50-60 души се състезават за едно работно място в Северна България, докато цифрата за Южна България е едва 10 души. Това заяви икономистът Петър Ганев от Института на пазарна икономика (ИПИ) на среща с експерти по регионално развитие и представители на фондации, съобщава Kmeta.bg.
Ганев заяви, че нивото на минималната работна заплата възлиза на 60-70% от средното работно възнаграждение за страната. По-малко от 40% от населението в някои от най-бедните области на страната работи през 2014г. , каза той. "Това често се дължи на факта, че дори да има много желаещи да заемат работно място, работодателят често не открива сред тях нужните му специалисти", разясни Ганев.
Трябва общините да имат повече свобода да определят образователната си политика, за да могат да подготвят нужните за тях специалисти на местно ниво, смята Ганев. "Кметът на Враца, например, иска да развие връзката между образование и бизнес и ни покани да направим няколко дискусии по тази тема. В момента образованието е твърде централизирана сфера, всичко се решава само на държавно ниво, нужни са и подобни частни и местни инициативи", отбеляза Петър Ганев.
Той открои София, Пловдив, Бургас и Благоевград като основни икономически центрове в Южна България.
"Там инфрастуктурата е сравнително добра, в столицата, Пловдив и Бургас има и летища, което осигурява добри възможности за бизнеса. Кметът на Бургас пък е печелил приза "Кмет на годината", градът има изключително високо ниво на усвояване на европейски средства ", каза Ганев.
Според него, в Северна България единственият икономически център е Варна. "Инфраструктурата на останалите места в тази част на страната не е особено добре развита. Стара планина пречи на придвижването на работна сила от Севера към Юга и обратно, това е и едно от обясненията за лошото икономическо състояние на Северна България. Няма как хората от Юга по лесен начин да се придвижват на Север и обратно", смята Ганев.
В някои общини има липса на идея и мениджмънт, отбеляза Ганев. На места пък липсва експертиза за управление и осъществяване на съществуващите идеи и това трябва да бъде преодоляно.
Ситуацията с кадастъра е много лоша, заявиха от ИПИ. Световната банка е помогнала за разширяване на покритието му, но за 10 г. работа то е едва около 20% от територията на страната, заяви директорът на ИПИ Светла Костадинова. "Инвеститори понякога плащат, за да се направи кадастрална карта в регионите, в които инвестират", уточни тя.
Индустриалните паркове трябва да се развиват , категоричен е Петър Ганев и даде пример с датски инвеститори. Те имали желание да построят фабрика за 100 млн. лв. и са се чудили къде да стане това - дали в Божурище или в Тракия икономическа зона. " Казаха, че основен проблем е била инфраструктурата. Избрали са Божурище, заради по-добрата инфраструктура, каза Ганев.
Общините трябва да развиват индустриалните паркове, защото около тях се създават хубави пътища и има условия за инвестиции, смята той.
Още регионални новини може да намерите на сайта Kmeta.bg.