Въпросът за Гърция не е колко ще плати България, а какво следва

Проблемите около новия спасителен пакет от реформи и необходимостта от ново финансиране за Гърция продължават и всеки краен срок за разрешаването им се оказва предпоследен. Преговорите между Еврогрупата и Атина достигнаха немислимо ниво на абсурден хумор след като на дневен ред през изминалата седмица не беше обсъждането на необходимите реформи в страната за започването на трета спасителна програма, а осигуряване на „мостово” финансиране. На фона на този дебат немалко политици, експерти и медии в България пренебрегнаха по-важният аспект на тези разговори и се пуснаха по пързалката на популизма с твърдия си отказ страната да плаща за спасяването на Гърция.

Да започнем отзад напред. Нито България ще плаща нещо, нито става въпрос за нов спасителна програма, която Гърция може и да не изпълни и това да доведе до загуби за страната. Предложението на Европейския съвет е да се отпуснат 7 млрд. евро „мостово” финансиране на Гърция, за да може тя да посрещне предстоящи и просрочени дългови плащания. Отпуснатите средства ще бъдат от Европейския стабилизационен финансов механизъм (ЕСФМ) и са за не повече от 3 месеца, докато се постигне споразумение за началото на поредната спасителна програма за страната, средствата от която ще бъдат използвани за погасяването на отпуснатия кредит от ЕСФМ.

Гърция вече на 2 пъти пропусна плащания към Международния валутен фонд (МВФ) за около 2 млрд. евро и докато не изплати задълженията си, не може да използва нови кредити от фонда. Това е важно, тъй като участието на МВФ е едно от условията на Еврогрупата за започването на нови преговори по трета спасителна програма. С други думи Гърция не просто е изпуснала всички срокове за постигане на съгласие за нова спасителна програма, но и е направила преговорите технически невъзможни поради висящите й задължения към МВФ.

България страните извън еврозоната няма да плащат за мостовото финансиране 

ЕСФМ не е фонд, в който 28-те страни членки на Европейския съюз (ЕС) правят вноски от националните си бюджети и рискуват да начислят загуби. Това е финансов механизъм, който взима заеми от финансовите пазари, гарантирани от ЕС имплицитно чрез бюджета на съюза. Механизмът може да отпусне кредити за не повече от 60 млрд. евро, като до момента е отпуснал такива на Ирландия и Португалия в размер на 46,8 млрд. евро. 

С други думи механизмът разполага с възможността да отпусне 7 млрд. евро на Гърция, след като първо издаде облигации на финансовите пазари, като лихвите се плащат от страната, която получава заема, т.е. Гърция. Накратко – България не внася пари в ЕСФМ и не отговаря за разходите за лихви.

Рисковете

Единственият риск е, че Гърция може и да не успее да се договори за новата спасителна програма навреме и да не успее да си погаси задълженията към ЕСФМ, след което би следвало да се задейства имплицитната гаранция. Този въпрос също вероятно ще бъде разрешен, тъй като страните извън еврозоната се пребориха да не споделят евентуалните загуби, получавайки обезпечение/компенсация за тях. Това не се дължи на шумния им отказ да спасяват фалирали страни от еврозоната, а на това, че решението за отпускане на средства от ЕСФМ се взимат с квалифицирано мнозинство. Така че България не само няма да внася пари сега в ЕСФМ, но и няма да пострада от евентуално неплащане от страна на Гърция.

Има обаче по-важни въпроси от това ще плащаме ли и колко*, които, както обикновено, остават на заден план, защото не засягат страната пряко и в сегашния момент. Далеч по-важен е въпросът дали страните от еврозоната могат да повярват на едно правителство, което:

- първо отхвърля поставените му условия за нова спасителна програма;

- после насрочва референдум и призовава населението да гласува против нея;

- накрая се съгласява на още по-тежки условия, въпреки че както правителството, така и населението са ги отхвърлили.

Освен това в хаоса от емоции, свързан с преговорите по новата спасителна програма, се прокраднаха тези, които не бяха чувани досега. Германският финансов министър постави на масата принципния въпрос за излизане на страна от еврозоната. Доскоро присъединяването на страна към единната валута се считаше за необратим процес от политическа гледна точка. 

Нещо повече – въпреки че вече беше постигнато съгласие за започване на нови преговори с Гърция, през изминалата седмица германският финансов министър продължава да настоява, че по-добра идея би била Гърция да излезе от еврозоната за известно време.

Тези, както и редица други въпроси, са важни не само за страните от еврозоната, но и за всички останали страни в ЕС, тъй като 28-те страни членки са изключително силно свързани помежду си – както търговски, така и финансово. Т.е. нестабилност в страните от еврозоната означава нестабилност и за останалите страни.

България и еврозоната

За България тези въпроси би трябвало да са още по-важни, тъй като приемането на еврото отново се върна на дневен ред в политическия живот, макар това да изисква време и едва ли ще стане по-рано от 2018 г. Случващото се в Гърция и отношението на останалите страни от еврозоната би трябвало да породи дебат относно плюсовете и минусите от подобен ход. 

Решението на правителството безусловно ли е или зависи от справянето с проблемите в южната ни съседка? Какви икономически рискове крие водената в еврозоната политика през последните години за справянето с кризата? Може ли да се каже, че това състоянието на валутния съюз е близко до оптималното и готови ли сме да платим цената на реформите в него?

За съжаление след повече от 7 г. членство в ЕС политическият интерес в България по този, а и по други въпроси, се изчерпва с това колко струва и веднага ли трябва да се плати или може да остане за следващото правителство. Подобно късогледство винаги води до разрешаването на един проблем, който е заместен от 2 нови.

*Пропорционалното разпределение на загубите означава, че България може да загуби около 22,4 млн. евро.