Актуализацията на бюджета е задължителна

За нас всъщност е проблем, ако се направи актуализация на бюджета, а разходната част не се пипа, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров

184 ~ 6 мин. четене
Георги Желязков Автор: Георги Желязков

- Г-н Димитров, подкрепя ли КНСБ актуализацията на бюджета?

- Подкрепяме актуализиране на бюджета по няколко причини. На първо място в приходната част на сегашния бюджет са заложени приходи, които са съобразени с икономически растеж, който обаче ще бъде два пъти по-малък от очакваното. От тази гледна точка заложеното нарастване на приходите с 1.8 млрд. лв. очевидно трябва да бъде ревизирано надолу.

Ние не споделяме обаче аргумента на новото правителство, че няма да можем да съберем и това, което сме обявили. Не смятаме, че трябва да има сериозни орязвания на приходната част, защото премиерът Пламен Орешарски обяви, че ще се бори с контрабандата на цигари и горива, затова ние го изискваме от него. Ако той изпълни обещанието си, намалението на приходите ще бъде по-малко. Според нас актуализацията на приходите трябва да е с около 500 млн. лв. надолу, а не както се говореше за 1-2 млрд. лв. През второто полугодие, ако това правителство въобще продължи да работи, би трябвало да се очаква подобрена събираемост на ДДС и акцизите върху цигарите и алкохола.

- Критиките на икономистите и притесненията на хората са, че правителството търси начин да финансира по-големите разходи, които прави?

- Ние не виждаме проблем разходната част да бъде увеличена. За нас всъщност е проблем, ако се направи актуализация на бюджета, а разходната част не се пипа. Ние искаме актуализацията да покрие недофинансираните бюджетни системи, които да бъдат приведени в съответствие с нормалните нужди. Давам Ви пример със "Селскостопанска академия". Там бюджетът ще стигне за 9 месеца и не се знае как ще се плащат заплатите през следващите три месеца. Другият проблем е например в "Напоителни системи". Държавата има ангажимент да финансира отводняването по цялата река Дунав. Когато започне да се водите обаче се оказва, че в бюджета няма пари за това. Хората стоят без заплати, вършат си работата, но бюджетът не им плаща, защото не е предвидено. Тези примери показват, че има нужда от дофинансиране в отделните системи, без раздуване, но с конкретни мерки.

По-големият проблем идва с необходимостта от допълнителни социални плащания. Хората излязоха на улицата през февруари заради ниските доходи и невъзможността да вържат двата края. Най-уязвимите групи трябва да бъдат предмет на допълнителен социален пакет. Това, което се предложи, в никакъв случай не стига.

На първо място трябва да се започне от работещите бедни. Една от мерките там е минималната работна заплата, която има почти нищожно влияние върху разходната част на бюджета. Това е един от начините тези около 600 хил. българи, които работят и получават доход до 2/3 от средния за страната, да могат да покриват разходите си.

Ние имаме ясна визия какво искаме. Ако няма предвидени допълнителни разходи в тези системи, за които говорим, няма да се съгласим с тази актуализация. Но и не искаме да виждаме раздути цифри.

- Всичко което изброихте е свързано с харчене на пари, а реално ще се помогне ли на икономиката?

- Актуализацията на бюджета има много аспекти. Ние не искаме да се харчат пари за щяло и нещяло. Но там, където има доказани нужди, трябва да бъдат дадени пари.

Пример за мяка, която предлагаме, и която е икономическа, е създаването на младежка програма, която чрез частния сектор да даде сравнително устойчива работа на младите хора. За тях трябват допълнителни средства, които да бъдат предвидени в актуализацията на бюджета.

Не на последно място, трябва да се заделят пари за пенсионерите. Няма как да очакваме, че тези, които получават пенсия до 200 лв., ще могат през зимата да посрещнат своите нужди. Трябва да бъдат предвидени пари за коледни добавки, в зависимост от техния размер разходът за бюджета ще бъде между 30 и 40 млн. лв.

Общо между 100 и 300 млн. лв. е пакетът, с който трябва да бъдат финансирани адекватно разходите в бюджетните системи. Минимално 100 млн. лв., а оптимално 300 млн. лв.

- Не се ли притеснявате, че наливането на пари ще увеличи дефицита, дълга?

- За социалните цели и мерките на пазара на труда са нужни не повече от 300 млн. лв. допълнително. Не виждам драма, заедно с намалените приходи, да бъдат компенсирани частично и в крайна сметка да бъде завишен дефицитът до не повече от 2%. Ако се налага да бъдат преструктурирани други разходи, те може да не са за сметка на увеличен дефицит. Допълнителните разходи могат да са за сметка на други ведомства. Сектор сигурност например е финансиран в повече, според нас.

Не виждам защо се критикува актуализацията на бюджета, защото тя просто няма алтернатива. Без нея просто няма как държавата да функционира през второто полугодие.

- Какво е мнението Ви за предсрочните избори? Смятате ли, че са необходими и кога?

- Всички в държавата вече сме на едно мнение, че този парламент няма да го бъде както и това правителство. Въпросът е, че преди да си замине парламентът и правителството, трябва да станат няколко неща, ако не искаме да се повторят февруарските събития. През февруари имаше редица социални искания. Голяма част от тях не се изпълниха и все още не се изпълняват. Ние сме поставили три групи въпроси, които могат да се случат в рамките на няколко месеца.

На първо място казваме, че трябва да бъдат ревизирани изборните правила, заедно със закона за референдумите. Втората група въпроси включват актуализация на Бюджет 2013 и поне започване на Бюджет 2014. И социалните мерки, заедно с мерките на пазара на труда и доходите. Това може да стане в рамките на няколко месеца, ако има политическа воля. Без ваканции и почивки през август. Просто да се работи.

Междувременно още в рамките на тези дни политиците, протестиращите и социалните партньори да постигнат съгласие за датата на предсрочните избори, за да се свършат тези неща. За да няма шикалкавене как на някой му трябват шест месеца, за да направи нов Изборен кодекс. Ние не искаме подобни игри да бъдат разигравани. От друга страна има спешни мерки, които трябва да бъдат свършени.

- Нямате ли опасения, че управляващите ще променят Изборния кодекс така, че те да спечелят от него, както е ставало досега винаги?

- Има такова опасение, но ако не се пипне Изборния кодекс, той пак ще е в полза на тези, които са в парламента сега. Всяка промяна, колкото и да е минимална, ще бъде в полза на гражданите и на тези, които искат по-ясна представителност на хората в България през механизмите на демокрацията - инициативните комитети, независимите кандидати, подписките, времето в медиите, механизми за отзоваване на депутати и министри и т.н. Има един набор от 10-20 изменения в Изборния кодекс, които могат да позволят и други интереси да бъдат представени, освен тези, които са представени в парламента сега.

- Вчера излязохте със становище, че няма прозрачност при продажбата на ПОК "Доверие". Какво точно ви притеснява?

- Притеснява ни, че не е ясен профилът на кандидат-купувача. Всичко се прави на тъмно от мажоритарния акционер и миноритарните акционери нямат необходимата информация, за да вземат информирано решение. Те имат право да знаят с кого стават съсобственици в най-голямата пенсионна компания в България. Тя сама по себе си влияе както върху пенсионно-осигурителния пазар, така и върху финансовия, политическия и икономическия климат в страната.

- Австрийските медии посочиха Цветан Василев и Огнян Донев като евентуални купувачи. Това ли Ви притеснява всъщност?
 
- И ние имаме такава информация. Затова си мислим, че трябва да има ясна стратегическа рамка кой може да купува, с какви пари и какво ще прави компанията, когато я купи. Това е един сериозен бизнес, в който има 1.2 млн. осигурени лица. Който управлява компанията, ще управлява 2 млрд. лв. Това не са пари на компанията, а на осигурените лица. Нашето притеснение е, че този, който ще купи компанията, няма да бъде от ранга на стратегически инвеститор и няма да има опита и желанието да управлява компанията единствено в полза на осигурените лица.

- И какво ще предприемете?

- Ще поискаме свикване на общо събрание, заедно с останалите миноритарни акционери, на което ще потърсим информация и ще искаме възможност да разберем какво се случва в компанията.


Подкрепи Economic.bg