Има ли проблем с невърнатото в срок ДДС

Неотдавна, размерът на невърнатия данък добавена стойност към бизнеса и просрочените задължения на правителството бяха използвани като едни от основните аргументи за актуализация на бюджета тази година. Съдейки от думите на премиера, министъра на финансите и други представители на правителството, човек би останал с впечатлението, че тази година има някаква извънредна, кризисна ситуация и особено големи размери на надвнесения ДДС, който не е върнат в срок, и на другите просрочени дългове на правителството. Но дали това е така наистина?

Данни за декларирания  за възстановяване, възстановения и невъзстановения в срок ДДС не се публикуват регулярно от Министерството на финансите (нито от друга институция). От време на време някакви числа се хвърлят в публичното пространство, като целта обикновено не е просто да се информира обществеността, а да се подкрепи някакво твърдение или действие на правителството.

Преди няколко седмици изпратихме заявление за достъп до информация до Министерството на финансите, в което поискахме месечни данни за невъзстановения ДДС с разбивка на общ размер на невъзстановения данък и на тази част от него, която е просрочена, за периода януари 2007 - юли 2013. След няколко дни получихме поисканата информация в изчерпателен вид и в лесен за обработка електронен формат, като малко преди това министерството също публикува кратък анализ на процеса по възстановяване на ДДС от края на 2009 г. насам на интернет страницата си

Ето и няколко непосредствени наблюдения и изводи, които могат да се направят от получените данни:

1/ при невъзстановения в срок ДДС се наблюдава известна сезонност последните години (от 2010 г. насам) - в края на годината има известно увеличаване на неговия размер и съответно в първите няколко на всяка следваща година има по-малко или по-голямо изчистване на част от невъзстановения в срок данък. Интересно е, че постепенно тази сезонност става все по-слаба, т.е. размерът както на скока на невъзстановения в срок ДДС в последните 1-2 месеца на годината, така и на последващия спад в началото на всяка следваща година стават все по-малки от 2010 г. насам.

Разликата между тази сезонна динамика през 2010-2012 г. и 2013 г. е, че след  разплащане на близо 150 млн. лева просрочени задължения по ДДС през януари тази година, през февруари се наблюдава обратно увеличение с над 160 млн. лева и реално спадът от първия месец е заличен. От февруари до юни има леко понижение в дължимата сума, но размерът на невъзстановения в срок ДДС се задържа на нива над 300 млн. лева. Вероятно в унисон със заявеното намерение на правителството да изчисти тези задължения по ДДС, през юли се наблюдава тяхното намаление с близо 60 млн. лева до 262 млн. лева.

2/ видно е, че през 2013 г. размерът на невърнатия в срок ДДС се движи около 250-350 млн. лева, т.е. по-скоро в долната граница на невъзстановения ДДС през последните четири години и далеч от пиковете през  този период. Тези данни потвърждават, че извънредна ситуация при невъзстановения в срок ДДС тази година няма, а невърнатият в срок ДДС тази година дори се движи около най-ниските стойности от последните четири години.

3/ Както през периода преди кризата (юни 2007-2008 г.), така и по време на кризата (2009 г.) и последвалата я стагнация (от 2010 г. насам), невъзстановеният в срок ДДС не е падал под 200 млн. лева. След скок от 105 млн. към края на януари 2007 г. до 240 млн. към края на юни същата година, неговият размер стои стабилно над 200 млн. лева, като дори в края на кризисната 2009 г. достига пик от близо 704 млн. лева. Всъщност за първи път от средата на 2007 г. насам най-ниската стойност на невъзстановения в срок ДДС е достигната към края на януари тази година - 208 млн. лева.

4/ Прави впечатление, че практиката за поддържане на невъзстановен в срок ДДС над 200 млн. лева се е следвала както от правителството на тройната коалиция (2005-2009 г.), в което настоящият премиер Пламен Орешарски беше финансов министър, така и от правителството на ГЕРБ (2009-февруари 2013 г.) Т.е. очевидно проблемът с просрочията по дължимия за възстановяване ДДС не е от вчера и със сигурност последните месеци не се наблюдава неговото обостряне. Факт е също така, че по времето на Пламен Орешарски като финансов министър също е имало задържане на невърнатото в срок ДДС на нива около и по-високи (превишаващи 500 млн. лева) от тези, наблюдавани тази година.

Ситуацията с просрочените задължения на правителството също тази година далеч не е по-лоша от предишните няколко. Напротив, наблюдава се запазване на тенденцията за постепенно разчистване на тези задължения, започната от края на 2010 г. насам. Към края на март тази година общият размер на просрочените задължения на централното правителство и на местните власти е относително най-нисък от есента на 2009 г. насам. Към края на второто тримесечие има леко покачване с около 43 млн. лева основно заради увеличени задължения на централното правителство, но общата сума на просрочията все още е под нивата, достигнати към същия период на миналата година. С две думи, и при тези задължения негативен обрат тази година няма, а ситуацията е дори по-благоприятна спрямо последните няколко години (от септември 2009 г. насам).

Тук може би е мястото да се отбележи, че задълженията по невърнатия в срок ДДС не са отчитат като част от просрочените задължения на правителството, които се виждат в Графика 2 по-горе. Т.е. ако искаме да придобием представа за общия размер на просрочията по ДДС и по други задължения на правителството, то трябва да съберем двете суми .

От Графика 3 се вижда, че тази година общите просрочени задължения на държавата са най-ниски за целия период от септември 2009 г. насам. Което е и очакван резултат, предвид че и при двата компонента на общите просрочени задължения - невърнатия в срок ДДС и другите просрочия - няма негативен обрат тази година, а при просрочените задължения се запазва тенденцията за постепенното им изчистване от края на 2010 г. Би било хубаво данните за невъзстановения ДДС да започнат да се публикуват регулярно от МФ, за да може да се избегнат всякакви спекулации около тях. Също би било хубаво управляващите (сегашните и бъдещите) да говорят с факти, а не с неистини, когато подкрепят едно или друго свое действие.

Десислава Николова, Институт за пазарна икономика (ИПИ), www.ime.bg