Всеки инвеститор ще има личен проджект мениджър

Господин Лукарски, кои са най-големите предизвикателства, с които като министър се сблъсквате?

Най-голямото предизвикателство е, че ежедневно се сблъсквам с нови и различни предизвикателства.

Каква най-общо е „картината” на българската икономика в момента?

Ако се гледат основните макроикономически параметри, картината изобщо не е толкова лоша, колкото се твърди. На фона на гръцката криза, най-важното е, че България запазва своята макроикономическа и финансова стабилност. Статистиката е красноречива. По предварителни данни на НСИ през 2014 г. ръстът на брутния вътрешен продукт е 1,7%, а през първото тримесечие на 2015 г. - 2%. Вторият важен показател е безработицата. По данни на Агенцията по заетостта през юни 2015 г. безработицата е 9,6% с тенденцията за понижаване. Инфлацията през 2012 г. достигна 3%, а през 2013 г. се забави до 0,9%. През 2014 г. се отчете спад в потребителските цени с 1,4% спрямо предходната година. Тенденцията се запази и през 2015 г., като през юни бе отчетена дефлация от 0,3%. През последните няколко години външната търговия на България бележи тенденция на възстановяване в сравнение с предкризисния период.  През януари-май 2015 г. износът бележи ръст с 11,6% на годишна база, а вносът нараства с 1,2%. Тези макроикономически показатели доказват, че икономическата картина в страна е стабилна с перспективи за устойчиво развитие. Но да не забравяме, че българската икономика е обвързана с чуждестранните партньори, развитието й зависи  и от международната конюнктура.

Кои са „перлите в короната”, кои са компаниите, които може да се каже, че са гръбнак на българския бизнес?

Много са големите фирми, които имат опит и традиции в правенето на бизнес и заемат голям пазарен дял. Но още с встъпването си в длъжност казах, че ще работя за превръщането на малките и средните фирми в конкурентоспособни за световния пазар, защото на практика те са гръбнакът на икономиката. У нас средният живот на една семейна фирма е три години, докато в Германия и Великобритания е много по-дълъг, там се залага на фамилния бизнес и при него има голяма устойчивост и приемственост. И ако се опра на вашата метафора, то аз и моят екип работим усилено за превръщането на малките и на семейните фирми в множество „перли в короната” на българската икономика.

В такъв случай какво ново да очакваме в политиката за насърчаване на малките и средните предприятия?

В момента работим по създаване на регионална мрежа и центрове на Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия, за да може по места малкият и средният бизнес да получи реално подпомагане и съвети за развитие. Първоначално те ще бъдат в шест града в страната. Амбицията ни е да се създаде пряка комуникация на предприемачите с агенцията. Новата мрежа е разработена, като са ползвани успешните практики на Австрия, Франция, Германия и Италия. В София инициативата ще се осъществява съвместно със Столичната община и вече активно работим с екипа на кмета Йорданка Фандъкова.

Когато имате срещи с министри на икономиката на други държави, какви силни страни на българската икономика представяте пред тях?

И на министрите, и по време на срещите с бизнеса в чужбина винаги казвам: „Елате в България, тя е добро място за инвестиции и правене на бизнес”. Тези срещи са изключително важни за насърчаване на българския износ, за привличането на качествени чуждестранни инвеститори и за навлизането на нови пазари. Има държави, особено в Близкия Изток и Азия, където без разговори на държавно ниво бизнесът не може да пробие, а тези пазари са много важни. Сегашните икономически и политически предизвикателства пред ЕС, кризата в Гърция и Украйна, както и наложените санкции на Русия, ни задължават да търсим възможности за ръст на експорта и за привличане на нови инвестиции от развити държави, от бързо развиващите се икономики в Азия и от богатите арабски държави от Персийския залив. САЩ, Бразилия, Канада са пазари с голям потенциал и там трябва да работим по-усилено. Рекламирам България навсякъде по света с нейната политическа, икономическа и финансова стабилност, стратегическото географско положение с достъп до големите пазари, както на Европа, така и на Азия, ниските производствени разходи, висококвалифицираните кадри и активната насърчителна политика на държавата. Към тези предимства добавям и благоприятната данъчна политика.

Но нито плоският данък от 10%, нито евтината работна ръка в последните години се оказаха достатъчно атрактивни за чуждестранните инвеститори. Защо?

Всъщност, не е точно така. България отчита над три и половина пъти ръст на чуждестранните инвестиции само за първите месеци на годината и това е най-вече благодарение на икономическата стабилност, която гарантира нашето управление. Икономическата ситуация в страната наистина предлага по-конкурентни условия за наемане на работна ръка, отколкото в страните от еврозоната. Нека не забравяме, че инвеститорите оценяват високо макроикономическата и финансовата стабилност, както и географската близост до основните пазари. Ние разполагаме с висококвалифицирани специалисти в различни области, като компютърните технологии, архитектурата, машиностроенето. Неслучайно водещи семейни предприятия от Германия насочват поглед към Източна Европа в търсене на по-добри условия за бизнес, в това число и към България.

Какво ще предприемете за насърчаване на инвестициите и за облекчаване условията за навлизане на инвеститори?

Набелязали сме доста стъпки в тази насока. В момента работим по идеята всеки проект на чуждестранен инвеститор, който постъпва в Българска агенция за инвестиции, да получава персонален project manager. Ролята на този мениджър ще бъде да съдейства на инвеститора от самото начало до успешната реализация на проекта, особено при преодоляването на всякакви бюрократични спънки. За да привлечем свежи пари, трябва да сме гъвкави и адекватни спрямо световната конюнктура. Това е състезание, в което се съревноваваме с всички страни и смятам, че България със своя добър инвестиционен маркетинг печели все повече преднина. За да привлечем качествени проекти и да превърнем нашата страна в атрактивна дестинация, БАИ е разработила програма за промоционални инициативи. Надявам се те да имат успех. Разработваме и проекти със съседни държави. Част от политиката за насърчаване на инвестициите е и Третият пакет за намаляване на административната тежест, който се координира от Министерство на икономиката. Годишните прогнозни спестявания за бизнеса, които ще се реализират в изпълнение на заложеното в пакета, възлизат на 144 млн. лв. Вече успешно сме реализирали два пакета, облекченията от които са довели до спестявания от 256 млн. лв. всяка година.

А какви са възможностите да изнасяме стоки с по-висока степен на преработка и с по-висока добавена стойност, а не суровини? Това само въпрос на свобода на частната инициатива ли е?

Не, това също е въпрос на целенасочена подкрепа от държавата – за подобряване на бизнес климата, за насърчаване на иновативните и конкурентните производства, на тези с висока добавена стойност и експортен потенциал. Затова  усилията на министерството са към подкрепа за развитието на нови технологии, водещи към конкурентни предимства чрез стимулиране на научноизследователската и развойната дейност, на иновациите и разработване на нови продукти и услуги. Целта е България да стане предпочитана дестинация за инвеститорите в сектори с висока добавена стойност. Иновациите са основен акцент в новата Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност”. Освен това залагаме на внедряване на цифровите технологии и електронното управление в администрацията, за да се подобри качеството и бързината на административните услуги.  Насърчаваме износа също чрез експортно финансиране и застраховане.

Увеличаването на прага за регистрация по ДДС ще доведе ли до „изсветляване” на бизнеса?

Екипът на министерството е на мнение, че за да се изсветли част от малкия и средния бизнес, е необходимо да се променят изискванията за регистрация на фирмите по ДДС. Идеята ни е прагът да се увеличи от 50 хил. на 100 хил. лв. оборот, като европейското законодателство дава възможност „летвата” дори да е 100 000 евро. Основното предимство при регистрацията по Закона за ДДС е, че тя дава право за възстановяване на данъчния кредит. Повечето малки фирми обаче предпочитат да избягват регистрацията заради завишените изисквания към счетоводството и документацията. Предложението за промени в законодателството е подкрепено от парламентарната група на Реформаторския блок, но засега срещаме възражения от Министерство на финансите.

Въпросът с квалификацията на кадрите тепърва ще ескалира, особено що се отнася до определени прослойки без образование и без квалификация, без трудови навици. Има ли правителството планове за справяне с този проблем?

Наистина в България недостигът на квалифицирана работна ръка и младежката безработица са голям проблем. Министерство на икономиката разработи проект по Българо-швейцарската програма за внедряване на елементи на дуалната система на обучение в България. Тя ще даде възможност на младите хора едновременно да учат и да работят в конкретни предприятия, за да усвоят определени технологични умения.

Все по-трудно българският бизнес и предприемачите намират кадри по своя мярка. В състояние ли са сами да се справят с този проблем?

Ето още един пример как държавата може да помогне. Най-голям недостиг на кадри в момента има в IT сектора. Необходимостта от подготвени кадри кара компании от бранша да търсят висококвалифицирани чуждестранни специалисти с помощта на т. нар. „синя карта“. Но нейното издаване отнема до 9 месеца, при което, чакайки, те губят този специалист. Затова значително ще съкратим сроковете за издаване на документи за пребиваване и работа на чуждестранни специалисти.

Как ще създадете условия ОП „Иновации и конкурентоспособност” да работи като добре смазан механизъм?

Това е една от големите ни амбиции. Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 е основният инструмент за директната подкрепа на българския бизнес в иновациите, предприемачеството, капацитета за растеж на малки и средни предприятия, енергийната и ресурсната ефективност. Решени сме да не допуснем грешките от предишния програмен период. В момента екипът, който работи по програмата, едновременно стартира мерки по новата оперативна програма и приключва предишната. От предходния период научихме уроците и направихме извода, че административната тежест е една от най-сериозните пречки пред кандидатите. Затова основно работим по опростяване на процедурите и за електронизазация на целия процес по подаване, оценка и отчитане на проектите.

Имате ли кратък отговор на въпроса как да съживим българската икономика?

Краткият отговор е - като работим всички заедно – и бизнесът, и държавата. Малко по-дългият е - като мислим повече за бъдещето и инвестираме в  образованието, в кадри за технологични и висококонкурентни производства, а не да създаваме армия от завършили модерни специалности като публична администрация, мениджмънт и юридически науки, които след това се превръщат в клиенти на социалната система. Работим задно с Министерство на образованието за въвеждане на дуалната форма на обучение по германски и австрийски модел.

Цялото интервю четете в бр. 53 на сп. "Икономика".