Как Естония за 10 години направи това, което ние обещаваме от 20

Годините на прехода могат да бъдат охарактеризирани с множество епитети, сред които „противоречиви“, „несигурни“, „разочароващи“, а може би някой с по-оптимистичен поглед върху периода би използвал думи като „успешни“, „динамични“ или „неизбежни“. Едно нещо обаче се открои като необорима тенденция през тези години и това са именно дългите списъци с обещания, които политиците отправяха към потенциалния гласоподавател, но рядко успяваха да изпълнят по една или друга причина. И докато в България всяка реформа се планираше и извършваше мъчително и бавно, то една малка страна от бившия социалистически лагер, показа, че всъщност пътят към западните икономики може да бъде далеч по-кратък и безболезнен.

Разположена на брега на Балтийско море, Естония притежава редица стратегически предимства. Страната се намира в силно конкурентен регион, който включва държави като Финландия и Швеция, известни със своите егалитарни социални системи и високи оценки за бизнес средата и конкурентоспособността на икономиката.  Ключовото местоположения на Естония я превръща в основна връзка с Русия, а възможността за целогодишно ползване на услугите на нейните пристанища я издига като желана търговска дестинация спрямо северните й съседки. Въпреки това географските предимства далеч не са единствените, нито пък основните предпоставки за това Естония да се превърне във втората най-бързо развиващата се страна (след Полша) в Централна и Източна Европа през последните 20 години.

След период на политически обрати и несигурност Естония успява да спечели своята независимост през 1991г. Изведнъж кръгозорът излиза извън границите на съюза, а новосформираната република изпитва гореща необходимост от създаване на конституция, демократични институции и съдебна система. Инфраструктура липсва, а банковата система е твърде далеч от западните стандарти. Основният търговски партньор (Русия) е в голяма степен загубен, а това носи своя значителен принос за тежката рецесия, съпроводена от висока инфлация и безработица в началото на 90-те години.

Въпреки негативните перспективи пред новата Балтийска република политическите лидери успяват да намерят решение на проблемите и да върнат икономиката в правия път. Извършват се редица реформи през 90-те години (Графика 1). Въвежда се валутен борд, като местната крона се обвързва с германската марка. Провеждат се целенасочени действия за изграждане на прозрачно правителство, а приоритет през първите години от прехода е отварянето на икономиката към международната търговия и чуждестранни инвестиции. Не закъснява и данъчната реформа, като ключови при нея са преминаването към ДДС (18%) и плосък подоходен (26%) и корпоративен (26%) данък. Подписват се търговски споразумения с ЕС и страните от Централна и Източна Европа и се започват преговори за присъединяване към ЕС, НАТО и Световната търговска организация (СТО).

Изграждането на модерна икономика от перспективата на бившите социалистически страни включва задължителен процес на приватизация. Именно тук Естония успява да постигне завиден резултат. Процесът се извършва чрез търгове по метода на най-добрата цена, като голяма част от държавните предприятия, се изкупуват от чуждестранни инвеститори. Освен преките облаги за бизнес средата от внесения директно от западните икономики „know-how“, успешната приватизация се превръща в източник на средства, с които правителството съумява да постави началото на изграждането на модерна инфраструктура. Извършват се значителни инвестиции в редица сфери, включително образование, наука и ИТ сектор. Въпреки увеличените държавни разходи страната успява да запази своята фискална дисциплина, като и до днес поддържа външния си дълг на нива под 10% от БВП, а дефицитите след 2000 г. са по-скоро изключение.

Резултатите не закъсняват. Икономиката започва да се развива с изключителни темпове, като средният годишен растеж за периода 1996-2012г. е близо 5% (Графика 2). Нещо повече, бързото възстановяване след рецесиите през 1999г. и 2008-2009г. показва, че Естония е успяла да изгради една гъвкава спрямо бизнес цикъла икономика. Ключът се крие в благоприятната бизнес среда. След първите десет години от началото на прехода Естония заема 4-та позиция в света по отношение на свободата за развиване на бизнес и 1-ва позиция по отношение на свободата за инвестиции. В съчетание с предприемаческия дух на населението и тяхната репутация на трудолюбиви служители това неминуемо довежда до подобряване на конкурентоспособността на страната. В първото издание на „Global Competitiveness Report” (2006-2007г.) Естония заема 26-та позиция (зад Белгия и Люксембург), докато България остава далеч назад – на 74-та позиция (зад страни като Намибия и Египет).

С един по-внимателен поглед върху реформите, извършени от политическия елит в Естония, ще стигнем  до заключението, че повечето от тях са наблюдавани и в България по време на прехода под една или друга форма. Тогава как Естония се превърна в пример за развиващите се икономики, а България все повече затъва в своите структурни проблеми? Причините са няколко:

Навременност и бързина. Управляващите в Естония успяват да стартират реформите веднага след получаване на независимостта. Нещо повече, бързината и ефективността, с която действат, им помага да извършат най-важните промени в рамките на първите 2 години от прехода (валутен борд, данъчна реформа, стартират процеса на приватизация и отварят икономиката за търговия и инвестиции) и да поставят необходимите основи за развитие на икономиката.

Поставяне на цели и последователност. Политическият елит си поставя ясна дългосрочна цел – присъединяване към НАТО и ЕС. Въпреки нарастващите съмнения и недоволство сред населението относно тези цели, управляващите са последователни по отношение на тяхното осъществяване.

Координация. Ефективната съгласуваност между държавния и частния сектор е изключително необходима за изграждането на една конкурентоспособна икономика. За разлика от трудното осъществяване на тази координация в България, където тя е насочена в голяма степен към теми, свързани с ограничаване на конкуренцията в дадена индустрия, управляващите в Естония успяват „да разберат“ нуждите на частния сектор. Отличен пример за това са усилията за подобряване на телекомуникационния и ИТ сектор. Сред предприетите мерки трудно могат да бъдат открити добре познатите субсидии и дългосрочен протекционизъм. Напротив. Естонците на практика „изобретяват“ електронното правителство, въвеждат електронни лични карти и електронно гласуване, изграждат нов ИТ университет в отговор на недостига на квалифицирана работна ръка в сектора и създават съвместни публично-частни инициативи за промотиране на интернет услугите. Интересното е, че всичко това се случва между 2000-2002 г.

Естония е отличен пример за това, че предприемането на навременни и целенасочени действия в съчетание с успешната координация между държавния и частния сектор в контекста на изграждане на една конкурентна бизнес среда довеждат до завидни резултатите при това в обозримо бъдеще. Нещо повече, новите лидери в страната успяват да изкоренят корупцията в нейния зародиш в навечерието на независимостта, сформирайки правителство, върху което не е залегнала сянката на бившите политически лидери. На другия полюс е за съжаления България, където корупцията намира своето поприще през 90-те години, желание за ефективни реформи трудно се откриват, промените се случват твърде бавно, липсват конкретни дългосрочни цели, а популистките обещания продължават да доминират сред управляващия елит. Естония е доказателство за това, че твърдението „ние сме малки и зависими от другите“ е по-скоро оправдание, отколкото устойчив аргумент. Малката балтийска страна от североизточна Европа показа, че ключът към подобряването на стандарта на живот не е по-агресивната социална политика, а изграждането на конкурентоспособна икономика, като този процес е напълно постижим в условие на фискална дисциплина.