Страхът от явлението „Big Brother“ в Европа се надига

Технологиите за лицево разпознаване набират все по-голяма скорост и вече удобно се настаняват в Европа. И докато инструментът успешно служи за повишаване на сигурността по места, използването му поставя въпроси относно правата на човека, пише Euractive. 

С драстичния ръст на терористичните заплахи в Европа гарантирането на безопасността на публични места се превърна в приоритет за местните и национални власти. Превръщайки се в потенциални мишени, такива локации като гари, летища, спортни и увеселителни зали все по-често решават да внедрят технологии за наблюдение, включително за лицево разпознаване.  

Алгоритъмът помага на органите на реда да залавят бегълци, като способства за идентифицирането им на камерите. Миналия месец например по време на финалната футболна среща на Шампионска лига полицията успя да се залови заподозрян престъпник и да го арестува. 

Системата е използвала алгоритъм на японската компания NEC, който може в реално време да сравнява хората, попаднали в обектива на камерата, с база данни от 500 000 заподозрени, чиито биометрични данни са били записани по-рано при полицейски задържания. Системата е внедрена и оперира във Великобритания като част от пилотен проект на стойност 200 000 евро. 

Подобни проекти се осъществяват и на други места на Острова. През 2013 г. британските власти по сигурност са извършвали наблюдения чрез 5.9 млн. камери в страната. Това прави Великобритания най-следената държава в света, като на 11 души се пада средно по една камера. 

Лицевото разпознаване в кралството обаче се регулира единствено от „кодекс на поведение“, който няма правна стойност. Това овластява полицейските органи да си служат с технологията по свое усмотрение. 

Технологията за разпознаване на лица напоследък процъфтява. Доклад на Frost & Sullivan от 2016 г. оценява сектора на 1.48 млрд. долара през 2012 г. и изчислява, че стойността му ще нарасне до 6.15 млрд. долара през 2019 г. NEC пък прогнозира, че през идното десетилетие той ще достигне 20 млрд. долара. 

Компаниите постоянно подобряват софтуерите си и днес някои от тях могат да разпознават до 5 000 лица в тълпата. NEC твърди, че нейната система е способна да идентифицира хората с 99.3% точност. 

Много държави в Европейския съюз вече посягат към технологията. В Германия например това лято бяха инсталирани такива камери на гара Südkreuz в Берлин, а 100 доброволци регистрираха лицата си в програмата, за да помогнат за тестовете на технологията. 

В страни като Франция обаче регулаторната рамка е по-строга и там арест като този от мача на Шампионска лига няма как да бъде извършен. Полковник Жан-Марк Жафрие обяснява, че местната полиция се нуждае от разрешение с постановление на Държавния съвет и положително гласуване от страна на Националната комисия по информатика и свобода (CNIL) преди да разположи технологията за разпознаване на лица. 

Към момента във Франция е разрешено лицево разпознаване само на две летища и една гара. Инсталираните там технологии все пак са в по-малка степен засягащи неприкосновеността на личния живот, тъй като отпорът в защита на гражданските свободи в страната е много по-голям. 

На началото на 2018 г. в 12 публични сгради във Франция предстои да се инсталират „умни“ камери, които обаче няма да ползват технология за разпознаване на лица. Тяхната роля ще е да разпознават анормално поведение като необичайни викове, чупене на стъкла, улични побоища. Такъв тип софтуер се разработва от някои стартиращи компании като Evitech или Foxstream.

Въпреки различията на национално ниво, видимо се забелязва тенденция към повишаване на опитите за наблюдение на публичното пространство. Държавите влагат милиони в опит да подобрят сигурността, но тепърва предстои да се дискутира етичната страна на въпроса и как ще се предотврати използването на новите технологии за неправомерно следене и навлизане в личното пространство.