Агресията на Анкара и срамното мълчание на Запада
Кюрдите са разменна монета в международната политика
Снимка: БТА
~ 3 мин.
Турция отново демонстрира непредсказуемост с нападението в Сирия срещу кюрдските Сили за защита на народа. На този фон мълчанието на партньорите на Анкара изглежда още по-цинично, смята Керстен Книп.
Турция отхвърля всички обвинения. Докладите на Сирийския център за наблюдение на човешките права за цивилните жертви от турското нахлуване в северния сирийски район Африн, контролиран от кюрдите, според Анкара са "черна пропаганда". Въздушни атаки са предприемани само срещу въоръжени бунтовници, а обект на операцията са единствено "терористите", твърдят турските власти.
Кюрдите са разменна монета в международната политика
От сто години насам кюрдите са разменна монета в международната политика. Войната в Сирия написа последната глава в историята на циничното отношение към тях, а кюрдите се проявиха като най-ефективната сила в борбата срещу "Ислямска държава"и други джихадистки групировки. Подкрепени и въоръжени от Съединените щати, кюрдските военизирани отряди дадоха решаващ принос, за да бъдат осуетени опитите на ИД да се укрепи в Северна Сирия. Битката за град Кобани през 2014 г. едва ли би била спечелена без помощта на кюрдите. Кюрдски опълченци се сражаваха срещу ИД и в Ирак, спасявайки покрай това живота на хиляди язиди, бягащи от войната. Естествено северните сирийски земи, контролирани от кюрдите, не са образец за демокрация. Но тази територия служи за пример и стои добре на фона на останалите региони от страната, управлявани и от светски, и от религиозни групировки.
Всяка от страните на конфликта в Сирия брани собствените си интереси
Толкова по-срамно е, че сирийските кюрди за пореден път бяха изоставени на произвола на съдбата. САЩ дадоха на кюрдите въоръжена подкрепа, доскоро смятаха дори да създадат и въоръжат ново гранично формирование от 30 хил. души в северната сирийска провинция Идлиб, за да не допуснат връщане на ИД в страната - обаче си замълчаха след турското нападение. САЩ май се страхуват да влязат в конфликт със своя партньор от НАТО с оглед общото желание на Вашингтон и Анкара да пропъдят от политическата сцена Башар Асад. И за целта Съединените щати явно са готови да жертват кюрдите.
Не се знае и доколко са верни данните, че Русия е оттеглила войските си от Африн. Руският външен министър Сергей Лавров опроверга наскоро тези съобщения. Очевидно е само, че растящото напрежение между страни партньори в НАТО - в случая САЩ и Турция, за пореден път може да е добре дошло за Москва. Особено фактът, че лоялността на Вашингтон към неговите съюзници - в случая кюрдите, пак буди обосновани съмнения. Което също е от полза за реномето на Москва.
Същевременно от Европа се чува само сдържана критика. Най-ясното изявление до момента бе направено от външния министър на Франция Жан-Ив Льо Дриан, който прикани да се свика заседание на Съвета за сигурност на ООН. Германското правителство, напротив, предпочита изобщо да не се изказва. Не реагира дори на новината, че Турция използва в операцията си германски танкове "Леопард-2".
Турция е агресивен и непредсказуем партньор
Мълчанието на Запада е срамно. При това и рисковано. Защото развързва ръцете на правителство, водещо крайно агресивна политика и в страната си, и извън нея. Турски медии пишат, че в отговор на критичните забележки по повод военната й кампания Турция е арестувала близо 30 души. Ще отбележим, че правителството на Ердоган все така следва агресивния си външнополитически курс, насочен първоначално срещу Русия, после срещу Израел и САЩ, а в течение на няколко месеца и срещу Германия. Сега Анкара избра за обект на атака - този път не словесна, а военна - сирийските кюрди. Турското правителство на практика е непредсказуемо като страна в конфликта и най-малкото несигурно като партньор.
Коментарът отразява личното мнение на автора. То може да не съвпада като цяло с мнението на руската редакция и на "Дойче веле".
Турция отхвърля всички обвинения. Докладите на Сирийския център за наблюдение на човешките права за цивилните жертви от турското нахлуване в северния сирийски район Африн, контролиран от кюрдите, според Анкара са "черна пропаганда". Въздушни атаки са предприемани само срещу въоръжени бунтовници, а обект на операцията са единствено "терористите", твърдят турските власти.
Митът за "чиста война" е вече сред най-изтърканите, имайки предвид насилието, което от седем години бушува в Сирия. Има и друг мит, още по-безсрамен: твърди се, че всички бойци от кюрдските Сили за защита на народа (СЗН) поголовно са терористи. Въстаниците от СЗН наистина са близки до Кюрдската работническа партия (ПКК), смятана за терористична организация в Турция и ЕС. Но ПКК и СЗН не са идентични. Освен това доброволците от Силите за защита на народа не са нападнали Турция първи. Ракетите, изстрелвани от земите им към турския Анадол, са отговор на нападението на Анкара.
Кюрдите са разменна монета в международната политика
От сто години насам кюрдите са разменна монета в международната политика. Войната в Сирия написа последната глава в историята на циничното отношение към тях, а кюрдите се проявиха като най-ефективната сила в борбата срещу "Ислямска държава"и други джихадистки групировки. Подкрепени и въоръжени от Съединените щати, кюрдските военизирани отряди дадоха решаващ принос, за да бъдат осуетени опитите на ИД да се укрепи в Северна Сирия. Битката за град Кобани през 2014 г. едва ли би била спечелена без помощта на кюрдите. Кюрдски опълченци се сражаваха срещу ИД и в Ирак, спасявайки покрай това живота на хиляди язиди, бягащи от войната. Естествено северните сирийски земи, контролирани от кюрдите, не са образец за демокрация. Но тази територия служи за пример и стои добре на фона на останалите региони от страната, управлявани и от светски, и от религиозни групировки.
Всяка от страните на конфликта в Сирия брани собствените си интереси
Толкова по-срамно е, че сирийските кюрди за пореден път бяха изоставени на произвола на съдбата. САЩ дадоха на кюрдите въоръжена подкрепа, доскоро смятаха дори да създадат и въоръжат ново гранично формирование от 30 хил. души в северната сирийска провинция Идлиб, за да не допуснат връщане на ИД в страната - обаче си замълчаха след турското нападение. САЩ май се страхуват да влязат в конфликт със своя партньор от НАТО с оглед общото желание на Вашингтон и Анкара да пропъдят от политическата сцена Башар Асад. И за целта Съединените щати явно са готови да жертват кюрдите.
Не се знае и доколко са верни данните, че Русия е оттеглила войските си от Африн. Руският външен министър Сергей Лавров опроверга наскоро тези съобщения. Очевидно е само, че растящото напрежение между страни партньори в НАТО - в случая САЩ и Турция, за пореден път може да е добре дошло за Москва. Особено фактът, че лоялността на Вашингтон към неговите съюзници - в случая кюрдите, пак буди обосновани съмнения. Което също е от полза за реномето на Москва.
Същевременно от Европа се чува само сдържана критика. Най-ясното изявление до момента бе направено от външния министър на Франция Жан-Ив Льо Дриан, който прикани да се свика заседание на Съвета за сигурност на ООН. Германското правителство, напротив, предпочита изобщо да не се изказва. Не реагира дори на новината, че Турция използва в операцията си германски танкове "Леопард-2".
Турция е агресивен и непредсказуем партньор
Мълчанието на Запада е срамно. При това и рисковано. Защото развързва ръцете на правителство, водещо крайно агресивна политика и в страната си, и извън нея. Турски медии пишат, че в отговор на критичните забележки по повод военната й кампания Турция е арестувала близо 30 души. Ще отбележим, че правителството на Ердоган все така следва агресивния си външнополитически курс, насочен първоначално срещу Русия, после срещу Израел и САЩ, а в течение на няколко месеца и срещу Германия. Сега Анкара избра за обект на атака - този път не словесна, а военна - сирийските кюрди. Турското правителство на практика е непредсказуемо като страна в конфликта и най-малкото несигурно като партньор.
Коментарът отразява личното мнение на автора. То може да не съвпада като цяло с мнението на руската редакция и на "Дойче веле".
