Процедурата срещу ЕРП-тата ще доведе до катастрофа

Илиян Василев е български дипломат, посланик в Русия в периода 2000 - 2006 г. Основател и почетен председател на Българския Икономически Форум и на Икономическия Форум за Югоизточна Европа. Член на УС на Българската Асоциация за външна политика. От 2007 г. до април 2011 е представител на Delloite за България. Заместник-председател е на българския „Реформ Юнион Клуб“. Инициатор и координатор на Софийското бизнес училище. В момента е управляващ партньор на консултантската компания по анализи на проектни и стратегически рискове "Иновейтив енерджи солюшънс" ЕООД.

Г-н Василев, в момента като бивш дипломат и експерт по международни отношения се занимавате с геополитически и политически рискове в бизнеса. Ето, вчера Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) обяви процедура за отнемане на лиценза на трите електроразпредлеителни предприятия (ЕРП). Какво означава това като сигнал към инвеститорите и дали е реализуемо?

- Тези хора очевидно живеят в някакво друго време. Ако предположим, че държавата използва схемата на г-н Путин при приватизирането на ЮКОС (компанията на дисидента Михаил Ходорковский, станала основа за държавната „Роснефт“ - бел. ред.), то това просто няма как да бъде доведено докрай.

Защо? Как си обяснявате тези действия?

- Това абстрактното национализиране може и да е обявено като процедура, но няма как да бъде извършено до край. Процедурата не е толкова сложна и е най-лесно тя да бъде активирана, за да се направи опит да се уплашат ЕРП-тата и да се окаже натиск върху тях.

Никой не вярваше, че кабинетът и ресорният министър Драгомир Стойнев ще накарат ДКЕВР наистина да започне процедурата срещу ЕРП-тата.

- Това, което на няколко пъти съм казвал и сега продължавам да го твърдя, е, че да започнеш процедура е едно, а да я доведеш до край е съвършено друго. В края на този път България ще бъде осъдена, ще заплати огромни неустойки и енергийната система ще бъде в още по- тежко и дори безнадеждно състояние, защото времето за спасяването й е отишло в политически фойерверки.

Тази тенденция бе особено форсирана при последното правителство с неговите популистки ходове по намаляване на цената и отказ от реформи. В резултат, това правителство спечели време и остана на власт, но в енергетиката вече има черна дупка и потребителите ще трябва да плащат с нови сметки или данъци. Както казах: и срам, и протести и празна хазна.

Как енергийният министър изчисли тези 360 млн. лв. дългове и дали отговарят на истината?

- Проблемът не е в размера на сумата, а че НЕК дължи същите пари на ЕРП-тата. А и държавата и Министерството на енергетиката дори като принципал на НЕК няма право да взима страна в този спор между дружествата.

Ако не спрат дотук и това „плашене“ премине към реалното отнемане на лицензи?

- Ами, те могат да си правят каквото си искат. Но дълговете в енергийния сектор от това няма да намалеят, напротив – от дупка ще се превърнат в кратер. И по този начин те не само ще утежнят положението, а направо ще блокират системата.

А как биха процедирали трите компании?

- Смятам, че ако се стигне дотам, то тези дружества ще отидат в съда и ще спечелят делото. И тогава дълговете на държавната енергетика ще скочат още заради обезщетенията и положението ще е много по-тежко. Това ще е катастрофа!

С каква цел го правят?

- С тези грубички методи те само си печелят политически активи. Популизмът тук е ясен. То вече е фаза на борба за политическо оцеляване, а не за интереса на потребителите.

И какво ще се случи с енергийния сектор оттук нататък?

- До края на годината ще трябва да се смени моделът. Тоест няма как да казват непрекъснато: „ЕРП-тата са ни виновни!“. През тези месеци ще се мине към стратегията за неминуемо изваждане на борсите, тъй като щем, не щем - през 2015 година пазарът трябва да се либерализира в целия Европейски съюз.

Вие предсказвате някаква тотална криза в енергийния сектор. Миналата година имахме електроенергийна, преди това – газова. Това означава ли, че тази година трябва да сме готови и за двете?

- Точно така. Единствената причина това да не се случило досега беше, че досега имаше буфер като изяждането на буфера от собствения капитал. Тоест, те трупаха дългове, след което ги преоформяха като загуби и намаляваха капитала си.

Само че сега размерът на дълговете и на активите са почти съотносими неща. Например, преди дългът в рамките на дружествата на БЕХ беше по-малко от 700 – 800 милиона лева. Оценката на активите още тогава беше около 10 милиарда. Сега в момента дългът върви към 5 милиарда, а активите са общо взето пак около 10 милиарда. Дори капитализацията е под 10 милиарда и дълговете са над 5 с негативна перспектива поради влошена прогноза за продажби, инвестиции и приходи.

Имайте предвид, че БЕХ трябва да отписва активи и да ги преоформя като пасиви. Например, затварянето на въглищни генерации, на мощности, които са амортизирани или излишни, несъстояли се проекти. Наример „Белене“ трябва да се отпише като загуба.

Заради разходите за АЕЦ „Белене“ се твърди, че НЕК вече е в технически фалит?

По търговския закон те трябваше да излязат в неплатежоспособност – т.е. да се обявят в несъстоятелност. Но тъй-като те са стратегически предприятия, държавата остава винаги техен гарант. Искам да кажа, че понеже са стратегически предприятия, държавата винаги ще ги защитава. И в този смисъл ликвидността и задълженията в един или друг смисъл не важат като задължения по търговския закон.