Омагьосания кръг на заемите от ЕЦБ
Банките трябва да планират предварително как ще бъдат кредитирани в бъдеще
~ 2 мин.
Финансирането от Европейската централна банка (ЕЦБ) може да гарантира, че пазара за необезпечени кредити ще пресъхне. Те обаче са важен източник на пари за европейските банки и затова институциитете трябва да разработят дългосрочни концепции.
ЕЦБ е предоставила на разположение на банките около един трилион евро заеми за максимум три години. Още от сега инвеститорите се питат какво ще правят финансовите институции, когато този срок изтече. Ако банките не успеят да намерят сериозно финансиране за малкото време след това, положението ще се влоши - ако ЕЦБ не вложи още средства веднага, а тя не би го направила.
Проучване от Barclays показва същността на проблема: Банките трябва да предоставят обезпечение за заемите, които получават от ЕЦБ. Често тези пари са заменени с банкови облигации. Ефектът е, че делът на обезпечените кредити се увеличава, а на необезпечените намалява. По този начин нараства риска за останалите кредитори, които остават без обезпечение.
Защото ако нещо се случи с банката и акционерите пострадат, тази малка група ще засегне всички останали. Преди всичко това важи за европейскте трезори. Така може да се стигне до низходящо въртяща се спирала: ако необезпечените кредити са по-рискови, те със сигурност ще се търсят и получават по-малко, и така техният дял ще намалее. Следователно ЕЦБ ще трябва отново да се намеси.
В Barclays имат страхове, че след време в Европа, подобно на САЩ, депозитите ще са приоритет пред облигациите. Ако това действително се случи, за което обаче в момента няма изгледи, тогава проблемът ще се задълбочи отново. Банките имат казус, подобен на този на затруднените страни от еврозоната, които получиха големи заеми от Международния валутен фонд, спасителния фонд и ЕЦБ.
Тези институции ще бъдат приоритет за кредиторите при държавна несъстоятелност. Затова частните инвеститори ще бъдат изтласкани към ръба и ще трябва да поемат най-голям товар при опростяването на дългове, за което ясен пример е Гърция. Дори и тук има риск, че пазарите могат да пресъхват поради високата обезпеченост, защото частните инвеститори вече не искат да поемат необезпечени рискове.
Банките трябва да планират предварително как ще бъдат финансирани в бъдеще. За всички банки, които не предлагат достатъчно обезпечение, трябва финансирането да бъде скъпо в дългосрочен план. А европейските институции не трябва да изпускат пазарите от поглед.
