Чужди инвеститори отварят у нас 6000 нови работни места

Стамен Янев е роден на 19 септември 1977 г. в София. Той е юрист, магистър по право от СУ "Св. Климент Охридски", специализирал е в сферата на сливанията и придобиванията, както и в областта на инвестициите. Член е на Софийската адвокатска колегия и е главен асистент в Института за държавата и правото при БАН. Професионалният му път преминава през големите международни консултантски компании, сред които и българските подразделения на някои от четирите най-големи одиторски фирми в света. От януари 2015 г. оглавява Българската агенция за инвестиции (БАИ).

Economic.bg разговаря с него за чуждестранните инвестиции в различните региони, основните инвеститори, квалификацията на кадрите и актуалните инициативи на БАИ.

 

Г-н Янев, Българската агенция за инвестиции анонсира нова концепция за привличане на инвеститори в българските региони. Разкажете ни малко повече за тази инициатива.

Изготвихме стратегически анализ, свързан със секторите и възможностите за потенциално развитие на българската икономика. На тази база създадохме концепция за привличане на инвеститорите. В основата на тази инициатива е формулирането и осъществяването на регионални политики, насочени към привличането на инвеститори.

Работим на базата на Иновационната стратегия за интелигентна специализация, според която България е разделена на 6 региона, всеки с конкретен профил, свързан с дейности в сферата на иновациите. Част от тези дейности са свързани с привличането на съответните инвестиции. С общи усилия от местната власт и държавните институции работим върху главната ни цел – привличане на максимален брой инвеститори в областта на високите технологии, които да създадат по-висок икономически ръст на българската икономика.

Съвместно с Портала на българските общини Kmeta.bg стартирате проект за книга „Инвестиции и региони“, която да представи възможностите за инвестиции в общините. С какво подобна книга ще допринесе за инвестиционната карта на България? Какъв съвет бихте дали на българските кметове?

Тази книга ще бъде нашата библия, с която по-успешно да работим с чуждестранните инвеститори. Това ще бъде наръчникът, чрез който ние, отивайки на дадено мероприятие, ще можем да покажем конкретните проекти, които представляват интерес за съответния инвеститор. С помощта на тази книга ще го насочим към определен град, община или регион, където има всички необходими условия за успешно развитие на неговия бизнес.

Кметовете трябва да подготвят местната бизнес среда, така, че тя да работи максимално успешно в полза на инвеститорите. Виждаме, че активната политика в сферата на инвестициите на определени градоначалници дава своите резултати. Кметовете трябва задължително да познават процесите по привличане на инвеститори.

В случай на затруднения, ние от БАИ ще помогнем на местните власти. Ще им дадем възможност да подготвят проектите на своите Наредби за привличане на инвестиции, да обучат експерт или екип от експерти в тази област. Това би улеснило и нашата агенция, защото ще имаме пряк контакт и актуална информация за инвестиционната среда и възможности във всяка община.

Предвид интереса на инвеститорите към все повече български градове, може ли да се каже, че наблюдаваме процес на децентрализация на инвестициите?

Развитието на българската икономика определено минава през децентрализация на инвестициите. Ако искаме да имаме силни региони, да дадем шанс за развитие на хората от даден регион, трябва да формулираме и съответните приоритетни проекти. Около тях може да се изгради и концепцията за развитие на региона, която да даде шанс за по-добро бъдеще на живеещите там. Трябва да бъдем максимално активни, защото както казва и Ейбрахам Линкълн, „Най-добрият начин да предвидим бъдещето е като го създадем“.

Чуждите инвеститори са все по-активни, БАИ също, но има ли достатъчно квалифицирани кадри за предприятията, които отварят?

Голяма част от бизнеса у нас среща проблеми при намирането на подходящите кадри и това отдавна не е тайна. Министерството на образованието действа в тази насока – да се подготвят необходимите кадри. В момента се работи върху изготвянето на добър нормативен акт в сферата на професионалното образование, т.нар. дуално обучение. На базата на регионалните политики и приоритети биха могли да се формулират и съответните образователни политики.

Нагласата в обществото през последните десетилетия беше, че е добре човек да има висше образование, но липсваше ясна идея за бъдеща професионална реализация. Ходенето в университет сякаш служеше, за да отложим безработицата с няколко години. Подготвяха се висшисти, които после не работеха по специалността си, а се превръщаха в неквалифицирани работници в други области. Хората завършваха икономика и ставаха продавач-консултанти в магазини.

С тези неправилни възгледи и политика убихме желанието на гражданите да стават професионалисти. В Германия един технически специалист лесно може да си намери работа и да получава добра заплата. Вече и в България е същото.

Заплатите в производството са по-високи, отколкото в сферата на услугите. Човек може да бъде технически специалист и да живее заможно и спокойно.

Кои държави са най-големите инвеститори в България в момента? Какъв е настоящият обем на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България?

По данни за първото тримесечие на 2016 г. инвеститор номер 1 у нас продължава да е Холандия. Това вероятно е свързано с техния благоприятен данъчен режим, свързан със създаването на холдингови структури, отговарящи за различни инвестиции в различни държави.

Други топ инвеститори са Германия, Австрия, Норвегия и Италия. Германия редовно присъства в топ 5 на инвеститорите у нас, Австрия също. Италия пък допринася с инвестиции във високотехнологичните индустрии.

Преките чуждестранни инвестиции у нас до края на май 2016 г. са 517.3 млн. евро, те са с 34,4% по-ниски от тези за същия период на миналата година.  

Но на инвестициите не бива да се гледа само като на преки чуждестранни инвестиции. В момента имаме 9 нови сертифицирани проекта на обща стойност около 200 млн. лв., които през следващите години ще разкрият над 3000 нови работни места. При нас са заявени и още 19 проекта, на обща стойност над 400 млн. лв., които ще отворят над 6000 нови работни места.

Как се развива процесът на предоставяне на българско гражданство на чужди граждани срещу инвестиции?

За 2015 г. са издадени 96 удостоверения за осъществена инвестиция с цел гражданство. За първите 6 месеца на 2016 г. цифрата на удостоверенията вече е 77.

Как е решен този въпрос в други държави? Кои страни са най-добрите примери в това отношение?

В други държави в ЕС такъв тип програми носят много сериозен обем от инвестиции. В Португалия през подобна програма са събрани над 2 млрд. евро, които по време на кризата са били насочени към проблемни сектори, като строителство и недвижими имоти.

В България процедурата за предоставяне на постоянно пребиваване и впоследствие на гражданство е по-тромава. При нас тя продължава средно около 12 месеца, а в държави като Португалия, Кипър и Малта – между 1 и 3 месеца.

Необходими ли са законови промени с цел ускоряване на процедурата?

Личното ми мнение е, че трябва да се възползваме максимално от тази програма, което предполага сериозно съкращаване на сроковете. Бих предложил промени за ускоряване на процедурата чрез фиксиране на срокове за проверка на хората и ресурса, който се инвестира. Според мен оптималният срок за получаване на българско гражданство чрез инвестиция би трябвало да е около 3 месеца.

Предвижда ли се облекчаване на процедурата за получаване на наше гражданство за инвеститори от съседни държави, например македонци?

Подобни предложения са обсъждани на експертно ниво, вероятно в тях има резон. Личното ми становище е, че правилата трябва да важат за всички. Все пак за хората с български произход може да има вариант за по-ускорени процедури.

Подобни програми могат да бъдат и в помощ на бизнеса. В IT индустрията ни например биха могли да бъдат привлечени специалисти от бившите съветски републики като Беларус, Украйна и т.н. Те са по-близки до нашата култура, могат по-бързо да научат български език и да се интегрират в обществото ни.

Освен това IT специалистите от тези държави са на доста високо ниво, тъй като самите страни имат традиции в IT сферата. Ето например Viber първоначално е произведен в Беларус.