Експерти: В доклада на БАН за АЕЦ „Белене“ има много неизвестни

Енергийни експерти, икономисти и бивши политици се обявиха целият доклад на Българска академия на науките (БАН) относно бъдещето на АЕЦ „Белене” да бъде официално публикуван. Те искат широко обществено обсъждане на възможностите около проекта, за да се чуят всички аргументи. Това стана ясно по време на дискусия, организирана от енергийния експерт и бивш руски посланик Илиян Василев. Събитието беше определено като "отговорът на неправителствения сектор и експертите". В него взеха участие членовете на инициативата "БелеНе", енергийни експерти и бивши политици.

Според тях в представеното резюме на документа не могат да се открият всички основания за крайните прогнози на БАН, с което се рискува взимането на грешно решение. Общото мнение, че стратегическият документ на БАН не дава ясна оценка кое е е най-рентабилното решение за бъдещето на този дългогодишен проект.

Според тях не са включени и всички разходи по проекта като например тези за погребване на отработеното гориво. България все още няма подобна стратегия и този проблем продължава да се задълбочава. По думите им защитата на централата като част от свръхкритичната инфраструктура на страната също не става ясно дали е включена в доклада. Според Илиян Василев има три типа нови рискове, които изобщо не са калкулирани като разходи – кибератаки и терористични атаки. Това са разходи, които всеки търговец или инвеститор начислява на държавата, смята той като обясни, че подобна система струва милиарди долари.

На въпрос на Economic.bg повече политика или повече икономика е днес АЕЦ „Белене”, Илиян Василев отговори, че той е „най-вече корупция”.

"Националният интерес изисква ясно да се каже характеристиката на АЕЦ „Белене”, а тя е такава, каквато беше преди пет години. Проектът е икономически необоснован, финансово необезпечен и екологично опасен". Това е мнението на председателя на Комисия по енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов относно развитието на проекта АЕЦ „Белене”.

Той беше и единственият в залата, който през 2012 г. участва в подписването на проекторешението за прекратяване на проекта АЕЦ „Белене” и през януари 2012 г. е председател на инициативния комитет за спиране на проекта. „Пет години по-късно аз не съм променил позицията си, независимо от поста, който заемам в момента", каза той.

"Различното в доклада е, че преди пет години консултантската фирма беше HSBC, а сега незнайно защо за консултант беше избран БАН, вместо британската компания да допълни това, което е заложила в съществуващата вече направена от тях оценка", смята председателят на КЕВР. По негово мнение би трябвало да се говори за Белене, едва след като ЕК се произнесе относно исканията за дерогация от големите въглищни централи не само в България, но и в Германия, Полша и още 7 други страни.

Той констатира, че в доклада на БАН не се отчитат съществени фактори, които трябва да влияят върху мнението за този проект. Например демографската криза в страната, тъй като България губи 42 хил. души годишно, което води до стагнация в потреблението. На следващо място не е ясно дали в този анализ се отчита бъдещето заместване на електроенергията с други алтернативни източници, преди всичко с природния газ, който ще бъде последният фосилен източник на енергия, който ще напусне световния пазар далеч след въглищата, които все още държат позиции. Третото съществено нещо е, че се прави сравнение с унгарската АЕЦ „Пакш” 2, ако се прави такова трябва да се отбележи цената на тази централа, която е 12.5 млрд. евро, от които унгарското правителство се ангажира с 2.5 млрд. евро, а 10 млрд. евро са кредит от „Росатом”, който впоследствие трябва да бъде изплатен от потребителите на тази енергия. Цената на електроенергията от „Пакш” 2 е между 70-100 евро на мегаватчас.

Председателят на КЕВР засегна темата и за обявената от БАН жизнеспособна цена на АЕЦ „Белене”, която трябва да е не повече от 10.5 млрд. евро, а всъщност преди пет години за същия проект HSBC даде оценка малко над 10 млрд. евро. „Бъдете сигурни, че през тези пет години по съвсем естествен път цената вече е значително по-висока, тоест директно не се отговаря на това изискване”, каза той.

България ще продължава да развива възобновяемата енергия, защото ние имаме хоризонт до 2030 г. задължително да имаме 27% крайно потребление от тези източници, а в момента имаме изпълнение само 18.2%. Според него ЕС до 2050 г. ще наложи твърда цел от 50% възобновяема енергия. „Аз питам България с втора ядрена централа по какъв начин може изобщо да достигне тази цел и не само това, въобще тя ще бъде много далеч от изпълнението на всички тези цели”, категоричен е Иванов.

Това, че никой официално не е виждал анализа на БАН за АЕЦ „Белене” засегна и бившият енергиен министър Трайчо Трайков. "Само въз основа на целия доклад може да се провери какви са допусканията, зависимостите и всичко, което учените от БАН са използвали, за да стигнат до изводите си. От резюмето това не става ясно и то е непроверяемо", смята той.

„При определени други условия проектът би могъл да бъде икономически рентабилен, което означава всичко или нищо”.

По негово мнение има хиляди начини, по които нещата могат да се променят едвам забележимо и да се стигне до фундаментално различни резултати от анализа. „Те твърдят, че са изследвали десетки, дори стотици варианти, ами нека ги видим и проверим”, призова Трайков. Според него експертите са на мнение, че е видно колко абсурдно е всичко, което политически се прави като извод. „Ако еди какво се изпълни има възможности, но при определени други условия да се случи. Други условия обаче може да са примерно, че хората са съгласни да плащат цена умножена x10 на днешната – ето това е друго условие. В този случай проектът ще е рентабилен, но няма да се рентабилни джобовете на хората, обясни бившият енергиен министър.