Кибертормозът може да влоши психичното здраве на децата

Невъзможността на социалните медии да се справят с кибертормоза води до рискове за психичното здраве на децата и младите хора. Това е заключението на доклада „Safety Net“ („Сигурна мрежа“), предава BBC. В проучването са се включили 1 089 младежи на възраст между 11 и 25 години. 

Близо половината тях са заявили, че ставали обект на заплашителни и неприятни съобщения в социалните мрежи или по имейл. 2/3 от тях са категорични, че не биха споделили с родителите си, ако нещо в онлайн средата им ги тревожи. Затова пък 83% очакват самите медии да направят нещо за подобряването на защитата. 

Хората, извършващи онлайн тормоз по-рядко понасят последствия за своите действия от тези, нарушаващи правилата офлайн. Такова усещане имат повечето от анкетираните. „Социалните медии трябва да се занимаят по-сериозно с оплакванията“, смята 15-годишно момиче, отговорило на анкетата онлайн. Според нея е необходимо реакцията на компаниите да бъде много по-бърза от сегашната. 

Когато се установи кибертормоз, възрастните най-често предлагали на детето да изтрие профила си в социалната мрежа, разказва още момичето и допълва, че това не е адекватно решение, защото по този начин част от живота на този млад човек бива ограбено не по негова вина. 

Оставянето на неприятен коментар под селфи или друг тип публикация наистина може да нарани някого, смята друг респондент. 

Опасенията идват и на фона на заключението, че социалните медии са пристрастяващи. Един от всеки 10 младежи в анкетата споделя, че използва тези канали за комуникация всяка вечер след полунощ. Сред отговорите в анкетата се прокрадват и такива, оприличаващи в прав текст тези платформи като „наркотик“. 

Всичко това се оказва особено притеснително предвид споделената информация, че младежите се чувстват съдени и неудовлетворени, ако не съберат достатъчно „харесвания“ на своите постове или последователи на профилите си. 

Потребителите, които приемат навътре тези резултати, често започват да изпитват симптоми на тревожност и депресия. Тези, които са били обект на тормоз, споделят, че след това често проверяват какво и кой коментира за тях. 

„Кибертормозът може да опустоши младите хора, но досегашните реакции на социалните медии са неадекватни. Те не успяват да уловят истинския мащаб на проблема“, изтъква Алекс Чалк от организацията Children’s Society, изготвила въпросното проучване. Според него компаниите твърде дълго са обяснявали, че работят, но е време да станат много по-прозрачни, здрави и отговорни. 

Авторите на доклада „Safety Net“ призовават социалните медии и правителствата да предприемат по-сериозни действия срещу кибертормоза. Сред препоръките на организацията са: по-бърза реакция при оплаквания (в рамките на 24 часа); по-ясни указания за младите потребители как да действат в такива ситуации; по-строги мерки срещу нарушителите; отнасяне на случаите към органите на реда.