Токът от „Марица Изток 2“ може да поскъпне с 27%
Причините са евентуалното въвеждане на новите екологични политики на Европейския съюз
~ 3 мин.
Новите правила на Европейския съюз (ЕС) за емисиите в промишлеността може да доведат до поскъпване на енергията от ТЕЦ „Марица Изток 2“ с 27%, показват изчисленията на централата. За да постигане новите рестриктивни норми дружеството ще трябва да инвестира между 200 и 500 млн. лв., което ще наложи увеличаване на цената на произвежданата електроенергия от ТЕЦ-а. Не е сигурно обаче, че ще може да се осигури финансиране в такъв мащаб.
Това става ясно след среща на експерти от министерствата на енергетиката, на околната среда и водите и на икономиката, която се проведе в Брюксел. Разговорите целяха разясняване на тежките последици за нашата страна от готвените промени в Референтния документ за най-добри налични техники за електроцентралите на въглища. Срещата с представители на ГД "Енергетика", ГД "Околна среда" и ГД "Действия по климата" в ЕК бе част от поредицата български инициативи, целящи да запознаят международната общност с негативното отражение на готвените промени върху енергетиката, икономиката като цяло, социалната система на страната и националната сигурност. Специалисти от трите ресорни дирекции на ЕК ще изпратят допълнителни въпроси, на които България трябва да отговори, стана ясно след срещата.
Както вече е известно, предстои промяна на нивата за най-добри налични техники за големите горивни инсталации. Новите норми засягат електроцентралите с входяща мощност над 50 мегавата. Предвидени са много по-високи от съществуващите рестриктивни равнища за емисии азотни оксиди и серен диоксид, изпускани в атмосферата, както и ограничения за живака. Предстои документът да бъде гласуван в края на месец април 2017 г. от специална комисия в ЕС, създадена от страните-членки в рамките на чл. 75 от Директивата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването.
Това обаче няма как да бъде постигнато в България, тъй като ние не разполагаме с наличните средства и нови технологии. Именно поради тази причина страната ни настоява за промени в заложените емисионни нива на серен диоксид, азотни оксиди и живак, или за отделни стойности, които да важат за българската индустрия.
От екологичните промени на ЕС ще бъде засегнат целият енергиен сектор в страната, минният бранш и свързаните с тях индустрии. Поставя се под въпрос безопасното функциониране на системата, както и възможността да бъде покрит електрическият товар на присъединени нови консуматори, се казва в позицията на България, представена в Брюксел. От износител на електроенергия България рискува да се превърне във вносител, при това от съседни държави, които не са членове на ЕС и нямат задължения да изпълняват новите екологични норми.
В добива на въглища и производството на електроенергия са ангажирани пряко около 12 хил. души, а заедно със свързаните дейности – около 150 хил. Евентуалното преустановяване на работата на топлоелектрическите централи ще доведе до директна загуба на хиляди работни места, необходимост от допълнителни социални разходи за страната, както и загуби за бюджета от преки и косвени данъци. По изчисления на Министерството на енергетиката тези загуби са на стойност над 612 млн. лв. всяка година за въгледобива и деветте най-големи електроенергийни предприятия, които ползват лигнити от източномаришкия басейн.
До момента голяма част от централите в страната все още не са възстановили изцяло инвестиционните си разходи, направени за покриване на настоящите норми на серен диоксид и азотни оксиди. Въвеждането на по-строги норми ще наложи необходимостта от нови инвестиции, без предходните да са преминали своя жизнен цикъл. Така например, ТЕЦ "Марица изток 2" – най-голямата въглищна централа в България, до момента е инвестирала в сероочистващи инсталации на всичките си осем блока повече от 570 млн. лв. Централата е проектирана така, че да работи с нискокалоричните въглища с високо съдържание на сяра от маришкия басейн. И към момента дружеството продължава да изпълнява екологични проекти на стойност 169 млн. лв.
През последните месеци бяха организирани множество дискусии в различни формати, които имаха за цел да консолидират и представят единна национална позиция по бъдещите промени. С тази позиция са запознати както председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, така и еврокомисарите по климат и енергетика Мигел Ариас Канете и по околна среда, морско дело и рибарство Кармену Вела.
