IT секторът е устойчив, защото няма подкрепа от държавата

- Госпожо Маринова, има ли развитие ICT индустрията в последната година в България по ваша преценка и кои са някои от най-големите постижения на този сектор?

- Вече можем да говорим за зряла индустрия. България има силен IТ сектор, като с най-бързо развитие са софтуерните компании и центрове за обслужване на клиенти. Тук присъстват както големи мултинационални имена като SAP, VMware, HP, IBM, Cisco и т.н. с техни центрове, така и български компании с богата история и впечатляващи референтни клиенти и проекти, а също и динамично развиваща се екосистема от стартиращи фирми. Общото между всички тях е търсене на иновативност, креативност, висока добавена стойност.

Типично за България, както и за целия регион, е сравнително голямото ниво на сегментация – няма един или няколко много големи играча, а множество малки и средни компании. Секторът е най-високоплатения в България – няма друга индустрия с толкова висока средна заплата (над 2500 лв.); в него са заети висококвалифицирани кадри, които получават непрекъснато обучение и развитие в индустрия с огромен потенциал. Българският IТ бранш е силно експортно ориентиран, което означава игра на световния пазар, носещ от една страна позитивите на практика неограничено търсене, от друга – предизвикателствата на глобалната конкуренция.

Друга характеристика е индустриалната диверсификация – българските производители на практика работят с клиенти от всички сектори – игри, финанси, телекоми, фармация, автомобилна индустрия, производство и т.н. Специално внимание заслужава предприемаческата среда, която претърпя особено силно развитие през изминалата година, благодарение на финансираните по европейския фонд JЕREMIE стартъп акселератори Eleven и LAUNCHub, инвестирали досега предимно в IТ. Около тях се формираха менторски и бизнес ангелски групи.

- Каква подкрепа от държавата следва да има към ICT бранша?

- Нашият бранш може да се похвали с липсата на подкрепа на държавата. Колкото и куриозно да звучи, това ни направи устойчив сектор. Въпреки че периодично се декларира как IТ е приоритет, реално никога не е имало специални мерки за стимулиране и развиване на сектора. Именно затова, за разлика например от земеделието, където без субсидии съществена част от бизнесите биха фалирали, в IТ можем да се справяме със собствени сили. В IТ обаче има огромен неразвит и неизползван потенциал, който с малко подкрепа от страна на държавата може да доведе до растеж не в проценти, а в пъти. Една от немного ресурсоемките мерки е израждане на имидж, защото е факт, че България като дестинация стои сравнително неуверено на световната IТ карта, въпреки че отделни компании имат силни позиции. Важна е стабилността и предвидимостта на средата и в този аспект – запазване на данъчната и осигурителна структура. Централно място заема образованието – необходимо е училищата и университетите да подготвят кадри, които да захранват бизнеса с хора със знания, умения, идеи.

- Недостигът на висококвалифицирани кадри е основен проблем, как виждате неговото решение?

- Да започнем с числата – недостигът на IТ кадри до 2015 г. в световен мащаб ще е 4,5 млн. души, в Европа – 1 млн. специалисти, в България - няколко десетки хиляди. Това означава, че колкото и IТ специалисти да произведе образователната система през следващите години, те няма да бъдат достатъчни. В България се добавя и надвиснал демографски спад (скоро влизат в трудоспособна възраст родените малко след икономическия срив от края на 90-те години на миналия век). Въпреки че през последните години ни се струваше, че нулевите нива на безработица са добра причина да смятаме пазара на труда за прегрял, реално през 2014-а ще усетим нова гореща вълна с разрастването на установени и навлизането на нови играчи. Това води до търсене на нов образователен подход – поява на частни софтуерни школи, центрове за квалификация и т.н., все повече инвестиции в търсене на иновативни подходи за бързо обучение и специализация на IТ специалисти, различни форми на сътрудничество между бизнес и образование.

Започва преход от класически образователен модел към много по-гъвкав подход, където макар все още основна роля да играят училищата и университетите в традиционния си вид, множество допълнителни форми компенсират недостатъците им и ги допълват. IТ компаниите навлизат в образованието (средно и висше) с лекции, курсове, семинари, цели магистърски програми и т.н., както и продължават с „учене през целия живот“ след това. Но каквито и мерки да вземем в образованието, резултатите, от една страна, ще дойдат след поне 5 години, а от друга – няма да бъдат достатъчни да наситят «глада» на бизнеса в краткосрочен план. Така че краткосрочното решение са „сини карти“ – олекотено законодателство и специални мерки за привличане на висококвалифицирани IТ специалисти от държави извън Европейския съюз.  На пръв поглед абсурдно на фона на високите средни нива на безработица, това е мярка, която ще даде възможност за развиване на IТ бизнеса, тези хора ще работят и ще живеят тук и ще плащат данъци в България.

- Фирмите отчитат, че връзката „бизнес-образование“ засега е доста слаба. Вие какво правите, за да може тя да се засили и да дава практически резултати?

- В «Мусала Софт» създаваме и участваме в много и разнообразни инициативи с фокус информационни технологии, математика/информатика и точни науки като цяло. Фокус са образователни инициативи за стимулиране развитието на младите таланти. Устойчиво развиваме Академия за IТ лидери (http://fmisociety.org/ITLeadersAcademy) съвместно  с ФМИ, Софийския университет, където каним визионери от цял свят да споделят със студентите бъдещето на IТ под мотото „Great leaders create leaders”. CodeIT (www.codeit.bg) е най-старият частен конкурс по състезателно програмиране. Той вече е международен и предлага и Junior задачи. Организира се под патронажа на президента на България, партнират ни школи, училища и университети в страната и най-важното - привлича стотици участници сред най-талантливите млади хора в страната. Друго, с което сме в помощ на образованието, е  Инфоман (http://infoman.musala.com/) -  портал със състезания по програмиране от цял свят и алгоритмични ресурси, който вече е помогнал на няколко поколения български таланти да се развиват в сферата на софтуера. Добавяме и активната международна стажантска  програма на «Мусала Софт», през която над 200 младежи от България, Франция, Испания, Германия и др. са се обучавали и трупали знания в реална бизнес среда, с реални екипи и са работили по успешни проекти от различни индустрии и в различни географски райони. На всички нива в компанията вярваме, че правилната посока е именно споделяне на знание както на вътрешнофирмено, така и на широко обществено ниво. От две години е активна национална кампания на «Мусала Софт» за популяризиране на софтуерната индустрия сред ученици и студенти в България. Във връзка с нея до момента сме изминали 4000 км., посетили сме над 30 учебни заведения в цялата страна и сме се срещнали с повече от 1000 ученици и студенти. Помагаме за изготвяне на учебни програми, включване на „горещи“ технологии и теми. Съдействали сме при изготвяне на различни учебници и колеги провеждат специализирани лекции във водещите университети  с IТ специалности в цяла България.

- Кои са неизползваните възможности на българския ICT сектор?

- Секторът може да се разрасне при наличие на допълнителен човешки капитал и да стане съществена част от БВП. Разбира се, необходими са добри процеси и мениджмънт, креативност и иновации, но сме доказали, че в тези сфери се справяме на световно равнище. Има все още непокорени пазари в Западна Европа и САЩ, където са основните позиции на българските фирми, но и в огромните Азия, Африка, Южна Америка, където все още българското присъствие е нищожно. Посоката, в която вървим като сектор – по-пълно обслужване на клиентите в техните IТ нужди, изкачване по „хранителната верига» на добавената стойност, иновативни продукти и услуги – ще доведе също до ръст.

- Разкажете за успехите на бизнеса, който ръководите…

- В «Мусала Софт» продължаваме да надграждаме ядрото на бизнеса си - софтуерната разработка,  специализирайки все по-дълбоко в клиентска поддръжка, графичен дизайн, бизнес анализ, управление на проекти и така затваряме цикъла и предоставяме по-мащабни решения на нашите клиенти. Това ни позволи през 2013 г. да стартираме и изпълним милионни проекти в телекомуникациите и в публичния сектор например. Сред новите ни големи клиенти в България са КАТ - с мобилно решение за пътната полиция, и „Виваком“ - с няколко ключови системи. В международен план пък част от много интересните ни проекти са свързани с умния дом на бъдещето, системите за разплащане на бъдещето и т.н. За много от нашите клиенти сме водещ доставчик, развиваме и партньорската си мрежа – имаме поддоставчици от България и съседни държави, нови партньори в основните ни пазари и установихме активно локално присъствие в Германия, където е един от най-големите ни външни пазари. През 2013-а затвърдихме позициите си като регионален център за компетенции в областта на софтуерна интеграция, бизнес анализ и автоматизирано софтуерно тестване, а в сферата на големите мобилни решения за корпоративни клиенти завоюваме нови бизнес успехи. За да увеличим достъпа си до таланти, не само в София, започнахме изграждането на мрежа от офиси, като първият от тях е в Бургас – един от най-добрите градове за живеене в страната и безспорно най-динамично и позитивно развиващият се.