Втората пенсия е на база вноски, не обещания

Качественото разписване на фазата на изплащане на вторите пенсии можеше да бъде направено още преди 10 години

Снимка: Economic.bg

През последната седмица беше публикувана Концепция за регламентиране на фазата на изплащане от допълнителното пенсионно осигуряване, която предизвика множество коментари. Причината за публикуването на подобна концепция е от една страна недобре разписана фаза на изплащане на вторите пенсии, а от друга приближаването на момента, когато вторите пенсии ще започнат да се изплащат – документът посочва, че първите „редовни” пенсионери от индивидуалното осигуряване се очакват в края на 2021 г., а по-значителни кохорти пенсионери се очакват през 2024 г. На практика, качественото разписване на фазата на изплащане на вторите пенсии можеше да бъде направено още преди 10 години, но въпросът беше продължително неглижиран и оставен за последния момент.

Повечето коментари по концепцията не се фокусираха върху различните варианти на изплащане на вторите пенсии, а върху предоставените актюерски разчети (радващо е, че все пак такива се публикуват) и съответно върху очаквания размер на вторите пенсии. В медиите отчетливо се четеше възмущение, че половината от първата кохорта пенсионери ще получат под 30 лв. втора пенсия. Комбинацията от задължително осигуряване и актюерски разчет за 30 лева пенсия нормално предизвиква гневни коментари. Повечето мнения обаче като че ли пропускат няколко основни неща.

На първо място е това, че при т. нар. втори стълб (индивидуалните партиди) няма „справедлив” и „несправедлив” размер на пенсията. Втората пенсия по своята същност допълва пенсията от НОИ и зависи от това колко си внасял през годините. Тук го няма (и по-добре) празното обещание на политиците за „адекватен” размер на пенсията. Втората ти пенсия зависи от натрупаните средства по индивидуалната партида – няма как да получиш нещо, което не си внесъл през годините.

На второ място е важно да отбележим, че за  т. нар. първа кохорта пенсионери от втория стълб имат ограничено осигуряване в него. Това не са работници, които през целия си трудов стаж са внасяли по 5% вноска от заплатата си в личната партида. Ако в момента изискването за стаж за първа пенсия, тоест периодът на внасяне на осигуровки, е над 35 години за жените и над 38 години за мъжете, то първата кохорта пенсионери от втория стълб ще е внасяла вноски в личната си партида около 20 години, тъй като първите вноски са от 2002 г. Тук трябва да отбележим, че продължителността на получаване на първа пенсия у нас вече е над 21 години, което неизбежно се взима под внимание при определянето на пожизнената пенсия. Накратко, 20 години внасяш по 5% от заплата си и после ти смятат пожизнена пенсия със средна продължителност от над 20 години – трудно ще докараш „голяма” пенсия с тази сметка.

В горния пример дори сме пренебрегнали това, че в първите години вноската за втора пенсия не е 5%, тъй като се тръгва от 2% вноска през 2002 г. Знаете ли колко например е била брутната вноска за втора пенсия на осигурените на минимална заплата през 2002 г.? Отговорът е 2 лв. на месец. Общо 24 лв. за цялата 2002 г. До 2007 г. месечната вноска на осигурените на минимална заплата не надхвърля 10 лева, а до 2015 г. остава под 20 лв. В случая комбинацията от осигуряване на минимални доходи, ниска вноска и съкратен почти наполовина период на осигуряване на практика гарантира крайния резултат.

Актюерският разчет показва, че ако например мъж се осигурява за втора пенсия с 5% вноска на средния осигурителен доход за период от 38 години, то през 2040 г. ще получи пожизнена допълваща пенсия от 305 лв. на месец. Това е 10 пъти повече от цитираните 30 лв. при осигуряване на минимална заплата за период от 20 г. Разбира се, през 2040 г. въпросните 305 лв. също няма да осигуряват адекватен доход сами по себе си, но в случая говорим за допълващ такъв и то на база запазване на вноската на нива от 5% от заплатата.

На трето място трябва да отбележим, че концепцията разписва три варианта за получаване на втората пенсия – еднократно изплащане, срочна пенсия с наследяване и пожизнена пенсия без наследяване. Вариантите са напълно логични и следва да се търси максимално либерален режим по отношение на опциите пред пенсионерите, тоест всеки да има право на избор кой вариант е най-добър за него. В това отношение втората пенсия отчетливо се различава спрямо тази от НОИ и дава много повече възможности за гъвкави решения. Тези, които са се осигурявали на минимална заплата например, ще имат натрупани 4 324 лв. през 2021 г. и 6 165 през 2024 г. При тях вариантът еднократно плащане е най-вероятният. Ако си се осигурявал на средния осигурителен доход, сметките показват натрупани средства от 8 229 лв. през 2021 г. и 11 519 през 2024 г.

На последно място не трябва да забравяме, че всеки има правото да се откаже от втората си пенсия и да прехвърли всичките си средства в НОИ. Този „избор” е бил многократно критикуван от Института за пазарна икономика, тъй като е форма на доброволно предаване на спестяванията в полза на държавата, но все пак е наличен. Данните досега показват, че много малко хора са предприели подобна стъпка – общият размер на прехвърлените средства е около 65 млн. лв. за 2015 и 32 млн. лв. за 2016 г., тоест осигуряващите се масово предпочитат личните си партиди, вместо да зависят изцяло от НОИ.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.

Източник: Институт за пазарна икономика

Етикети: анализ | пенсии | осигуровки | вноски | втора пенсия | осигуряване

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини