Разрези на бедността: Образованието и заетостта като фактори за кривата на доходите и щастието в България

Водещият мотив на авторите е да бъде представена една цялостна картина - наречена от нас "крива на доходите", която отразява доходите на всички български граждани. Тази крива може да бъде разбита по ключови фактори за благосъстоянието на домакинствата у нас - спрямо населеното място, нивото на образование и икономическата активност на членовете на всяко едно домакинство. 

Кривата на доходите позволява един много по-различен и дълбок поглед към бедността и неравенството, в т.ч. изготвяне на профили на бедността и оценка на значимостта на отделни фактори спрямо риска от попадане в бедност.

Разбивките на кривата на доходите разкриват следните общи наблюдения:

• По-заможните домакинства в страната (обединяващи 20-те процента с най-високи доходи) получават 40% от доходите в обществото, докато бедните (съставени от 20-те процента с най-ниски доходи) - едва 7% от доходите в обществото;
• Удовлетвореността от живота при по-заможните е почти два пъти по-висока спрямо тази при бедните - наблюдава се значима връзка между доходи и "щастие". Доверието в правосъдието и въобще усещането за справедливост е драматично ниско както при бедните, така и при по-заможните;
• Най-значимият фактор за бедността е образованието - независимо от икономическата активност на лицата, по-ниското образование се отразява силно негативно на доходите и риска от бедност. Завършването на поне средно образование е ключово за намирането на работа и избягване на бедността.
• Заетите са групата с най-високи доходи и много ниски нива на бедност - рискът от бедност при заетите със завършено поне средно образование е под 5%. Най-рисковата група са безработните, които имат изключително ниски доходи и много високи нива на бедност. Над 80% за безработните с начално или по-ниско образование и 60% за безработните с основно образование са бедни;
• Наблюдават се много ниски доходи и високи нива на бедност в малките населени места - всеки трети в селата е беден, докато в големия град бедността е около 10%;
• Профилът на бедните не говори задължително за тежки заболявания или липса на каквито и да е било трудови навици - поне 60% от бедните на 16 и повече навършени години са работили някога през живота си, а половината бедни декларират, че са в добро или много добро здравословно състояние.

Данните категорично показват, че обсъждането на темата за бедността следва да е по-малко разговор за административното повишаване на доходите, обезщетенията и помощите и повече разговор за образованието и новите работни места. Водеща цел на политиките следва да е пресичането на пътеката от ниско образование към безработица и в крайна сметка бедност.

Фискалната тежест на бедността, базирана на оценката на самите хора за недостигащия доход в домакинството за да се "вържат двата края", показва, че разходните политики не могат да решат проблемите на бедността. Реформите в областта на образованието и пазара на труда, както и адекватна регионална политика са без алтернатива за повишаването на доходите.