С „Носталгия” по релсите на Шарганската осмица

На всичко старо може като с магическа пръчица да бъде вдъхнат нов живот. Ще се убедим в това, ако предприемем пътуване до Западна Сърбия и наред с другите приятни преживявания решим да се повозим с влака „Носталгия” по Шарганската осмица. Любопитна е историята на този железен път, който се вие като осморка из начупения планинския терен.

Чудо е, че именно филмът „Животът е чудо" дава втори живот на Шарганската осмица. Тази железница е пусната в действие през 1925 г. като част от линията, свързваща някога Белград със Сараево и Дубровник. Но идва времето на автомобилния транспорт и в средата на 70-те теснолинейката, наричана от сърбите Чира, е спряна. Голямата част от релсовия път е унищожена. Но става истинско чудо. Точно на тази линия специално за филма „Животът е чудо” на Емир Кустурица е построена гара "Голубичи", където се развива действието. Лентата на именития режисьор пробужда носталгията у местните хора и те решават, че е добре теснолинейката да се „събуди”. Събират пари, издействат подкрепа от община Ужице и от държавата и през 2003 г. реставрираният влак пак тръгва по релсите.

Днес Шарганската осмица е туристическа атракция, към която има голям интерес. Тя е като музей под открито небе. Да видят това „чудо” идват хора от цял свят, в това число и много българи. И докато се возим с влака „Носталгия” като по чудо се срещаме с машиниста от БДЖ Светозар Манолов, дошъл тук на екскурзия. Той потвърждава мнението, че Шарганската осмица е пример за перфектна поддръжка на вагоните, на гарите и на релсовия път.

Мокра гора е началната гара, а крайната - Шарган Витаси. Теснолинейката изминава около 15,5 км, като близо 1/3 от разстоянието е под земята - 22 са тунелите, минава се по 10 моста и има общо 5 гари. Тя се движи по хребетите на три планини - планините Златибор, Тара и Златар, и прекосява през три реки. Два пъти дневно по това трасе се движи влак, но извънредно може да се направят и други композиции по частна предплатена заявка, обяснява Желко Шпиунович, директор на търговско-икономическата секция за превоз на пътници към „Сърбия воз”. Според него железниците все още не са отживелица. В Сърбия те продължават да превозват пътници и товари. Има и ретровлакове с туристическа цел, които се ползват и за филмови продукции, при сватбени церемонии и други специални събития.

Както подобава на подобна атракция, на една от гарите има парче скала, наречена „Луди камен” (Камъкът на лудите желания). Влакът спира на тази гара и пътниците слизат да се порадват на красивата гледка, която се разкрива, да си направят снимки за спомен, но и да си намислят желания, докосвайки камъка. Кой знае, може и да стане чудо…

Шарганската осмица се издържа основно от продажбата на билети. Поддръжката на вагоните в автентичния им вид става в специална работилница със средства, отпускани от държавата за реставрацията на вагоните. Гарите по това трасе получават приходи при снимането на музикални клипове, на филми и други продукции. Според Желко Шпиунович успешната формула за железниците при голямата конкуренция с другите видове транспорт е влаковете да са добре поддържани, да са редовни и безаварийни, така че пътниците без колебание да им се доверяват отново и отново.

Пътуването с влака „Носталгия” е като разходка във времето, която дава усещането, че животът е филм, сниман като лента на Кустурица. Ретропътуване, което остава незабравимо.