Износът на България нараснал 4 пъти за 15 г.
Увеличението се дължи 2/3 на ръст в количествата изнесени стоки и 1/3 на ръст в експортните цени
Водещи пазари за български стоки са Германия и Италия, следвани от балканските ни съседи Турция, Румъния и Гърция. Сериозен ръст бележи износът ни за Китай, Полша, Чехия и Египет, а по-забележимо отстъпление има в износа ни за САЩ и за Македония.
Нарастването на българския износ се дължи 2/3 на ръст в количествата изнесени стоки и 1/3 на ръст в експортните цени, показва анализ на българския износ в периода 2001-2015 г., изготвен от Центъра за външноикономическо сътрудничество при БСК.
Курсът на щатския долар към лева влияе върху износа ни в краткосрочен план - българският износ успява да се адаптира към промените в курса на долара, но с известно забавяне. През разглеждания 15-годишен период курсът на американския долар е имал по-голямо значение за борсовите стоки (суровините) и почти не се е отразявал на стоките с по-висока добавена стойност.
По групи стоки :
• Изпреварващо се развива износът на електроника и електротехника, като за 15 години той нараства почти 12 пъти и се изкачва от 7-мо на 2-ро място в износната ни листа;
• Също силно се представят: зърнените култури – 13 пъти нараства износът им, маслодайните семена – 12 пъти, фармацевтичните продукти – 11 пъти, стъкло и стъклени изделия – 12 пъти;
• Най-голям ръст бележи износът на транспортни средства и техни детайли – 33 пъти!
• Забележимо над средния ръст имат мед и медни изделия, пластмасови изделия, мебели и осветителни тела, оръжия и муниции.
• Под средния ръст на износа имат изделията от дърво, без мебели.
• Доста по-слабо и със спад се представят стоките в групи „облекла и текстил“ и „желязо и стомана“.
В световен мащаб:
• Расте вносът на руди и концентрати, фармация, маслодайни семена, животински мазнини, скъпоценни камъни и метали, торове, какаови изделия, кафе, храни, мед и медни изделия, плодове, фуражи, етерични масла, никел, желязо и стомана.
•
По-слабо търсене на световните пазари и дори
спад се наблюдава при машини и апарати, транспортни средства, органични
химикали, трикотаж и конфекция, рибни продукти, хартия и картон, дървен
материал, играчки, памук, тютюн и цигари, книги.
Наблюдава се ръст на износа на стоки с по-висока
добавена стойност. През 2001 г. около 36% от износа е бил на суровини и продукти с много ниска степен на
преработка, преди кризата през 2008 г. – около 33%, а през 2015 г. – 30%.
Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят. България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на техните фирми и се включи в глобалните вериги на доставки.
Основните групи стоки и услуги в нашата експортна листа с относително голяма добавена стойност са:
- Компоненти за автомобилостроене и машиностроене като хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, кабели, електротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти;
- Хладилници, фризери и санитарен фаянс; изчислителни машини;
- Някои фармацевтични и медицински изделия;
- Оптични изделия, сензори;
- Някои софтуерни продукти за управление на процеси, игри;
- Любителска радиотехника, сноуборд, велосипеди.
Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България, и по-малко на местни фирми.
Качествените
характеристики на българския износ догонват средноевропейските показатели, но
недостатъчно бързо. Както и досега, България е
лидер в износа на някои нишови продукти. Такава трябва да бъде и по-нататъшната специализация – продуктова, а не
секторна.
Големият дял на износа на суровини и стоки с много ниска степен на преработка е показател за нарушени междуотраслови връзки. Суровините се изнасят не защото навън постигат по-добри цени (обратното!), а защото в България няма купувач за тях.
България е близо до предела си в износа – почти няма какво повече да предложи на външните пазари. Необходими са инвестиции в нови услуги и нови производства на стоки. Необходимо е развитие на хоризонтални кооперации вътре в страната за последваща преработка на продуктите и повишаване на добавената стойност.
Увеличаване на износа с по-висока добавена стойност изисква държавната подкрепа да се пренасочи към все по-задълбочена и последваща преработка на продукти. Държавна подкрепа може да се желае и за насърчаване включването на българските производителни в глобалните вериги на доставки.
Пазарът на ЕС не е достатъчно динамичен. За запазване на експортния ръст е необходимо увеличено присъствие на други пазари. С приближаване на Западните Балкани към членство в ЕС ще нараства тяхната конкуренция както на пазарите ни, така и в привличане на качествени инвестиции.
Тенденцията
към повишаване на технологичното ниво на производствата ще засили търсенето на
средно и висококвалифицирана работна
ръка. От друга страна, ще се засили излишъкът от неквалифицирана работна
ръка.