Почина писателят и сценарист Георги Данаилов

Писателят, сценарист и драматург Георги Данаилов е починал след тежко боледуване, на 81-годишна възраст, съобщиха негови близки. 

Той е потомък на известен свищовски род. Роден е на 8 януари 1936 година.

Внук е на акад. проф. Георги Тодоров Данаилов, както и правнук на Марко Балабанов, първият външен министър на България след Освобождението.

През 1950 г. семейството му е интернирано и се връща в Свищов. Завършва и преподава химия, а пише от студентските си години. Още първите му книги печелят широка популярност: „Деца играят вън“ (1970), „При никого“ (1973), „Убийството на Моцарт. Размисли за възпитанието“ (1982).

„Къща отвъд света“ (1997), посветена на село Ковачевица, е най-преиздаваната му книга. Търсени и обичани са и „До Чикаго и назад – сто години по-късно. Пътепис” (1990), „Спомени за градския идиот“ (1993), „За Жан Жак Русо и други глупости“ (1997), „Доколкото си спомням“ (2000-2002), „Весела книга за българския народ“ (2004), „Зимникът на рая“ (2007), „Защо не сме социалисти“ (съвместно с още 10 автори, 2009) , „Мемоарите на едно жълто паве“ (2009), „Цената на безсмислието“ (2012), „Към никъде“ (2015).

Автор е на много пиеси: „Краят остава за вас“ (1975), „Съдията и жълтата роза“ (1977), „Несериозна комедия“, „Есента на един следовател“ (1980), „Солунските съзаклятници“ (1983), „Господин Балкански“ (1985), „Една калория нежност“ (1986) и др.

По негови сценарии са заснети филмите „Деца играят вън” (1971), „При никого” (1975), „Хирурзи“ (1977), „Почти любовна история” (1980), „Забравете този случай” (1985), „За къде пътувате?“ (1986), „А сега накъде?“ и „А днес накъде? (2007) – трите, заедно с Рангел Вълчанов, „Лагерът“ (1990, заедно с Георги Дюлгеров) и др.