Хората неумело управляват личните си финанси
Финансовото образование трябва да влезе по-широко в училище, казва Румяна Витньова
~ 4 мин.
Татяна Явашева Румяна Витньова е преподавател по икономически дисциплини, в това число финанси и счетоводство от 16 години и е носител на първа професионално-квалификационна степен. Има множество публикации за иновативни образователни технологии, а през последните три години учениците й са победители, медалисти и призьори в редица национални конкурси и състезания, като в някои от тях представят България на световни и европейски финали. През 2013 г. получава Почетно отличие „Неофит Рилски” за дългогодишна цялостна високопрофесионална трудова дейност. За 2014 г. Румяна Витньова е носител на приза „Учител на годината на България” в професионалната подготовка и на отличието „Учител на годината на община Враца”.
Госпожо Витньова, какво към момента показва вашият общ поглед към финансовата грамотност на населението в България?
Характерно за българите като цяло е, че всеки разбира от всичко и точно затова повечето хора, научили нещо по някоя финансова тема, се смятат едва ли не за експерти и могат дълго да водят разговори, застъпвайки конкретното си мнение. Тези приказки обаче не ги правят финансово грамотни. Смятам, че като цяло нивото на финансова култура на българите продължава да е твърде ниско. Хората боравят свободно с малко понятия от света на финансите, не познават възможностите, които им дава финансовата ни система, и не търсят начини за личния си напредък чрез финансови инструменти, продукти или услуги.
В това число и младите в България. Дисциплини като финанси и счетоводство се асоциират с неразбиране, трудност, страх или скука. Малцина целенасочено търсят финансова информация, а повечето не обичат да трупат финансови знания. Въпреки че още децата са наясно за зависимостта между финансовата им грамотност и мечтаното от тях прекрасно бъдеще.
Защо според вас общата финансова грамотност не е във фокуса на образователната система?
Проблемът на цялото ни образование, и в частност на икономическото в момента е, че липсва реална връзка между потребностите на бизнеса и предлаганана квалификация на завършващите средните училища и университетите. Също така липсват контакти между образователните и финансовите институции. Няма политика за отваряне на тези организации едни към други. Липсват дългосрочни стратегии и подходящи програми, които да обхванат последователно различни нива на образователната ни система.
Аз лично съм преподавала икономически дисциплини по няколко различни системи и програми и смятам, че общата финансова грамотност не е приоритет в нито една досега. Не отричам, че има добри нови образователни проекти като „Моят живот, моите финанси” и програмите на «Джуниър Ачийвмънт България», но за качествено и трайно повишаване на общата финансова грамотност на българите е необходима дългосрочна държавна политика на различни нива.
Какви изводи направихте от опитите за финансова дестабилизация на банките през юни, които се оказаха своеобразен „стрес тест“ както за финансовата и за политическата система, така и за потребителите на банкови услуги?
Един от основните изводи за мен е, че българите, поради ниското ниво на финансова грамотност, показват готовност да повярват на всеки и на всичко, което носи най-малка заплаха или риск за тях, колкото и разнопосочна да е информацията. Налице е неосъзнато упражняване на правата на потребители на финансови продукти и услуги, поради неинформирания и нерационален избор, който правят, на банкови продукти и услуги.
Хората неумело управляват личните си финанси, избират финансови продукти, чиято същност не разбират добре. Те може да не съответстват на конкретните им нужди, епизодично търсят информация и не се съобразяват с възможните рискове. Затова се поддават на страхове и паника.
Нерядко клиентите стават обект на манипулация от страна на финансови и други институции, с които влизат в по-дългосрочни договорни отношения. Как потребителите да се пазят от това?
Тук отговорът за мен е еднозначен - осъзнато и целенасочено информиране. Все пак, преди да влезе в договорни отношения с конкретна финансова институция, всеки клиент на първо място трябва много добре да осъзнае и да анализира реалните си нужди и какви са целите му. На второ място, да се информира, като съпостави предлаганите оферти за конкретната му нужда от различните финансови институции.
Това може да направи във финансови портали или чрез финансови консултанти. И трето, при избора на най-добрата според него оферта да се консултира, да чете всичко по договора и да задава много въпроси. Клиентът трябва да е наясно с всички евентуални разходи, задължения и възможности по договора – лихви, такси, комисионни, задължителни застраховки и т.н.
На този етап какво е реалистично да се направи, за да може различните слоеве на населението да получат необходимата им финансова компетентност за по-доброто управление на своите пари?
На първо място, според мен, е реалистично образованието за обща финансова грамотност и управление на личните финанси да влезе в училищата в по-широки мащаби. Пилотния проект „Моят живот, моите финанси”, по който работих през тази учебна година, дава много оптимистични резултати за нивото на финансовите познания на учениците, съпоставено на входа и изхода.
За мен също е много реалистично и имам амбицията да се разработи подходящо учебно памагало за най-малките ученици от първи и втори клас. Друга посока на ограмотяване на българите е работата по проекти на фондации, асоциации и НПО в клубове на различните социални групи. Според мен е удачно инициативите на фондациите да се предлагат на български работодатели за достъпно финансово ограмотяване на техния персонал в подходяща форма. Смятам също, че информационните материали и кампании на банките биха могли да станат по-информативни и достъпни за потребителите.
Повече четете в бр. 40 на сп. "Икономика".
