Бизнесът е против внесените промени в трудовото законодателство

Работодателите смятат, че има грубо нарушаване на социалния диалог

Внесените от омбудсмана Мая Манолова и синдикалната организация КНСБ законодателни промени, даващи възможност на служителите да осъществяват контрол върху предприятията, в които работят, са опасни за бизнес средата и икономиката като цяло. Това става ясно от съвместна позиция на две от четирите национално представени работодателски организации – КРИБ и АИКБ. Според тях промените в Кодекса на труда и още няколко закона са внесени в разрез със закона, тъй като не са обсъдени в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Българските работодатели изразяват своята огромна загриженост от извършеното вчера нарушение на законите и правилата за водене на социален диалог в Република България, осъществено посредством внасянето на пакет от предложения за законодателни промени от страна на Омбудсмана на Републиката и КНСБ, се казва в съобщението.

Бизнес организациите смятат също, че внасянето на промените в парламента, без те да бъдат обсъдени с едната група социални партньори е грубо нарушение на социалния диалог. Българските работодатели изразяват своето абсолютно недоумение и остро възмущение от факта, че една държавна институция погазва по безпрецедентен начин духа на закона и утвърдената в страната практика с това действие, се казва ще в позицията.

Според работодателите тези промени не са необходими, тъй като в България няма съществен проблем със забавянето на плащането на работни заплати, с изключение на изолирани случаи, против които работодателите категорично се обявяват.

Доказателство за това е, че при 30 млрд. лв. изплатени работни заплати размерът на забавени плащания е едва 30 млн. лв., т.е. едно на хиляда.

В същото време, тиражираната в медиите информация по отношение на конкретните разпоредби във внесения вчера пакет предложения за законодателни промени поражда сериозни притеснения и опасения, тъй като крие рискове от възможни злоупотреби и изнудвания, както и чувствително влошава бизнес средата и условията за осъществяване на инвестиции и стопанска дейност в страната, се казва в позицията им.

Те дават и няколко примера в тази посока:

  • Възможността на работниците да започнат процедура по несъстоятелност срещу работодателя при две неплатени работни заплати – може да бъде ползвана за насилствено придобиване на жизнеспособни предприятия, посредством нарочно забавяне на плащания към тях на ключови клиенти;
  • Преместването на вземанията на работниците на първо място сред привелигированите кредитори заплашва на практика да торпилира устойчивостта на банковата система в България, като едновременно създава условия за злоупотреби посредством съглашателство на работодатели и техни работници и служители и обезстойностяване на гаранциите за отпускане на кредити;
  • Влошаване на условията за правене на бизнес при недопускане на фирми до участие в конкурси за обществени поръчки, които поради временни затруднения бавят изплащането на възнаграждения и по този начин – задълбочаване на затрудненията им до степен на криза и фалит.

Национално представителните организации на работодателите винаги са отстоявали и насърчавали коректния социален диалог и спазването на законите в сферата на трудовоправните и социалноосигурителните отношения. Доказали са се като отговорен партньор в социалния диалог – и на национално, и на европейско равнище и настояват да не се допуска това грубо нарушение на световната и европейска практика, като призовава всички отговорни и засегнати институции да спазят българското законодателство. В частност, призовават председателя на 44-то Народно събрание на Република България г-н Главчев незабавно да откаже приемането на пакета предложения и да настоява за неговото оттегляне и евентуално внасяне по установения ред – а именно – след обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Употребявайки атрактивния термин „модерно робство“, Омбудсманът и КНСБ съзнателно, преднамерено и дори злонамерено извършват подмяна на тезиса. Наричайки определени нарушения (които работодателските организации винаги са порицавали) с название, на което в законодателството на друга европейска държава съответстват изключително тежки престъпления, като реално робство, сексуална експлоатация, взимане на органи за трансплантация, получавате на услуги с насилие, експлоатация на деца и уязвими хора, инициаторите на въпросните законодателни промени преднамерено демонизират и стигматизират цялата общност на предприемачите в България.

Този подход е изключително неприемлив, той минира социалния диалог, саботира го и единствено създава напрежение между социалните партньори и институциите в лицето на Омбудсмана.

В заключение, работодателите напомнят, че подобни популистки действия ерозират доверието в българската държава, както на българските, така и на чуждестранните инвеститори и поставят риска България да бъде сочена като негативно изключение в рамките на Европейския съюз.


Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: КНСБ | работодатели | бизнес | АИКБ | Кодекс на труда | КРИБ | Мая Манолова