Как IT заплашват демокрацията
Интернет и социалните медии някога бяха приветствани за това, че създават нови възможности за разпространение на демокрацията и свободата. Както Twitter и Facebook, така и други социални медии наистина изиграха ключова роля за народните бунтове в Иран през 2009 г., в арабския свят през 2011 г. и в Украйна през 2013-2014 г. По онова време „туитването“ в определени моменти изглеждаше по-силно от меча.
Но авторитарните режими скоро започнаха да налагат ограничения на свободата в интернет. Те се страхуваха от смелия нов дигитален свят, защото той бе извън обсега на аналоговите им структури за сигурност. Страховете им се оказаха неоснователни. В крайна сметка повечето народни бунтове, инициирани в социалните медии, се провалиха поради липса на ефективно ръководство, а традиционните политически и военни организации запазиха контрола си.
В действителност тези режими започнаха да си служат със социалните мрежи за постигане на собствените си цели. Всички сме чували твърденията, че Русия прикрито е използвала социалните медии, за да повлияе върху резултатите от изборите в Украйна, Франция, Германия и най-вече - в САЩ. Facebook прави приблизително изчисление, че руското съдържание в мрежата им, включително публикации и платени реклами, е достигнало до 126 милиона американци, което е около 40% от населението на страната.
Трябва да си припомним по-ранните обвинения на Русия за ролята на Запада в подбуждането към „цветните революции“ в Украйна и Грузия. Интернет и социалните мрежи изглежда предоставят още едно бойно поле за скрита манипулация на общественото мнение.
Ако дори най-напредналите в технологично отношение държави не могат да защитят истинността в изборния процес, можем да си представим предизвикателствата, пред които са изправени страните с по-малко познания. С други думи, заплахата е глобална. При липса на факти и данни, самата възможност за манипулация захранва конспиративните теории и подкопава вярата в демокрацията и изборите в момент, в който общественото доверие вече е слабо.
Идеологическите „ехо пространства“ на социалните медии изострят естествените пристрастия на хората и намаляват възможностите за полезен дебат. Това води до реални последици, защото насърчава политическата поляризация и руши способността на лидерите да постигат компромиси, което е в основата на демократичната стабилност. По същия начин речта на омразата, терористичните призиви и расовия и сексуален тормоз, които са намерили място в интернет, могат да доведат до насилие в реалния свят.
Но социалните медии далеч не са първата комуникационна революция, която е предизвикателство за политическите системи. Печатните издания, радиото и телевизията бяха революционни за своето време. И всички постепенно бяха регулирани, дори и в най-либералните демокрации. Сега трябва да помислим как да поставим социалните медии под същите правила за прозрачност, отчетност и данъчно облагане като конвенционалните медии.
В САЩ група от сенатори представи „Проектозакон за почтените реклами“ (“Honest Ads Act”), който разширява правилата, които се отнасят както за печатните издания, радиото и телевизията, така и за социалните медии. Те се надяват, че проектозаконът ще бъде приет преди изборите в средата на 2018 г. В Германия нов закон, Netzwerkdurchsetzungsgesetz, изисква от социалните медии да премахнат речта на омразата и фалшивите новини в рамките на 24 часа или ще им бъде наложена глоба до 50 млн. евро (63 млн. долара).
Колкото и да са полезни тези мерки, не съм сигурен дали националните законодателства ще бъдат адекватни, за да регулират политическата дейност в мрежата. Голям брой по-бедни страни няма да могат да окажат съпротива, а изпълнението им ще бъде трудно навсякъде, тъй като голяма част от данните се съхраняват и управляват извън регулиращата държава.
Независимо дали са необходими нови международни правила, трябва да сме внимателни при ограничаване на крайностите, за да не застрашим основното право но свобода на изразяването. Всъщност демократичните общества не трябва да преиграват, за да не подкопаят свободите, върху които основават собствената си легитимност.
Но не можем да останем и бездейни. Няколко основни играчи, в Силициевата долина и по други места, държат съдбата ни в ръцете си. Но ако успеем да ги ангажираме, ще можем да се заемем с недостатъците на настоящата система.
През 2012 г. свиках Световната комисия за избори, демокрация и сигурност, за да идентифицира и да се заеме с предизвикателствата пред истинността на изборите и да насърчи легитимните избирателни процеси. Единствено избори, които населението като цяло приема за справедливи и достоверни, могат да доведат до мирна и демократична смяна на ръководството, да придадат легитимност на спечелилия и да защитят изгубилия.
Под егидата на фондация „Кофи Анан" ще свикам нова комисия - този път с ръководителите на социалните медии и информационните технологии, както и с политически лидери, за да ни помогнат с решаването на тези съществено важни нови въпроси. Ще се заемем с откриването на работещи решения, които да служат на нашите демокрации и да запазят истинността на нашите избори, като същевременно се възползваме от многото възможности, които новите технологии ни предоставят. Ще изготвим препоръки, които, надяваме се, ще потушат разрушителното напрежение, формирало се между технологичния напредък и едно от най-големите постижения на човечеството: демокрацията.
Технологиите се развиват постоянно, както трябва да се случва и с демокрацията. Трябва да действаме бързо, защото дигиталният напредък може да се окаже само началото на хлъзгав наклон, водещ до Оруелски свят, контролиран от Големия брат, в който милиони сензори в нашите смартфони и други устройства събират данни и ни правят уязвими на манипулации.
Кой трябва да притежава всички данни, събрани от телефоните и часовниците ни? Как трябва да се използват тези данни? Трябва ли тяхното използване от други хора да изисква съгласието ни? На кого се отчитат тези, които използват данните ни? Това са големите въпроси, които ще оформят бъдещето на свободата.
Авторско право: Project Syndicate, 2018.