Подозираме, че има картел при изкупуването на зърно

След наводненията и многото валежи стана ясно, че се очаква намаляване на реколтата. Така ли е?

Годината започва в началото на 1 октомври и завършва на 30 септември през следващата календарна година. Така че стопанска 2013 – 2014 г. се характеризира с една изключително суха, топла есен, която доведе до много трудно засяване на културите. Трябва да признаем, че последвалата мека, топла зима и донякъде дъждовната пролет компенсираха допреди месец и половина сериозните резерви за реколтата за 2014 г. След трудната есен на 2013 г. и тежките обработки тогава, имахме благоприятна, мека зима, но пролетта бе необичайно хладна за България и поройните дъждове и градушки в Североизточна и Северозападна България засегнаха голяма част от площите.

На Консултативния съвет по зърното се говореше, че има нетипични за нашата страна болести като жълта и кафява ръжда, които водят до намаление в реколтата.

Да, студената и дъждовна пролет доведе до много болести и неприятности, оттам се искаше да се хвърли много ресурс за борба с тях. Забележете, че допреди 10 години подобни мероприятия пролетно време почти не се провеждаха, допреди 5 години се провеждаха еднократно, а тази година се наложи на 3-4 пъти, което увеличи себестойността на продукцията на декар.

Освен това, последните проливни дъждове и градушките засегнаха не само Североизточна България, но най-вече, разбира се, Варна. Преди 5 години, през юли 2009 г., преживях сериозно наводнение поради човешко безхаберие и некадърност.

В момента проблеми има и в Северозападна България - Монтана, Видин, Враца, също и в централната част на страната. Става дума за 60 хил. дка пропаднали площи, за които говори министърът. Но понеже продължава съставянето на протоколи, мисля, че тези площи ще се увеличат. Нашите изследвания в 21 регионални организации сочат малко по-резервирана картина от това, което представи министърът.

Според Вас реалистични ли са прогнозите на МЗХ, че при жътвата ще бъдат прибрани около 5 млн. тона реколта на пшеница?

Това са прекалени цифри. Според отчетите на министерството, ние засяхме около 11,7 млн. декара. Но много рядко в България средният добив достига 400 кг на хектар. Дори да достигне толкова добивът, реколтата би достигнала до под 4,5 млн. тона. И това при положение, че оттук нататък няма да има кризи. А и вчера имаше бури в Източна България, макар и краткотрайни, така че това също намалява реколтата.

От друга страна, силно сме притеснени, че наличните комбайни ще успеят да приберат цялата реколта. Защото в момента се прибира не само пшеницата, която е във фокуса, но и ечемик, който също е около 2 млн. дка. Отделно имаме култури като овес, кориандър и др., които също се прибират в рамките на няколко седмици. В момента имаме около 17 -18 млн. декара за общо три – четири седмици за прибиране. Дори при идеални климатични условия и технически възможности на машините, биха били необходими поне 25 - 30 работни дни за прибиране на реколтата. А ще има валежи още, като според прогнозите няма да са малко.

Значи, остарялата земеделска техника като комбайните също е проблем?

Контролно-техническа инспекция (КТИ) към МЗХ определи, че средната възраст на машините е 18 години. Това е много хубава възраст за момиче, но не и за машини. Напротив, говорим за един отдавна изтекъл амортизационен срок, който води до техническо напрежение и доста чести текущи ремонти. Така, че този проблем не е на последно място.

Министерството нали непрекъснато отчита, че се закупуват нови комбайни по европейски проекти от еврофондовете, чрез кредити и т.н.?

Дори в най-силните години по САПАРД и в първия програмен период по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2007 – 2013) ние закупувахме не повече от 300 комбайна на година. А за да запазим възрастта на машините под 10 години, които биха били сравнително работоспособни, трябва да купуваме повече от 1 000 машини на година, така че въобще нямаме индикация за обновяване на машините.

Още повече, че анализът на МЗХ за новия програмен период (2014 – 2020) беше написан на коляно и под силната политическа диктовка с оглед популизъм и набиране на електорат и дори под натиск от коалиционния партньор на мандатоносителя БСП, а именно ДПС. Повечето пари отиват за тютюна и почти никакви за зърнопроизводството.

Искате да кажете, че под натиск на ДПС повече средства се отделят за тютюнопроизводството, отколкото за други отрасли на земеделието?

В момента националният бюджет отделя 126 млн. за тютюна при 73 допреди 2009 г. Много сме притеснени, че не се обръща подобаващо внимание на зърнопроизводството и на производството на маслодайни култури, които заемат почти 2/3 от обработваемите площи на България.

Министърът на земеделието проф. Димитър Греков смята, че очакваното намаление на реколтата е с 20-25%, но загубите няма да се отразят на зърнения баланс на страната?

Малко е грешна математиката – в никакъв случай няма да имаме повече от 4 млн. тона, колкото е потенциалът, ако има намаление на реколтата. Не е заплашен зърновият баланс и цената, защото за хлебните изделия, фуражи и семена България се нуждае от по-малко от 2 млн. тона пшеница на година, а ще имаме още 2 млн. за износ. Но силно е застрашен джобът на българския земеделец, защото той ще прибере по-малко реколта с по-скъпа себестойност и на капак на всичко, благодарение на международните и вътрешнонационалните картели ще продаде реколтата на по-ниска цена. Както се казва, наздраве! То има такава тенденция по света, а заради българските картели официални или не, тенденцията при нас се умножава по две. Така че, българските земеделци страдат от такива ниски цени.

Казвате, че проблем с вътрешния баланс не може да има, тъй като повече от половината пшеница отива за износ, и винаги може да се внесе. Призовахте да не се създава паника, тъй като се очертава по-малко количество пшеница с по-висока себестойност, но проблемът е основно за производителите.

Защото сме обективни, аз имам субективен интерес да казвам, че няма да има зърно и да го продавам по-скъпо като цени. Но понеже аз искам да работя и да живея в България, не искам след икономическата, климатичната паника да създаваме и психопаника.

Според вас значи на този етап най-важен е проблемът с изкупната цена на житото?

Надявам се да е по-висока, за да можем да си покрием разходите. Иначе с изкупната цена ако, разбира се, има проблем, то той се доказва. Това е работата на ДАНС и на държавата, а не да се подслушват двамата олигарси и да палят цяла държава.

За кого според Вас трябва да се сезират компетентните органи като ДАНС в това отношение?

Аз трябва да съм шеф на ДАНС, за да дам отговорите на тези въпроси. Освен това, то е сложно доказуемо. Но в интерес на истината в България, преди старта на кампанията за жътвата, цените винаги са от порядъка на 30% и повече по-ниски от борсовите, което е достатъчно за компетентните органи да разследват за картел.

А вие обръщахте ли се към компетентната институция, каквато в случая е Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)?

Обръщахме се към институциите, в това число и към КЗК. Поискаха ни доказателства. Ние само виждаме, че цените падат еднакво и синхронизирано в цялата страна.

На Консултативния съвет Вие и вашите колеги споменахте, че има опасност и от картелно споразумение като миналата година цената на пшеницата на световните борси е била 350 лева на тон, а в България се е изкупувала по 250 лева.

Може да е и 310 – 320 лв., но реално се говори за цени от порядъка на 250 – 260 лв., като колегите сега казват, че била годината на купувача, а не на продавача. Подозирам, че някой на гърба на производителя се договаря за картелни цени, но не мога да го докажа. Може да е официално или не. Но всеки започва да говори, че става дума за цени чувствително по-ниски от борсовите.

На каква цена трябва да се изкупува?

Трябва да са от порядъка на 310 – 320 лв., съобразно борсовите цени. И дори при една такава цена колегите биха излезли на нивото на себестойността, иначе падат под нея.

Чухме, че е спекулация да се коментира поскъпването на хляба, тъй като дневната консумация у нас е 200 грама на ден.

Това е по статистика на хлебопроизводителите. Смятаме, че когато говорим за цената на хляба, то българинът разбира битовата издръжка. И не смятаме, че хлябът не е най-голям проблем за българите. По-скоро става дума за ниските доходи и ниска покупателна способност.

Тоест, ако хлябът поскъпне, то е оправдано?

Не искам да казвам, че трябва да поскъпне, а по-скоро, че изменението на цената на хляба не е жизнено важен проблем, който да се отразява директно върху стандарта на живота на хората. Много по-скъпи неща има. Вижте какви монополи има на енергото, на ВиК, на топлофикационните дружества, вижте какви сметки смъкват от всяко семейство ежемесечно. Става дума за стотици левове разходи за всяко семейство.

Естествено, че изменението по веригата зърно – брашно – хляб рефлектира на цената на крайния потребител. Но не ме карайте аз да казвам с колко и дали трябва да рефлектира, защото е въпрос към колегите хлебопроизводители.

Каква е ситуацията на международния пазар – ето в тази част на света Казахстан и Украйна в Европа са най-големите износители на зърно. Войната в Украйна отрази ли се на реколтата и цените по света? А и асоциирането на Украйна в Европейския съюз, което предстои да бъде подписано тези дни, включва и свободна търговия със страните членки. Това ще създаде ли конкуренция на България на пазара в Общността?

Не бих казал, не знам доколко украинските колеги са имали финансов ресурс да се борят с тези проблеми. Но относно предстоящото асоцииране на Украйна в ЕС, ЕК се реши за безмитен внос на зърно към страните членки. Украйна е много по-голям производител от България, тъй като ние изнасяме около 2 млн. тона, докато украинците изнасят между 15 и 20 млн. тона пшеница, зависи от година на реколта.

Така че, със сигурност ще се увеличи конкуренцията?

Точно така. Но не забравяйте, че Германия, Англия, Франция, Унгария, Чехия – те произвеждат големи количества зърно и пшеница. При тях говорим за по-субсидирана земеделска продукция, защото независимо, че сме пълноправна членка на ЕС, ние получаваме до три пъти по-малки субсидии.

Като говорим за субсидии, за европейското финансиране за новия програмен период 2014 – 2020 г. дали отговаря на очакванията в бранша?

В програмния период 2014 – 2020 г. еврофондовете дори са по-малко, въпреки че преките плащания се увеличават, а инвестиционните мерки като ПРСР падат с около 20%. Най-големият проблем е, че във варианти на преките плащания и ПРСР, които виждаме до момента, е налице откровен популизъм и начини на пренасочване на средствата към към непроизводствени сектори. Както и към нереформирани сектори и стопанства, което ще ограничи още повече възможностите на реалната земеделска икономика.

Дайте пример за несправедливо разпределяне?

По мярка 4.1 за модернизация се предвиждат едва около 200 млн. евро, които са едновременно и за производствена и преработвателна промишленост. Това са едни символични средства, които няма да стигнат за повече от 1-2% от субектите, които се занимават директно с производство и обработка на земеделската продукция. Зависи от обема на проектите. Така че нищо добро оттам не чакаме. И най-голямата ни надежда е в международния пазар.