Ирландия се готви за исторически референдум за абортите
Провеждането допитване за тяхната либерализация бе сред обещанията на премиера Лио Варадкар
Снимка: БТА
~ 3 мин.
Ирландците ще се произнесат в петък на референдум за либерализиране на абортите и е възможно да го одобрят със съвсем малко мнозинство, с оглед силните католически традиции в страната, като илюстрация за еволюцията на моралните норми три години след узаконяването на еднополовите бракове.
Провеждането на такова допитване бе сред обещанията на премиера Лио Варадкар, дошъл на власт през юни 2017 г. Той определи сегашния закон за "прекалено рестриктивен".
Референдумът ще реши съдбата на 8-ата поправка към ирландската конституция, въведена през 1983 г. и забранила абортите чак до 2013 г., когато бе гласувана реформа, предвиждаща изключения в случаи, при които животът на майката е застрашен.
Законодателната уредба в тази сфера е сред най-рестриктивните в Европа - изнасилването, кръвосмешението и уврежданията на плода не са легални основания за аборт.
Всички скорошни анкети прогнозират победа на лагера „Да” с 56-58%, но 14 до 17 на сто все още се колебаят, което може да промени нещата. "Резултатът от референдума не е сигурен", подчерта неотдавна в. Irish Times.
Референдумът е организиран три години след като Ирландия легализира, също с допитване до народа, хомосексуалните бракове и това предизвика културен трус в страната с 4,7-милионно население.
Това отразява намалялото влияние на Църквата, някога изключително могъща, но сега подкопана от икономически и социални катаклизми. Религиозната институция плаща цена и за педофилски афери, в които са замесени свещеници, прикривани понякога от висши духовници.
По думите на професор Дайърмейд Феритър от Университетския колеж в Дъблин годините след 1983 са донесли дълбоки промени в нагласите на обществото.
"В дебатите навремето натежаваше гласът на по-възрастните, на мъжете - и Църквата явно имаше къде по-силни позиции, отколкото днес. Сега активистите и от двете страни са доста по-млади", каза той пред AFP.
Сметнала, че е жертва на ирландското законодателство, тя се обърна към Комисията на ООН по правата на човека, която се произнесе в нейна полза. Накрая Дъблин й отпусна обезщетение от 30 000 евро.
"Имаше опити законът да бъде променен с оглед случаите на фатални увреждания на плода, но без успех", обясни за AFP Аманда Мелет и подчерта, че само "промяна в конституцията" може да обърне ситуацията.
Активистите, обявили се против легализирането на абортите, от своя страна критикуват възможните последици - безусловно право на аборт до 12-ата седмица от бременността и до 24 седмици по здравословни причини.
Според Кора Шерлок от сдружението "Кампания за живот" референдумът още "може да бъде спечелен, тъй като хората не искат аборти по желание".
Напоследък двата лагера изостриха тона и премиерът на Ирландия осъди противниците на абортите, използващи изображения на хора с хромозомна аномалия - тризомия. Министър-председателят съзря тук "нов опит на лагера "Не" да опорочи дебата и да всее объркване".
Професионални медици, взели страна в дискусията, бяха обсипани с критики, а привърженици на абортите призоваха на "бунт" срещу големите национални медии и повечето депутати с обвинението, че са в сговор с лагера на противниците.Социалните мрежи също играха централна роля в кампанията за предстоящия вот - лагерът "да" прикани ирландците от чужбина да се върнат в страната, за да гласуват, чрез хаштага #hometovote.
С цел ограничаване на риска от манипулации в интернет Гугъл и Фейсбук обявиха, че блокират агитационните материали за референдума, финансирани от чуждестранни групи.
Провеждането на такова допитване бе сред обещанията на премиера Лио Варадкар, дошъл на власт през юни 2017 г. Той определи сегашния закон за "прекалено рестриктивен".
Референдумът ще реши съдбата на 8-ата поправка към ирландската конституция, въведена през 1983 г. и забранила абортите чак до 2013 г., когато бе гласувана реформа, предвиждаща изключения в случаи, при които животът на майката е застрашен.
Законодателната уредба в тази сфера е сред най-рестриктивните в Европа - изнасилването, кръвосмешението и уврежданията на плода не са легални основания за аборт.
Всички скорошни анкети прогнозират победа на лагера „Да” с 56-58%, но 14 до 17 на сто все още се колебаят, което може да промени нещата. "Резултатът от референдума не е сигурен", подчерта неотдавна в. Irish Times.
Референдумът е организиран три години след като Ирландия легализира, също с допитване до народа, хомосексуалните бракове и това предизвика културен трус в страната с 4,7-милионно население.
Това отразява намалялото влияние на Църквата, някога изключително могъща, но сега подкопана от икономически и социални катаклизми. Религиозната институция плаща цена и за педофилски афери, в които са замесени свещеници, прикривани понякога от висши духовници.
По думите на професор Дайърмейд Феритър от Университетския колеж в Дъблин годините след 1983 са донесли дълбоки промени в нагласите на обществото.
"В дебатите навремето натежаваше гласът на по-възрастните, на мъжете - и Църквата явно имаше къде по-силни позиции, отколкото днес. Сега активистите и от двете страни са доста по-млади", каза той пред AFP.
Битка в социалните мрежи
В емблема на движението за право на аборт се превърна Аманда Мелет, принудена да замине за Обединеното кралство за прекъсване на бременност заради фатална аномалия на зародиша.Сметнала, че е жертва на ирландското законодателство, тя се обърна към Комисията на ООН по правата на човека, която се произнесе в нейна полза. Накрая Дъблин й отпусна обезщетение от 30 000 евро.
"Имаше опити законът да бъде променен с оглед случаите на фатални увреждания на плода, но без успех", обясни за AFP Аманда Мелет и подчерта, че само "промяна в конституцията" може да обърне ситуацията.
Активистите, обявили се против легализирането на абортите, от своя страна критикуват възможните последици - безусловно право на аборт до 12-ата седмица от бременността и до 24 седмици по здравословни причини.
Според Кора Шерлок от сдружението "Кампания за живот" референдумът още "може да бъде спечелен, тъй като хората не искат аборти по желание".
Напоследък двата лагера изостриха тона и премиерът на Ирландия осъди противниците на абортите, използващи изображения на хора с хромозомна аномалия - тризомия. Министър-председателят съзря тук "нов опит на лагера "Не" да опорочи дебата и да всее объркване".
Професионални медици, взели страна в дискусията, бяха обсипани с критики, а привърженици на абортите призоваха на "бунт" срещу големите национални медии и повечето депутати с обвинението, че са в сговор с лагера на противниците.Социалните мрежи също играха централна роля в кампанията за предстоящия вот - лагерът "да" прикани ирландците от чужбина да се върнат в страната, за да гласуват, чрез хаштага #hometovote.
С цел ограничаване на риска от манипулации в интернет Гугъл и Фейсбук обявиха, че блокират агитационните материали за референдума, финансирани от чуждестранни групи.
