Нов доклад препоръчва България да се насочи към природния газ

България трябва спешно да разработи нова енергийна стратегия за 2030 г., отделяйки повече внимание на ролята на природния газ в енергийната ни система. Това показва нов независим доклад на най-голямата консултантска компания в областта на енергетиката в Европа Baringa Partners, съ-финансиран от Shell.

Според анализаторите природният газ е един от методите за разрешаване на проблемите ни в енергетиката. Чрез него ще може да се постигане декарбонизация, да се поддържа сигурността на доставките и осигуряване на достъпна енергия.

Той също призовава българското правителство, което в момента изпълнява Председателството на Съвета на Европейския съюз, да приеме подробен план за преход на досегашния енергиен микс към природен газ, да проведе ефективни пазарни реформи, да извърши подбрани инвестиции в инфраструктурата, целящи диверсификация на доставките и равнопоставеност между природния газ и електроенергията.

Според авторите на доклада, без нов подход, отчитащ значението на природния газ, страната ни рискува да изостане от съседите си и да не успее да постигне целите си относно изменението на климата за 2030 г.

Анализът показва, че България вече е предприела постъпки за повишаване на сигурността на снабдяването си с природен газ и за насърчаване на местния добив през последното десетилетие. Тя постига добър напредък по целите си относно изменението на климата за 2020 г., опирайки се на значителните си хидроенергийни и ядрени мощности, и засиленото развитие на ВЕИ. Данните обаче сочат, че стъпките към пазарна либерализация не са толкова бързи или ефективни, колкото биха могли да бъдат, пазарът остава силно концентриран, и природният газ играе относително малка роля в електропроизводствения микс.

Анализът на Baringa подчертава ключовата роля, която природният газ може да играе в енергийното бъдеще на България и по пътя към декарбонизация, явявайки се достъпно и изобилно гориво, което може в съчетание с ВЕИ да осигури гъвкаво снабдяване с енергия. Освен това в доклада се посочва, че природният газ може да бъде особено ефективен за декарбонизацията на топлинната енергия, като стане една по-евтина алтернатива на пълната електрификация. Докато обаче държавното ръководство в България обмисля стратегическата си насоченост в националната енергийна стратегия до 2030 г., Baringa се опасява, че на природния газ не се отделя цялото внимание, което той заслужава.

„Ясно е, че на природния газ е отделяно твърде малко внимание от държавното ръководство и енергийния бранш в България. Кризата с Украйна от 2009 г. обаче нагледно показа уязвимостта на България при енергийните доставки, разчитащи на свързаност със съседни страни”, казва Джаеш Пармар, партньор, отговарящ за енергетиката и ресурсите в Baringa Partners. По думите му държавното ръководство започва да отчита, че България има реална възможност да развие доставките си на природен газ в следващите години и да замести въглищата, на които е разчитала дълго време за добив на евтина енергия. „Смятаме, че прилагането на мерките, посочени в доклада, ще освободи потенциала на природния газ в България“, добавя той.

Изпълнителният директор на Shell България Камелия Славейкова също отбелязва, че е убедена в ключовата роля, която природният газ ще изиграе в осъществяването на енергийния преход в България. „Shell се съгласява с резултатите от проучването, което показва, че пазарът на природен газ в България има потенциал да осигури един по-евтин път към декарбонизирано бъдеще, отколкото ако насочеността бъде само върху възобновяемите енергийни източници”, казва тя. Според Славейкова това не само ще помогне на България да постигне целите си по отношение на климата, но и ще осигури по-евтина алтернатива за потребителите.

Въз основа на анализа, докладът на Baringa предлага и препоръки по темата към правителството на България:

•          Пълно включване на заинтересованите страни в газовия сектор (включително браншови сдружения и НПО), при разработването на енергийната стратегия.

•          Придвижване на реформите на енергийния пазар, ползвайки достиженията на правото на ЕС за подробни указания.

•          Използване на процедури за управление на натоварването, за да се разкрие пазарен достъп до основните трасета за внос, запълнени на 90% по договори при ангажимент за транспортирай-или-плащай (ship-or-pay).

•          Инвестиции в нови междусистемни връзки, конкретно междусистемна връзка Гърция-България, за достъп до газ по Южния коридор и внос на втечнен природен газ през Гърция.

•          Активни действия за увеличаване на капацитета на съществуващата междусистемна връзка с Румъния чрез повишена компресия от румънските партньори.

•          Прилагане на регулаторни реформи, така че природният газ да може реално да се конкурира с електричеството при потребителите на топлинна енергия, напр. чрез отмяна или намаляване на плащанията от газовия сектор (операторите на газопреносни мрежи) към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.