В България се възстанови двуполюсният модел

С кого е най-вероятно да се коалира ГЕРБ?

Според мен с всички без БСП, макар след вчерашните изявленията на лидерите на двете големи партии някак си всички останаха с убеждението, че  вратите за преговори са все още отворени. Всички знаем, че това би било една много широка коалиция, която би осигурила по-добра подкрепа. Тук не говорим за математическа бройка, която да подкрепи правителство в следващия парламент, а говорим за едно голямо социално представителство, защото виждаме, че двете големи партии представляват най-много избиратели. За съжаление това не е възможно на този етап, доколкото познаваме европейските избирателни и политически практики. Най-вероятно ГЕРБ ще се коалира с „Обединените патриоти“ и „Воля“ или само с патриотите, след като видим окончателното разпределение на мандатите.

Около какви теми биха били разговорите в евентуалната коалиция?

Около политики. Имам предвид не толкова, че може да очакваме някакви реформи в следващия парламент, колкото това, което наблюдавахме в предишния парламент. Тогава за да има подкрепа предишното правителство на Бойко Борисов, някои от политическите партии бяха поставили предварителни условия да се направят опити за реформи в някои от секторите - здравеопазване, сигурност и т.н.  Което доведе до това, че нито реформите бяха цялостни, нито имаше обща концепция за управление, но за сметка на това пред собствените си избиратели те успяха да отговорят на някои от очакванията или обещанията си.

Пак казвам, това няма да доведе до кардинални реформи. Причината е много проста – наблюдаваме повторение на ситуацията от предишния парламент с изключение на десните формации, които не влязоха в Народното събрание.

Наблюдавайки първия мандат на Борисов и втория му такъв, наистина не очаквам реформи, тъй като той се страхува от тях и това личи от поведението му, когато започне да не бъде харесван от обществото. Ако обърнем нещата към очакванията на обществото, ще видим, че независимо кой за кого е гласувал, има няколко проблема, които се надяваме политиците в парламента и изпълнителната власт да разрешат. Това са бедността и корупцията на първо място, както и сигурността, която в последно време също стана част от сериозните проблеми. На следващото място са заетост и качество на живот. Това са проблемите, които много бързо трябва да бъдат разрешени и Борисов трябва да си даде сметка, че само със строителство на инфраструктурни проекти това няма как да се случи.

Драстично повишаване на доходите няма как да очакваме в сегашната ситуация, защото от една страна икономиката расте, а от друга - като опре до доходите се казва как е невъзможно това да се случи, което ясно показва, че ние нямаме стабилност. Даваме си сметка, че 1% икономически ръст в Германия не може да се сравнява дори с 2% в България. Мисля, че Борисов този път трябва да го разбере много ясно и в този мандат той наистина е заложил всичко, защото българските избиратели го подкрепиха за пореден път, но хората очакват много повече реални резултати. Това си пролича от резултатите на БСП, на „Воля“ и на „Обединените патриоти“ на тези избори.

Какво попречи на БСП да спечели тези избори?

Две са причините. Първо, БСП очакваше, че тази вълна, която се появи при президента Радев, ще я залее и сега, т.е. ще повдигне много резултата и тя ще има мнозинство или поне ще бъде първа политическа сила. Това обаче бяха само едни очаквания, които бяха свързани със случилото се при президентските избори.

Когато БСП представи личност, която не е корумпирана и е символ на професионализъм и куп други неща, които могат да се кажат за президента Радев, тогава се вижда, че такива личности печелят. Когато отново има борби кой в коя листа и на кое място ще бъде, кой с кого се разбира вътре в БСП, отново заложиш на познати партийни кадри, тогава естествено няма как да спечелиш.

Това го видяхме в райони, където БСП заложи на млади лица или където има известни професионалисти, несвързани пряко с БСП, а издигнати от гражданската квота – там партията печели много повече в сравнение с други избори. Втората причина пролича през последните седмици, когато малко се пренави пружината с едни политически и геополитически заигравки, които естествено не успяха да консолидират по-голямата част от българските избиратели.

Възможно ли скоро да се проведат отново парламентари избори?

В скоро време, най-вероятно през 2018 г. и по-скоро през втората половина на годината, когато вече е приключило българското председателство на Европейския съюз. На мен ми се струва, че всяка една от партиите в парламента е много наясно, че това председателство трябва да се реализира и то да бъде успешно, макар и доста бледо като се има предвид подготовката и разбирането на изпълнителната и законодателната власти какво представлява да бъдеш начело на Евросъюза. Моят съвет е поне да се свържат с хора, които разбират от механизма, като преподаватели от университетите, които с това се занимават и са добре поставени в Европейския съюз в различни научно-изследователски мрежи. Това не е само едно техническо провеждане на срещи, както някой си го представят, а е много повече и залогът е твърде висок. Тук става дума какво ще бъде мястото на България в Европейския съюз и това е свързано се образа й. На първо място пред държавите-членки, ще затвърдим ли този образ, който имаме пред някои от тях или обратното. И на второ място – какъв образ самият Европейски съюз ще получи тук в България. Много голяма част от българските граждани не са неясно какво представлява изобщо интеграцията и това не е тайна за никого. Това се дължи на много фактори, но като че ли липсата на дебати в парламента и правителството е сред основните. Струва ми се, че това ще бъде приоритет, президентът Радев и евентуалният премиер Борисов ще направят всичко възможно, за да мине сравнително гладко председателството.

От тук нататък е ясно, че този парламент няма да изкара пълен мандат поради две причини. Това е политическата тактика на Бойко Борисов, защото той не обича да изкарва пълни мандати – нито като кмет, както и като премиер вече на два пъти. Борисов се страхува от такива пълни оценки, защото такаво може да бъде поставена само при едно много силно управление, когато като избиратели сме казали ето това е партията, която иска да ни управлява. От резултатите се вижда ние за пореден път казваме, че не искаме да ни управлява една партия, а коалиция.

Каква е равносметката от изборите на този етап?

Може да кажем, че ГЕРБ за пореден път е първа политическа партия, но не са постигнали най-доброто на тези избори, защото не могат да съставят сами правителство. Най-губещи са всички десни политически формации, станали известни в последно време като „градски партии“, защото ако успеят да преодолеят и пренебрегнат политическото късогледство и личните си политически амбиции, те могат да влязат в парламента. В сегашната предизборна кампания видяхме точно обратното – през цялото време не само самите коалиции вътре имаха проблеми, ами и публично имаха такива, вместо да се коалират и да влязат в следващото Народно събрание. Имаше неадекватни ситуации като отделеното време да се наложи марката „Реформаторски блок“, след което Радан Кънев го напусно т.е. на самите избиратели беше трудно да се идентифицират и да изберат под някаква форма дясното. Губещи са всички тези млади българи, които гласуваха за „Да, България“ или за някои от другите партии. В България наблюдаваме често политическите трупове  възкръсват и не бих казал, че това е краят на автентичната десница. Това по-скоро е едно дъно за марките "СДС" и "ДСБ", но хората зад тези няколко партии и коалиции остават непредставени в този парламент и ще направят опит да влязат в следващия.

Едно е сигурно – в България се възстанови двуполюсният модел и двете големи политически парти са много близо, а малките политически формати ще водят много труден живот, защото този модел обикновено води до обезкървяване на малките от големите. БСП ще може да си прибере онези, които се отделиха по посока на няколкото леви формации, а ГЕРБ постепенно да привлече тези, които са подкрепили „Реформаторския блок“ или „Да, България“.