Донесе ли богатството щастие в Катар?

Петролът и природният газ направиха Катар най-богатата страна в света, достатъчно богата да си позволи разход от 200 млрд. долара за изграждане на стадиони и инфраструктура за Световното първенство по футбол през 2022 г. Донесе ли, обаче, практически неограниченото богатство щастие в страната, разсъждава Матю Телър за BBC.

Все още температурите в Доха са приемливи и семействата се наслаждават на следобедното слънце, но скоро повечето хора ще се скрият в удобните си климатизирани жилища. Обликът  на града се е променил до неузнаваемост през последните години. Кули от стомана и стъкло се извисяват като изкуствена гора там, където преди време е била просторната брегова ивица с гладък пясък. Редица исторически забележителности са разрушени, за да бъдат построени по-късно, в опит да се пресъздаде автентичния им вид.

„Станали сме градски хора. Нашият социален и икономически живот се е променил драстично – семействата не са така единни, а консуматорската култура е взела връх”, казва д-р Калта м ал Ганим, професор по социология в Катарския университет.

От крайна мизерия преди по-малко от век, днес страната е станала най-богатата в света - със среден брутен вътрешен продукт на глава от населението надхвърлящ 100 хил. долара. По-трудно е да се разбере какви са ефектите от подобна бърза промяна върху катарското общество. Доха е строителна площадка - цели райони са в процес на изграждане или реконструкция. Непрекъснато повишаващият се трафик добавя часове към работната седмица и внася стрес и нетърпимост. Статистиката показва, че 40% от сключените в страната бракове завършват с развод, а над 2/3 от населението е с наднормено тегло.

Гражданите на Катар ползват безплатно образование, здравеопазване, вода и електричеството, получават помощи за жилище, а работните им места са гарантирани. Изобилието, обаче, създава свои проблеми. Стандартът на живот привлича много имигранти, които вече значително превъзхождат местните жители - съотношението е приблизително 7:1 в полза на чужденците. Нараства негодуванието, че отговорните управленски позиции се възлагат на чужди специалисти, а завършващите образованието си в страната младежи са залъгвани с добре платени проформа длъжности, без възможност за кариерно развитие.

Семейният живот в Катар се разпада, пише Телър. Масово децата израстват далеч от родителите си, отглеждани от филипински или индонезийски бавачки. Пропастта в културата и ценностите на поколенията се разраства. „Преди щеше да си богат, ако работеше и нямаше да си, ако не работеше - беше много по-добре”, казва местен фермер пред автора. „Животът се променя твърде бързо!”, допълва той.

Световното първенство по футбол привлича погледи към Катар, а тя може да покаже не само блясък и благополучие. Обществото е класово разделено, често дори по расов признак, а неравенството - високо. Принципът на спонсорство за имигрантите практически приравнява някои от тях на роби. Съществуват опасения, че либерализирането на правилата за мигрантите и предоставянето на катарско гражданство ще подкопае стабилността в обществото и неговите ценности. Реалността показва друго - стабилността губи своята стойност, а ценностите вече са изместили своя фокус.

Телър завършва с цитат на американски антрополог, живял години в Доха: „Симпатизирайте на катарците, те са изгубили почти всичко, което има значение!”