FT: България оставя настрана реформите заради Председателството

В деня, в който откриваме Европредседателството, британският вестник публикува едновременно осем материала, посветени на страната ни

Снимка: Economic.bg/ Краси Свраков

България оставя реформите настрана, за да се фокусира върху Председателството на Съвета на ЕС. Това е заглавието на първия от общо осем материала за България, публикувани наведнъж от авторитетния британски вестник Financial Times.

Един вид неофициално примирие настъпи в правителството – несигурна коалиция от дясноцентристки и десни националистически партии, както и между правителството и социалистическата опозиция, тъй като страната приема Председателството на Съвета на ЕС този месец. Никой не иска да клати лодката и да излага нацията по време на този момент на европейската сцена, пише в материала на медията.

Британското издание цитира български политически коментатори и дипломати в София, според които Българската социалистическа партия „не е в настроение да създава промени”. „Коалицията е достатъчно силна да удържи социалистите. Освен това дори те не искат да хвърлят българското председателство на ЕС под автобуса”, коментира един от дипломатите.

Успокоението на ситуацията в България работи в полза на премиера Бойко Борисов, който рядко изпуска възможност да подчертае, че неговата най-голяма грижа е стабилността на българската държава. Въпреки това неговото правителство купува социален мир на определена цена. Европейските партньори на България биха искали да видят повече напредък в съдебната реформа, в борбата срещу корупцията и в модернизирането на полицията, образованието и системата за здравеопазване, пише FT.

Вестникът допълва, че дългосрочното благоденствие на България зависи от по-енергичен подход към реформите. Благодарение на емиграцията и ниските нива на раждаемост, 7.1-милионното население на България се е свило с около една пета от 90-те години насам. Според Световната банка доходите на глава от населението са 47% от средното равнище в ЕС, като по този начин България е най-бедната страна в Блока, коментира британската медия.

В отделен материал, озаглавен „Икономическият ръст на България маскира нуждата от опресняване на управлението”, Financial Times обръща внимание на икономическия напредък на страната ни на фона на факта, че тя си остава най-бедната в ЕС.

Наскорошният рекорд на България да постига солиден икономически растеж се очаква да продължи, въпреки препятствията на бюрокрацията и корупцията, пише медията. Тя припомня факта, че Европейската комисия прогнозира 3.8% ръст на българската икономика тази година и само леко забавяне през 2019 г. до 3.6%. „Увеличаването на заплатите и наличието на изгодни кредити стимулират местното потребление, тъй като българите харчат за нови коли и заменят домакинските принадлежности след години въздържание след финансовата криза през 2008 г.”, коментират икономисти, цитирани от FT.

Вестникът отбелязва, че строежите на нови жилищни и офис сгради достигнаха върхови равнища в столицата София и в Пловдив, въпреки че анализаторите не спират да прогнозират повторение на бума в строителството преди присъединяването на България към ЕС през 2007 г. Тогава строителството допринасяше за над 30% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.

България обаче остава най-бедната от 28-те страни членки на ЕС и нейните темпове на растеж ще трябва да се ускорят значително, за да се доближат доходите до тези на нейните партньори от Източна Европа или на съседна Гърция, коментира FT. Британската медия добавя, че въпреки че през следващите пет години в България икономиката вероятно ще расте с темпове над средните в ЕС, то ръстът все пак ще е по-малък, отколкото е потенциално възможният.

Financial Times цитира икономисти, според които няколко поредни правителства в България са пренебрегнали нужните реформи заради натиск от местни заинтересовани да се запази статуквото групи или заради липса на административен капацитет. Именно затова е нужно да бъдат премахнати редица бюрократични пречки и корупционни практики. Именно последните са допринесли за спад на чуждестранните директни инвестиции. Освен това е необходимо по-добро управление на притежаваните от държавата предприятия и разработване на активна политика за трудовата заетост, която политика да компенсира влиянието на годините емиграция от България към други държави.

Именно на трудовата емиграция е посветен и друг от осемте материала на FT, публикувани в деня, в който България открива своето Председателство на съвета на ЕС. „България се бори да спре своето изтичане на мозъци” е заглавието на статията, в която британският вестник описва подробно мотивите на младите българи да изберат в друга държава мястото, където да работят и живеят. Медията все пак отбелязва, че с икономическия ръст емиграцията от България намалява.

„Оскъдни са официалните статистики за миграцията, но няколко икономиста, живеещи в София, са съгласни, че около 30 хил. души продължават да напускат България всяка година. Това са основно студенти, преследващи по-високи степени в чужбина и дипломи по компютърни науки, инженерство и медицина”, пише FT.

Следващият материал на FT обаче е по-позитивен за миграцията, като неговото заглавие е: „Компаниите се отправят към България – следващата граница на Източна Европа”. Вестникът дава за пример британската компания William Hughes, която още през 2004 г. решава да изгради завод в Източна Европа. За целта тя избира втория по големина българския град Пловдив. Впоследствие заплатите в този град се увеличават постоянно, тъй като все повече чуждестранни компании се местят там. В региона в момента дори се наблюдава недостиг на работна ръка.

Производството на автомобилни части е един от изпъкващите сектори. 130 чуждестранни компании дават работа на над 40 хил. служители на десетки места в цялата страна. Автомобилната индустрия е реализирала продажби от 2 млрд. евро през 2016 г., повече от 4% от националната продукция.

Аутсорсинг секторът, който включва както български, така и чуждестранни, оператори, демонстрира сходни равнища на разширяване – там са наети над 47 хил. служители на пълно работно време, като очакванията са техният брой да се увеличи до 62 хил. до 2020 г. Секторът е допринесъл с 1.5 млрд. евро за икономиката през 2017 г. или 3.6% от националната продукция.

В останалите си материали за България Financial Times обръща внимание на стартъпите у нас, на културния живот, както и на амбициите на София да използва Европредседателството за своеобразна „експанзия” на Западните Балкани.

„Българското правителство иска неговото председателство да бъде запомнено преди всичко с напредъка на страните от Западните Балкани, които искат да се присъединят към ЕС. Правителството също така копнее за напредък относно амбициите на България да се присъедини към еврозоната и Шенгенската зона за безвизово пътуване, въпреки че признава, че тези цели са отделни от работата по управлението на Председателството на ЕС”, пише FT. Медията уточнява, че за разлика от нас, политическите лидери във Франция и Германия с подкрепата от Брюксел през следващите шест месеца ще бъдат фокусирани върху създаване на рамка за по-тясна интеграция между 19-те държави от еврозоната.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: България | ЕС | Financial Times | коментари | председателство | Съвет на ЕС | статии | материали | британски вестник

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини