието между страната и нейните партньори и най-вече доверието в гръцкото правителство. Страната беше изолирана от всички в еврозоната, дори от своите естествени съюзници Италия, Испания и Португалия. Това беше наистина тежко.

- Преди няколко месеца усилено се говореше за излизането на Гърция от еврозоната. Какво е Вашето мнение за това? Как то би се отразило на страната?

Излизането на Гърция от еврозоната би било истинска катастрофа за страната поради няколко причини. Икономиката не е самодостатъчна откъм храна, енергия и фармацевтични продукти. Grexit ще доведе до девалвация и висока инфлация. Последиците ще са опустошителни за по-голямата част от населението, особено за най-бедните 40 %. От друга страна това ще е огромен политически провал за Гърция. Страната винаги е била част от съюзниците победители във войните на Европа и членува във всички „привилегировани клубове“ на Запада – ООН, НАТО, ОИСР, ЕИО, ЕС. Това ще е сериозен удар по националната гордост на Гърция и перспективите пред нея.

- След като СИРИЗА спечели отново изборите, на първото заседание на Министерския съвет в Атина, Ципрас обяви, че планира да изведе страната от кризата до 2019 г. Смятате ли, че това е възможно?

2019 г. не е толкова далеч. Това е оптимистичен сценарий, но не е невъзможен за постигане. Ако той дерегулира икономиката, прокара реформи, намали данъците и въведе цялостна ревизия на пенсионната система, бъдещето пред Гърция е светло. Само че Ципрас не вярва в тези принципи и е малко вероятно да се бори за тях. Освен това неговото правителство не е пример за компетентност, ефективност и реализъм.

- В свое интервю за британско издание, Вие изразихте негативни очаквания относно икономическата ситуация в Гърция през октомври и ноември. Сега след победата на СИРИЗА на изборите, все още ли мислите по същия начин? Може ли новото гръцко правителство да прокара необходимите реформи?

Тези два месеца ще бъдат едни от най-лошите за целия период на кризата. Правителството трябва да приведе в действие спасителния план. Предстоят сериозни орязвания, първи опит за ревизия на пенсионната система и някои политически неизгодни реформи като значителното вдигане на данъците на фермерите. Реакцията на фермерите може би ще е бурна и вероятно опозицията ще ги привлече на своя страна.

- Могат ли гърците да бъдат убедени, че заплатите в публичния сектор и пенсиите са твърде високи? От къде трябва да започне реформата в пенсионната система според Вас?

Всъщност не са толкова високи. Дори са ниски в сравнение със средните за ЕС. Въпросът е, че не са обвързани с производителност, а процедурите по ефективност и оценка са чужди за доста институции. Пенсиите са ниски и в същото време несправедливи. Несправедливи са, защото не съответстват на реалността. Това е най-трудният проблем за страната  в момента, той е тиктакаща бомба. Свидетели сме на банкрутирала пенсионна система в държава със застаряващо население и най-висока безработица в ЕС. Първата стъпка според мен трябва да е елиминиране на преференциалното третиране и налагане на справедливи принципи. 

- Кои са проблемите на гръцкото законодателство? Какво е нивото на корупция в страната?

Както вече казах, гръцката икономика е свръхрегулирана. В Гърция има върховенство на закона, но с много недостатъци. Най-важният от тях е неефективността на съдебната система. Ще ви трябват 4-5 години да приведете договор в изпълнение. Силно проблемна е и процедурата по несъстоятелност – тромава и неефективна. Гърците традиционно поставят под съмнение законите, особено данъчния закон. Корупцията също е много висока. Не само корупцията, но и обществената толерантност към нея. Кризата засили всичко това.

- Какво може да съживи гръцката икономика сега? Туризмът ключов сектор ли е?

Дерегулирането на икономиката, стимулирането на конкуренцията, отворените пазари. Туризмът е единственият силен експортен отрасъл. Тази година беше много успешна за него, но това не реши никакви проблеми. Туризмът може да помогне, но не и да изиграе ключова роля за справянето с кризата. Гърция се нуждае от силна производствена база, която липсва днес.

- Какви са очакванията на гърците за бъдещето – оптимистични или песимистични?

Повечето от тях са доста песимистично настроени. След 5 години и половина на криза, 3 спасителни плана, безброй избори, петима министър-председатели, това е едва началото на усилията. Жертвите на хората не дадоха резултат, безработицата е на страшно високо ниво, а БВП на глава от населението спадна с 27,5 % от 2007 г. Това е национална катастрофа.