Кабинетът си играе с огъня до тръбата на „Южен поток”
Докато сме в ЕС, подобна работа по газопровода си е диверсия, а не диверсификация
Обявена война
~ 6 мин.
Правителството на Пламен Орешарски би рекорди по лобизъм в Европейския съюз (ЕС). Решението да не се подчини на Европейската комисия (ЕК) и да продължава работата по проекта за газопровод на руския монополист „Газпром” е равностойно на обявяване на война на Брюксел от страна на управляващите в София. И то в разгара на една истинска война в Източна Украйна и по време на газова война между Киев и Москва.
Още нито една държава не е играла толкова много срещу собствените си интереси, както и срещу общите интереси на ЕС под натиска на енергийното и строителното лоби. Цената на този въпрос е 3,5 млрд. евро, които трябва да бъдат разпределени между свързаните с Кремъл и „Дондуков” 1 компании. По този начин, ако Москва е в свои води, то техните другари в София играят с огъня – очевидно забравиха, че протестите срещу тях не спират, а само временно са поутихнали.
Кой строи?
Една от претенциите на ЕК е клаузата в споразумението от 2008 г., според която предимството се дава на българските и руските компании. Но в споразумението не пише, че трябва да са близки до управляващите, което според „Единна” Русия и тандема БСП-ДПС очевидно се подразбира. По-голямата част от фирмите, които участват в консорциума за „Южен поток”, очаквано са близки до властта, тоест лобизмът по проекта е налице не само от руската страна. Проверка на „Капитал Daily” показа, че „Промишлено строителство холдинг" е собственост на "Водстрой 98" е свързвана с неуспелия кандидат за шеф на ДАНС Делян Пеевски и Корпоративна търговска банка (КТБ) на Цветан Василев.
"Техноекспортстрой" има за прокурист сестрата на депутата от БСП Кирил Добрев, а в борда й е бившият зам.-министър на регионалното развитие от тройната коалиция Калин Рогачев. "Понсстройинженеринг" е със собственик Милко Милков, близък на премиера Пламен Орешарски, а изпълнителен директор е бившият зам.-министър на регионалното развитие от кабинета на ГЕРБ Добромир Симидчиев – тоест единствен близък до бившите управляващи в топмениджмънта на компаниите от кръговете около БСП и ДПС. "ПСТ холдинг" пък е с офшорна собственост, но е заложена към Първа инвестиционна банка (ПИБ) на Цеко Минев. Строителният гигант "Главболгарстрой" (ГБС) пък от целия списък е единствената фирма с опит в газовата сфера, който натрупа в последните две години.
ЕК не вярва на сълзи
От офиса на главна дирекция „Вътрешен пазар”, подчинена на еврокомисаря по вътрешен пазар Мишел Барние, отговориха на Economic.bg със споменати вече в медиите думи на говорителката Шантал Хюз. „Европейска стратегия за енергийна сигурност на ЕК, приета наскоро, акцентира на това, че при нови инвестиции в енергийна инфраструктура на територията на ЕС трябва да се спазват всички правила за вътрешния пазар”, гласи отговорът. „Ние разбираме, че българското правителство реши да започне строителството на газопровода Южен поток , което е въпрос на национални приоритети”, поясняват оттам.
Но припомнят, че вече многократно са изразени опасенията относно спазването на правилата на ЕС за енергетиката.„Също така, докато няма пълно съответствие с правото на ЕС, ние поискахме от българските власти да спрат проекта”, поясняват оттам. Те допълват, че имат основания да се смята, че и други правила на вътрешния пазар, по-специално тези, свързани с възлагането на обществени поръчки, са нарушени. „Ето защо ние изпратихме на българските власти официално уведомително писмо, на 2 юни, с официално искане за информация”, поясняват от там.
От представителството на ЕК в София ни коментираха, че наистина става дума за първия етап на наказателната процедура, като в процес на обмен на кореспонденция тя може и да бъде спряна. „ЕК счита, че има нарушения и въз основа на това изпраща писмо, след което ако България отговаря задоволително, може да каже: Благодаря, затваряме процедурата”. Но ако правителството не предприеме никакви стъпки, то обменът с писма стига до етапа „Моля, бъде така добри, кажете какво може да се направи за отстраняване на нарушенията”, обяснява пресаташето на ЕК в България Христо Христов.
Министър, който се прави на ударен
Ресорният министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев изглежда най-много от всички в кабинета „Орешарски” изненадан от стартиралата процедура. Той и привидно е най-спокоен, като настоява, че с ЕК „имаме добър диалог”. След като ходи при директния си шеф - еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер, увери го в „спазване на европейското законодателство”, наложи Жозе Мануел Барозу да говори по темата с премиера Пламен Орешарски.
„Разчитам на диалог с ЕК и, разбира се, да се намери най-правилното решение. Не виждам от това да се правят драми”, отсече министърът. Единственото от разумните обяснения на „българския Мадуро” е, че „Булгартрансгаз” и „Булгаргаз” запълват газохранилището в Чирен, но то е сравнително малко и позволява едва до 400 млн. кубика (при 2,5 – 3 млрд. кубика годишно потребление в страната).
Добре им дошла кризата в Украйна
Както Димитър Дъбов споменава газовата криза от края на 2008 – началото на 2009 г., така и шефът на Министерството на икономиката и енергетиката повтаря за спирането на доставките, ако не реализираме „Южен поток”. „Ако след 9 юни не се постигне споразумение между Украйна и Русия и се пристъпи към евентуално спиране на природния газ, може би ще трябва да попитаме ЕК - ние какво да правим”, пита Стойнев. Според министъра, в България трябва да имаме сигурност на доставки за природен газ, понеже „този проект не е български, той е европейски”.
Не е ясно обаче защо досега няма докрай изградени газови връзки със съседни държави, като се работи активно по румънската, а с Гърция е направена само модификация за реверсивно подаване на синьо гориво. Ако пък кризата в Украйна не се беше случила? С какво щяха да се оправдават тогава Драгомир Стойнев и съпартийците му?
Защо БСП не я е страх от санкциите
Електоратът на управляващите пък е плашен с „лошата” Украйна, която, както е отдавна известно, „краде газ”. "Помним 2009 г., когато газът беше спрян и "Южен поток" трябва да се строи независимо от санкциите”, коментира днес зам.-председателят на БСП Димитър Дъбов. Според него управляващите няма притеснения в това отношение: „Ако има натиск, той е политически”.
Ние също си спомняме, че въпреки тесните отношения на БСП с Москва, нито експремиерът Сергей Станишев, нито бившият президент Георги Първанов можаха нещо да направят в ситуацията от началото на 2009 г. Тогава се оказа, че не само че газохранилището в „Чирен” е празно, нямаше и запаси мазут за нуждата на топлофикациите.
Ако говорим хипотетично, то за програмния период 2007 – 2013 г. България реално успя да усвои (остава да доусвоява още до 2015 г.) засега едва половината – 3,4 млрд. евро от общия бюджет 6,7 млрд. евро. Ако за следващия период 2014 – 2020 г. ние имаме 7,4 млрд. евро и управляващите не мислят да бият Бойко Борисов по усвояемост и бързината на строените магистрали, то сумата става сравнима с разходите за „Южен поток”, които „Газпром”, за разлика от ЕК, няма да гледа под лупа как харчим. Пример за това са проведените в тайна поръчки по проекта, за които ЕС сега иска да ни съди.
След нас и потоп...
А и да не забравяме, че това правителство едва ли не е на власт заради „Южен поток” – с помощта на руските служби и неправителствени организации се сваля кабинетът „Борисов” – претекстът тогава бе, че хората протестират срещу скъпия ток. Това позволи на руските медии да пишат, че България с ГЕРБ на власт отказала да строи АЕЦ „Белене” и по този начин е обрекла народа на високи сметки за електроенергия.
А и да не изключваме варианта, при който кабинетът „Орешарски” не мисли да си изкара мандата. Тогава става ясно защо толкова се бърза по „Южен поток”. Последствията ще останат за следващото правителство, което ще трябва да изплаща заема към „Газпром” с „промоционална” 4,25% лихва. По този начин властите чрез своите фирми и подизпълнители искат просто да си напълнят джобовете с още 3,5 млрд. евро. А и с Москва зад гърба си просто тръгват на война срещу Брюксел, като действията им напомнят повече на диверсия отвътре срещу ЕС, отколкото на диверсификация на енергийните маршрути.
Още нито една държава не е играла толкова много срещу собствените си интереси, както и срещу общите интереси на ЕС под натиска на енергийното и строителното лоби. Цената на този въпрос е 3,5 млрд. евро, които трябва да бъдат разпределени между свързаните с Кремъл и „Дондуков” 1 компании. По този начин, ако Москва е в свои води, то техните другари в София играят с огъня – очевидно забравиха, че протестите срещу тях не спират, а само временно са поутихнали.
Кой строи?
Една от претенциите на ЕК е клаузата в споразумението от 2008 г., според която предимството се дава на българските и руските компании. Но в споразумението не пише, че трябва да са близки до управляващите, което според „Единна” Русия и тандема БСП-ДПС очевидно се подразбира. По-голямата част от фирмите, които участват в консорциума за „Южен поток”, очаквано са близки до властта, тоест лобизмът по проекта е налице не само от руската страна. Проверка на „Капитал Daily” показа, че „Промишлено строителство холдинг" е собственост на "Водстрой 98" е свързвана с неуспелия кандидат за шеф на ДАНС Делян Пеевски и Корпоративна търговска банка (КТБ) на Цветан Василев.
"Техноекспортстрой" има за прокурист сестрата на депутата от БСП Кирил Добрев, а в борда й е бившият зам.-министър на регионалното развитие от тройната коалиция Калин Рогачев. "Понсстройинженеринг" е със собственик Милко Милков, близък на премиера Пламен Орешарски, а изпълнителен директор е бившият зам.-министър на регионалното развитие от кабинета на ГЕРБ Добромир Симидчиев – тоест единствен близък до бившите управляващи в топмениджмънта на компаниите от кръговете около БСП и ДПС. "ПСТ холдинг" пък е с офшорна собственост, но е заложена към Първа инвестиционна банка (ПИБ) на Цеко Минев. Строителният гигант "Главболгарстрой" (ГБС) пък от целия списък е единствената фирма с опит в газовата сфера, който натрупа в последните две години.
ЕК не вярва на сълзи
От офиса на главна дирекция „Вътрешен пазар”, подчинена на еврокомисаря по вътрешен пазар Мишел Барние, отговориха на Economic.bg със споменати вече в медиите думи на говорителката Шантал Хюз. „Европейска стратегия за енергийна сигурност на ЕК, приета наскоро, акцентира на това, че при нови инвестиции в енергийна инфраструктура на територията на ЕС трябва да се спазват всички правила за вътрешния пазар”, гласи отговорът. „Ние разбираме, че българското правителство реши да започне строителството на газопровода Южен поток , което е въпрос на национални приоритети”, поясняват оттам.
Но припомнят, че вече многократно са изразени опасенията относно спазването на правилата на ЕС за енергетиката.„Също така, докато няма пълно съответствие с правото на ЕС, ние поискахме от българските власти да спрат проекта”, поясняват оттам. Те допълват, че имат основания да се смята, че и други правила на вътрешния пазар, по-специално тези, свързани с възлагането на обществени поръчки, са нарушени. „Ето защо ние изпратихме на българските власти официално уведомително писмо, на 2 юни, с официално искане за информация”, поясняват от там.
От представителството на ЕК в София ни коментираха, че наистина става дума за първия етап на наказателната процедура, като в процес на обмен на кореспонденция тя може и да бъде спряна. „ЕК счита, че има нарушения и въз основа на това изпраща писмо, след което ако България отговаря задоволително, може да каже: Благодаря, затваряме процедурата”. Но ако правителството не предприеме никакви стъпки, то обменът с писма стига до етапа „Моля, бъде така добри, кажете какво може да се направи за отстраняване на нарушенията”, обяснява пресаташето на ЕК в България Христо Христов.
Министър, който се прави на ударен
Ресорният министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев изглежда най-много от всички в кабинета „Орешарски” изненадан от стартиралата процедура. Той и привидно е най-спокоен, като настоява, че с ЕК „имаме добър диалог”. След като ходи при директния си шеф - еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер, увери го в „спазване на европейското законодателство”, наложи Жозе Мануел Барозу да говори по темата с премиера Пламен Орешарски.
„Разчитам на диалог с ЕК и, разбира се, да се намери най-правилното решение. Не виждам от това да се правят драми”, отсече министърът. Единственото от разумните обяснения на „българския Мадуро” е, че „Булгартрансгаз” и „Булгаргаз” запълват газохранилището в Чирен, но то е сравнително малко и позволява едва до 400 млн. кубика (при 2,5 – 3 млрд. кубика годишно потребление в страната).
Добре им дошла кризата в Украйна
Както Димитър Дъбов споменава газовата криза от края на 2008 – началото на 2009 г., така и шефът на Министерството на икономиката и енергетиката повтаря за спирането на доставките, ако не реализираме „Южен поток”. „Ако след 9 юни не се постигне споразумение между Украйна и Русия и се пристъпи към евентуално спиране на природния газ, може би ще трябва да попитаме ЕК - ние какво да правим”, пита Стойнев. Според министъра, в България трябва да имаме сигурност на доставки за природен газ, понеже „този проект не е български, той е европейски”.
Не е ясно обаче защо досега няма докрай изградени газови връзки със съседни държави, като се работи активно по румънската, а с Гърция е направена само модификация за реверсивно подаване на синьо гориво. Ако пък кризата в Украйна не се беше случила? С какво щяха да се оправдават тогава Драгомир Стойнев и съпартийците му?
Защо БСП не я е страх от санкциите
Електоратът на управляващите пък е плашен с „лошата” Украйна, която, както е отдавна известно, „краде газ”. "Помним 2009 г., когато газът беше спрян и "Южен поток" трябва да се строи независимо от санкциите”, коментира днес зам.-председателят на БСП Димитър Дъбов. Според него управляващите няма притеснения в това отношение: „Ако има натиск, той е политически”.
Ние също си спомняме, че въпреки тесните отношения на БСП с Москва, нито експремиерът Сергей Станишев, нито бившият президент Георги Първанов можаха нещо да направят в ситуацията от началото на 2009 г. Тогава се оказа, че не само че газохранилището в „Чирен” е празно, нямаше и запаси мазут за нуждата на топлофикациите.
Ако говорим хипотетично, то за програмния период 2007 – 2013 г. България реално успя да усвои (остава да доусвоява още до 2015 г.) засега едва половината – 3,4 млрд. евро от общия бюджет 6,7 млрд. евро. Ако за следващия период 2014 – 2020 г. ние имаме 7,4 млрд. евро и управляващите не мислят да бият Бойко Борисов по усвояемост и бързината на строените магистрали, то сумата става сравнима с разходите за „Южен поток”, които „Газпром”, за разлика от ЕК, няма да гледа под лупа как харчим. Пример за това са проведените в тайна поръчки по проекта, за които ЕС сега иска да ни съди.
След нас и потоп...
А и да не забравяме, че това правителство едва ли не е на власт заради „Южен поток” – с помощта на руските служби и неправителствени организации се сваля кабинетът „Борисов” – претекстът тогава бе, че хората протестират срещу скъпия ток. Това позволи на руските медии да пишат, че България с ГЕРБ на власт отказала да строи АЕЦ „Белене” и по този начин е обрекла народа на високи сметки за електроенергия.
А и да не изключваме варианта, при който кабинетът „Орешарски” не мисли да си изкара мандата. Тогава става ясно защо толкова се бърза по „Южен поток”. Последствията ще останат за следващото правителство, което ще трябва да изплаща заема към „Газпром” с „промоционална” 4,25% лихва. По този начин властите чрез своите фирми и подизпълнители искат просто да си напълнят джобовете с още 3,5 млрд. евро. А и с Москва зад гърба си просто тръгват на война срещу Брюксел, като действията им напомнят повече на диверсия отвътре срещу ЕС, отколкото на диверсификация на енергийните маршрути.
