България е привлекателно място за производство на междинни продукти

- Г-н Николов, маркетинговият сектор е сравнително нов и непознат за повечето българи. Много по-напред от нас ли са страните от Западна Европа и САЩ?

Ако напредъкът може да бъде измерен количествено, бих казал че България е в пъти по-назад от западноевропейските държави и САЩ в областта на маркетинга. Но това е напълно естествено, след като вземем предвид размера на тамошните пазари, благоприятния бизнес климат и народопсихологията, предразполагаща към развитие и предприемачество. Здравословният бизнес изпитва силна нужда от добър маркетинг, осъзнавайки възвращаемостта на инвестициите в нови инструменти и таланти.

- Как оценявате ситуацията в сектора в момента?

От една страна, българските фирми правят посредствени маркетингови инвестиции и получават също толкова посредствени резултати. От друга - немалко от родните маркетинг експерти прилагат остарели и недостатъчно ефективни практики. Предизвикателството сред маркетолозите в България е да върнат доверието и да повишат търсенето на услугите им на пазара.

Но бизнесмените у нас също трябва да разберат, че самоделният маркетинг с нисък бюджет и чудотворните евтини решения са нищо повече от пилеене на средства с някаква илюзорна възвращаемост. С други думи, нужно е напредничаво мислене и от двете страни на монетата в нашия сектор.

- Усеща ли вашият бранш кризата, която вече 5 години е обхванала повечето икономически сектори у нас?

Доста. Във времена на криза, бизнесите истинктивно намаляват бюджетите за маркетинг и реклама. Това понякога е правилното решение, но в други случаи довежда до загубване на толкова ценни пазарни позиции. Когато бюджетите страдат, надделява или изобретателността, или посредствеността. А тук на креативните идеи и иновативните решения все още се гледа със скептично и полузатворено око.

- Как оценявате бизнес климата у нас спрямо останалите страни-членки на ЕС?

България изпитва големи трудности с човешките ресурси. Хората с предприемаческа мисъл често отиват в чужбина, а университетите ни нямат адекватни образователни програми, които да отговорят на новите изисквания на бизнеса. Работодателите изпитват големи трудности да мотивират служителите си с настоящите заплати, а в същото време на повечето българи не им се работи достатъчно, за да заслужат парите си. Бюрократичните спънки у нас също са нещо, което има нужда от допълнително внимание.

- Като специалист в сферата на маркетинга, кои, според вас, са пазарните ниши, които биха предизвикали бъдещ интерес в инвеститорите?

Наблюдаваме интересно развитие на IT инвестициите у нас. Присъствието на всичките фондове за стартъпи в дигиталния бизнес подсказва, че чуждестранните инвеститори осъзнават иновационния потенциал на Източна Европа. България остава привлекателно място за производство на междинни продукти като части за автомобили и техника в границите на Европейския съюз (ЕС). От последните инвестиции от китайските компании изглежда, че сме изгодният им вход, чрез който са се доберат до европейския пазар.

- Вие сте човек, който следи активно и социалните процеси у нас. Смятате ли, че политическата несигурност, която ни обхвана в последните месеци, ще повлияе негативно на инвестициите в маркетинговия бизнес?

Бизнесът е в застой, в очакване на предсрочните избори и на новото правителство. Ситуацията, която протестите и исканията за реформи създадоха, в краткосрочен план ще има негативен ефект върху всички сектори у нас. Резултатът на гласуването и избора на нови управляващи ще предскаже как политиката на бъдещето ще се отрази на инвестициите в дългосрочен план.

- Наскоро стартирахте нов проект – Mediabit.bg. Какви дългосрочни цели сте си поставил с него?

Искаме да вдигнем летвата на онлайн медиите у нас. Mediabit.bg цели да предоставя качествено, аналитично и информативно съдържание на своите читатели, при това възможно най-ориентирано с оглед на родните условия. Възнамеряваме също така да предложим нови, иновативни за българския уеб канали за реклама. Ще започнем в областите на технологиите и предприемачеството, а резултатът ще предопредели как и накъде ще продължим.

Едно е ясно – бъдещето е в алтернативните медии. У нас те значително допринасят на обществото с независима журналистика. Притеснява ме обаче тенденцията да се разглеждат предложения за нови форми на онлайн регулация, които биха имали унищожителен ефект върху свободното слово.