Гърция обещавa, но никой не вярва

За поредна година Гърция започва да обсъжда бюджета си в условията на тежка криза и при „надзора“ на международните кредитори от "тройката" (ЕЦ, ЕЦБ и МВФ). И ако в предишните години кредиторите бяха по-благосклонни към опитите на Атина да поспестява усилия в реформите, то сега това не е така.

Вчера международните кредитори отказаха да приемат част от плановете на Атина, с които смята да спести и последните 2 млрд. евро от исканите съкращения на стойност 11.5 млрд. евро. Инспекторите определиха предложените съкращения и данъчни мерки като "неефективни" и не се поколебаха да се върнат на масата на преговорите, независимо че всеки момент Гърция може да изпадне в състояние да не може да плаща пенсии и заплати в публичния сектор. Просто никой вече не вярва на голите обещания на Гърция.

И как да се вярва. Политиците многократно доказаха, че всичко, което правят е да обещават, но без да изпълняват. Както през 2010 г., така и през 2012 г. Гърция беше спасена в "12 без 5". Въпреки ще още при плащането на траншовете по първия спасителен пакет в размер на 110 млрд. евро се видя, че Атина не изпълнява ангажиментите си, еврозоната реши да даде още пари. В началото на 2012 г. беше одобрен втори пакет на стойност 130 млрд. евро, а частните кредитори бяха принудени да отпишат над 50% от вземанията си.

Гърция получи по план първия транш от втория пакет на стойност 7.5 млрд. евро. Плати падежа по голямата емисия ДЦК, започна да се подготвя за избори и забрави за поетите ангажименти към кредиторите. Не само, че не напредна с изпълнението на задължителните мерки по договора си за заема, някои политици, които участваха в подписването на договора, започнаха да се отмятат.

През юни 2012 г. страната избра новото си управление - коалиция между Нова демокрация, ПАСОК и Демократичната левица. Начело на правителството застана Андонис Самарас, който като че ли започна всичко отначало, въпреки че цяла Европа се бори с проблемите на страната от края на 2009 г.

Пример за "отмятането" на гръцките политици е лидерът на ПАСОК Евангелос Венизелос. През март 2012 г., когато беше финансов министър в предишния кабинет, той настоя съкращаването на разходите с 11.5 млрд. евро да се случат в рамките на 2013 г. и 2014 г. Няколко месеца по-късно обаче, опитвайки се да възроди популярността на своята партия, Венизелос предложи мерките да се приложат не за две години, а за четири.

Кредиторите виждат безизходицата на водещите гръцки партии и желанието на някои лидери да залитнат към популизма. Протестите срещу суровите мерки към Гърция са непрестанни. "Тройката" и правителството започват и завършват преговорите, посрещани и изпращани от протестиращи, които не могат да проумеят защо Европа ги наказва, и чакат следващите избори, за да могат те да накажат виновните си управляващи.

Венизелос обаче не е единственият пример за неспазването на договорките от страна на Гърция. През последните три години Атина обеща да извърши повече от 300 реформи, искани от международните кредитори. Към този момент обаче са завършени едва около 100. Независимо, че от 2010 г. досега Европа на два пъти се съгласяваше да отпуска заеми на обща стойност 240 млрд. евро за Гърция, страната постоянно се опитва да забави или да редуцира структурните реформи, които ще й помогнат да се задържи в Еврозоната и да издърпа икономиката си от шестата поредна година на рецесия.

"Беше свършена огромна работа, но все още нищо всъщност не е завършено, за да се изпълнят изискванията на нашите партньори", коментира бивш съветник в правителството пред The Economist.

Един от примерите е приватизацията. При преговорите за втория спасителен пакет от 130 млрд. евро, одобрен в началото на 2012 г., правителството обеща да приватизира държавни активи за 50 млрд. евро и това да се случи до 2020 г. Според изготвения план тази година трябваше да се продаде държавна собственост за 3 млрд. евро, но засега сумата е едва 300 млн. евро. Както изглежда до края на декември успешно ще бъде продадена държавната лотария и бившият международен Център за радио и телевизионни предавания, който беше построен за олимпиадата през 2004 г. До 2015 г. страната трябва да набере 19 млрд. евро от приватизация и още 31 млрд. до края на десетилетието.

Приватизацията обаче далеч не е единственият проблем. Правителството трябваше отдавна да е направило основен ремонт на най-тромавата и корумпирана администрация в Европа. Трябваше да се затворят или слеят над 200 регионални данъчни офиси, и то още до юни. Разбира се правителството поиска отсрочка, защото прогресът там е почти никакъв.

Освен това корупцията сред данъчните инспектори е ненадмината. И там обаче не се реформира, защото правителството е в паника, че ако започне да подменя състава или да го намалява, приходите в хазната ще намалеят още.

При население от близо 11 млн. души, Гърция плаща заплати на над 700 хил. чиновници. Изискванията на "тройката" още за миналата година бяха те да бъдат съкратени с 30 хил. души, но се стигна до намаляване с 10 хил. души и то главно хора на пенсионна възраст. Тази година държавните си постове трябва да напуснат 15 хил. души, а до края на 2015 г. - 150 хил. чиновници. Това обаче едва ли ще се случи предвид постоянно растящата безработица, която в моменат надхвърля 24%.

Освен с корупция и укриване на данъци Гърция се "слави" и с ширещите се картели в страната, за които също не се предприемат мерки, въпреки и там Европа е поставила условия. Договарянето на цените е сериозен удар по обикновените хора, които въпреки че получават по-малко всяка година, цените скачат. През септември годишната инфлация в Гърция достигна 1.2%, въпреки че икономиката се е свила с 13% за последните три години.

Ширещата се корупция пречи на чуждестранните инвеститори, които биха влели някакви капитали в икономиката, но и там държавата не се справя с реформите.

Липсата на напредък логично поставя под въпрос, докога Европа ще се опитва да запази Гърция в Еврозоната. Най-скептично към наливането на пари в Гърция гледа Германия. Страната не иска да налива парите си в една пробита система, преди тя да бъде "закърпена". "Обещанията на Гърция вече не са достатъчни за нас", казва германският финансов министър Волфганг Шойбле. "Освен новите мерки за съкращения, Гърция трябва да въведе и част от старите мерки, които досега не е въвела", добавя той.

И е прав. Германия е най-големият кредитор на Гърция. Страната взима парите на своите данъкоплатци, за да ги налива в една пробита държава, която не прави никакви опити да закърпи пробойните, от където изтичат парите.

Решението за отпускането на следващия транш за Гърция в размер на 31.5 млрд. евро трябва да бъде взето през уикенда от лидерите на държавите от еврозоната. Гърция бърза да сключи споразумение и отново обещава. Обещава излишък в бюджета, свиване на разходите с над 7 млрд. евро през тази година, свиване на дефицита и на дълга. Още при представянето му на „тройката“ правителството го нарече „най-тежкия“ бюджет и той наистина ще бъде такъв за гърците, но само ако бъде изпълнен.

Само че същите неща бяха обещани и при приемането на бюджета за 2011 г. и за 2012 г., след което обаче последваха ревизии и неизпълнение, което вече не се нрави на никой. Кредиторите искат ясно начертани мерки, които да бъдат реално изпълними в конкретни срокове. Искат правителството да "запуши" дупките, от които дълго изтичаха европейски пари. Исканията са конкретни, но както винаги - изпълнението неясно.