Зад блясъка и величието на Санкт Петербург

Прекалено европейски, за да бъде руски и все още твърде руски, за да е европейски

За Санкт Петербург отдавна всичко е написано, а каквото не е описано, то трябва да се види. Често наричан „детето на Русия“, той е прекалено европейски, за да бъде руски и все още твърде руски, за да е европейски. Съвсем заслужено северната столица на Русия е известна в целия свят със своята красота и култура. Строгите геометрични линии на сградите в „Питер“ и неговата елегантност, напомнят на най-привлекателните европейски столици.

Град, който е роден от страстта на своя основател цар Петър Велики, днес е мощна комбинация от Изтока и Запада. Санкт Петербург не може да се опише с думи, той е усещане. Построен на повече от сто острова, свързани чрез канали и мостове, някои му казват "северната Венеция", а според други елегантните му насипи напомнят тези на Париж.



В началото на 18-ти век императрица Екатерина
I го обсипва с барок, но дъщеря й Елизабет I не симпатизира на този стил и продължава строежа на града в класически вид. Така Петербург постепенно започва да приема своя облик - „строен“ и „строг“. Освен с бароковия стил, голяма част от интериора следва стриктния класицизъм и той оставя траен отпечатък в него. Обликът му се характеризира с вярно придържане към архитектурните форми и пропорции, често срещани в древна Гърция и Рим, но северната столица на Русия е построена в перфектна хармония между класически и сложен детайл. „Питер“ успява да го запази и до днес, така както го описва Александър Пушкин в поемата „Меденият конник“.

В Москва хората обичат да действат, а в Петербург обичат да мислят. Именно по тази причина той е бил вдъхновение за написването на велики руски произведения и в града още витае класиката, която са оставили след себе си писатели като Фьодор Достоевски, Александър Пушкин, Блок, Ахматова и др. Душата на Петербург са литературата, музиката и театъра.



В Санкт Петербург слънцето грее или 19 часа, или 4. Такива са настроенията и на руснаците - те могат да бъдат много студени и затворени, а може да са непредсказуеми и гостоприемни. Реалността показва, че северната руска столица все още живее в красота и изящество, но и в страх и строгост. Вкусът на Петербург не е точно такъв, какъвто повечето му гости очакват. Той им предлага грандиозността, която искат да видят, но не и преживяването, което чакат да усетят.

Въздухът в Петербург мирише на безпокойство, руският народ все още се лута между социализъм и демокрация и е в търсене на правилната посока. Често в Русия обикновените за нас хора се считат за различни. Пример е Ирина – екскурзовод, който все още търси своето място под покрива на света. Тя разказа пред Economic.bg, че не се чувства свободна и сигурна в своята страна. Ирина е пътешественик, който мечтае само да пътува и да разказва за великите постижения на Русия, но тя не й помага в това начинание. 

„Аз живея два месеца годишно в Петербург, през останалото време не се чувствам добре в тази държава и живея на различни места по света“, споделя екскурзоводът. Тя не одобрява руската политика, но знае че няма какво да направи, за да я промени. Ирина е от малкото хора в Русия, които знаят, че свободният дух се толерира на много места по света, но не и в Русия, родното й място. И я боли. Тя разказва и историята на майка си, която по думите й има възможност да пътува, но не иска, защото според нея Русия е единственото и най-добро място на света. Така бившата съветска държава успява да създаде неприязън у своите млади жители, успява да ги накара да търсят живота си другаде, където се чувстват свободни. Може би това е думата и усещането, което най-много липсва у Санкт Петербург – онази свобода, с която ние сме свикнали и приемаме за ежедневие, но за други тя е все още е предизвикателство.

Петербург носи със себе си красота, но му липсва емоция. Градът има вкус на страх, строгост и преднамереност. Там можеш да намериш 24-часови каси за продажба на билети за театър, денонощни книжарници и още десетки места, които да те обсипят с култура, но не можеш да усетиш свободата, която е необходима за изграждането на новия демократичен и безграничен свят. Това е град, боядисан в сив цвят, с шарени оттенъци, които обаче не могат да изпъкнат на фона на строгите и мразовити руски ежедневия.



Петербург е като поглед в миналото, място, което те връща назад във времето, но времето, от което много са искали да избягат и в което много малко искат да се върнат.

И все пак руският „Питер“ заслужава вниманието на целия свят, защото е от местата, запазили спомена на своята история. Едно от местата, чието бъдеще е непредсказуемо, но красиво, защото Санкт Петербург не може да се опише думи, дори с много думи, той трябва да се види. 



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: туризъм | Санкт Петербург | забележителности