Александър Александров:

Скоро българската стомана ще е на азиатските пазари

Във всеки автомобил има поне една част, произведена в „Стомана Индъстри”

Снимка: Икономика-Александър Нишков

Александър Александров e изпълнителен директор на „Стомана Индъстри” от средата на май 2017 г. Дотогава близо година е административен директор на стоманодобивното предприятие. Преди това 15 години е работил в "Ойлтанкинг България" АД, където е бил изпълнителен директор и главен мениджър „Бизнес развитие и проекти”. Бил е мениджър „Бизнес развитие” за Балканите и Черноморския регион, а бизнес опитът му включва също оперативен мениджър на „Юниливър България и мениджър „Логистика” в „Ериксон Телеком България” ООД”. Работил е в Българо-американския инвестиционен фонд. Завършил е Техническия университет в София. Има придобита квалификация от Оксфорд Принстън в програмата „Основи на търговията с нефтени продукти – технология, пазари и икономика”, както и квалификация в програмата за обучение на висши мениджъри на Change International, Германия.

Г-н Александров, черната металургия е тежка индустрия и трябва ли начело на стоманодобивно предприятие да стои Iron Man (от англ. - железен човек)?

Задължително е. Това сурово производство е за силни мъже. Всеки от работниците и служителите на „Стомана Индъстри” може да бъде наречен Iron Man. Лаская се и аз да съм част от този колектив.

Динамиката в тази индустрия е огромна, стават много трансформации, пазарите са твърде непостоянни. В такъв случай самата индустрия нуждае ли се от мениджъри с качества на супер герои?

Добрият бизнес не се прави от супер герои, той има нужда от бавно, ритмично, последователно действие във всеки момент. Да, хубаво е да има хора със специални качества и умения, но въпреки всичко най-доброто нещо е добрата структура. Англичаните добре знаят как се прави зелена ливада: Косиш-поливаш, косиш-поливаш и така 100 години.

Вече няколко месеца сте начело на „Стомана Индъстри”. Какъв отпечатък остави върху вас това време?

Само дни след като оглавих предприятието, стана изключително тежък инцидент, който няма аналог в близката история на предприятието, но успяхме сравнително бързо да овладеем ситуацията. Сега „Стомана Индъстри” отново работи на пълни обороти.

Вие сте човек с богат опит в бизнес развитието, управлението на проекти, логистиката. Знанието и опитът какво ви карат да предприемате на тази нова позиция?

За пръв път в живота си мога пълноценно да използвам всичко, което съм учил и практикувал. „Стомана Индъстри” позволява да разгърна бизнес  уменията си в пълен мащаб. Опитът ми дава възможност да преценявам в каква посока да се развива дружеството, на какви пазари да присъства то, какво да е бъдещето му. Всеки един момент от близкото минало на предприятието сега също има роля в това, което правим.

Значи сте точният човек, на точното място. Но в точното време ли?

Никога няма точно време. Всеки може да е точният човек на точното място. Всяко време има своите предизвикателства. Успешната комбинация на трите е, когато те се сработят в определен момент, в който и пазарът върви нагоре, тогава това дава добри  резултати.

В какъв момент от развитието си е сега стоманодобивът в света?

Той е на значително по-добър етап на развитие, отколкото преди две години. Кризата вече не е онази дълбока криза, очертава се по-добро бъдеще. Много работа е свършена в предприятието преди мен, за да се ориентира то към нови пазари и клиенти, към различни типове продукция. Произвеждаме специални стомани, които са с по-висока добавена стойност. Пазарът е променен, но като наши собственици „Виохалко” и „Сиденор” са свършили много работа и това дава резултати.

Седем години инвестиции в модернизация на технология и оборудване. Приключил ли е този етап?

Дори по време на свит пазар нашите собственици са продължавали да инвестират. Инвестициите не са приключили, това е само добра основа, върху която да надградим още. В момента си партнираме с японската стоманодобивна компания Daido steel. Заедно с техническото сътрудничество, което осъществяваме с тях, предвиждаме и нови инвестиции, които да ни позволи да излезем на нови пазари. Няма да е невъзможно скоро да видите българска стомана на азиатските пазари.

При положение че ЕС предприема антидъмпингови мерки срещу вноса на китайска стомана?

Да, защото качеството ни е конкурентно и то може да ни направи търсени и на други пазари.

Какъв е за вас българският пазар?

Българският пазар не е никак лош. Ние държим над 60% от вътрешния пазар . Почти 100% от нашето арматурно желязо се продава в България. Добре представени сме и на целия регионален пазар с листовата ни ламарина и кръгове. Никой пазар не е малък и никой пазар не е безинтересен. Ако сме добри в това, което правим, пазарите ни очакват.

Кои са по-далечните ви пазари?

Около 70% от произвежданите стоманени кръгове отиват на западноевропейските пазари, както и половината от ламарината, която изнасяме.

Кой избира продуктите на „Стомана Индъстри”?

Всички водещи компании в различни сектори, където продуктите намират приложение, тъй като нашето качество е изключително добро.

Европейският съюз започва съществуването си като Европейско обединение за въглища и стомана. Някои твърдят, че двете индустрии са в залез. Действително така ли е със стоманодобива?

Стоманата не е  високотехнологичен продукт, но тя е в основата на всичко. Променя се профилът на търсенето на стомана. Днес се изисква много по-високо качество и специализирани показатели, зададени от клиента.

Стоманодобивът е определян  като втората най-древна професия, но какъв е той в ерата на информационните технологии?

Работил съм в петролния бизнес и в телекомуникациите и днес ми е изключително интересно това, с което се занимавам. Всеки бизнес има своя чар, но няма голяма разлика в принципите и начините на управление на високотехнологичен и традиционен бизнес.

С какво Ви очарова добивът на стомана?

Най-вече с хората, които работят в предприятието – изключителни  професионалисти, които са силно мотивирани. „Стомана Индъстри”е структуроопределящо предприятие за българската икономика, в това число и за община Перник.

А някой любопитен факт за стоманата да споделите?

Във всеки автомобил има поне една част, произведена в „Стомана Индъстри”.  Така е при всеки голям инфраструктурен проект и във всяка сграда в България. „Стомана Индъстри” има присъствие във всеки дом.

В някогашния Металургичен комбинат „Ленин” са работили 18 хил. души, а днес в завода са малко над 1000…

Със съпътстващите производства броят на заетите е около 1800 души, т. е. 10 пъти по-малко. Днес стоманата се произвежда по нов начин, затова и са направени толкова инвестиции. Технологиите са нови и те гарантират по-високо качество и по-добра производителност.

Дали някой ден хората съвсем ще изчезнат от стоманодобива?

Те ще намаляват, но няма да изчезнат съвсем. Роботите може да са съпътстващи, но хората са незаменими, особено в стоманодобива.

Има ли достатъчно подготвени специалисти за работа в черната металургия у нас?

Както навсякъде другаде в България, така и при нас недостигът на квалифициран персонал е осезаем. В годините много учебни заведения, които са захранвали тази индустрия с кадри, вече са закрити. Но пък ние предлагаме система на обучение в предприятието за всеки, който иска да работи при нас.

Какъв работодател е „Стомана Индъстри”?

Много добър данъкоплатец с изключителна социална и корпоративна култура, който работи изцяло на светло.

Средната работна заплата е над средната за страната с над 400 лв. Работниците доволни ли са?

Нашите хора са сравнително добре платени, но, разбира се, е човешко очакванията да са по-високи. Стремежът е заплатите да растат, а това става с времето и с повишаване на производителността.

Идва ли моментът да привличате кадри зад граница?

Да, за съжаление. Този момент наближава, защото все по-трудно се намират обучени хора.

С какво вие ще сте привлекателни за тези обучени хора, щом България е страната с най-ниски доходи в ЕС?

Ние сме привлекателни за работната ръка  от другите страни в региона. Още повече че тук има растеж. В сферата на стоманодобива през миналата година в Западна Европа бяха затворени четири стоманодобивни предприятия.

Кое според вас кара хората да мигрират извън България?

Установих, че хората тук се дразнят от липсата на равнопоставеност, на сигурност и на качество на живота. Казвам го като човек, живял четири години в Германия. Българите бягат не толкова от доходите си в България, а от цялостната обстановка. Ако  търсим позитивна промяна, трябва интензивно да работим за превръщането на страната в по-привлекателно място за работа и за живеене.

Кое според вас е това, което не ни достига, за да станем наистина по-добро място за живеене?

Време и търпение. Бях втора година студент, когато стана промяната. Тогава казваха, че като минат 10-15 години, всичко ще се оправи. А ние реагирахме: „Кой ще ги чака тези 10-15 години?!” Минаха близо два пъти повече, но от историческа гледна точка това е твърде къс период.

Имате ли формула как да върнем българите в България?

Българите вече се връщат в България. В последната година имах възможност да се срещна с поне десетина сравнително млади семейства, в които съпрузите са на възраст 30-35 години. Те са работили навън, там са се запознали и са създали семействата си. Всички те се връщаха в страната – или за да основат свой бизнес, или като ръководители на клонове на корпорациите, за които работят. Това е много оптимистично, тъй като натрупването на критична маса от такива хора автоматично би довело до промяна в цялостната среда. Те идват с друг манталитет и нагласа, с друг начин на мислене. Имат определени нужди и желания, консумират друг вид храна, интересуват се от друг вид забавления.

Какво не бива да забравяме ние, българите?

Че живеем на Стария континент в държава с над 1300-годишна история, че в България гладни няма. Българите вече пътуват свободно по света и в съпоставката всеки вижда, че страната ни има свой чар, която никоя друга страна не притежава.

Брекзит отразява ли се по някакъв начин на вашия бизнес?

По-скоро не. Там покриваме малък дял, но пазарът просто ще се преразпредели след оттеглянето им от ЕС. Пазарът е изключително мъдър, той винаги регулира нещата.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.

Източник: Списание Икономика, брой 79

Етикети: производство | износ | бизнес | Стомана индъстри | стомана | Александър Александров

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини