Разчитане на мислите прави шофирането по-безопасно

Предполага се, че бъдещето на автомобилите е в автономното им и максимално безопасно движение. Първите стъпки към това вече са направени в модерно оборудваните с различни системи, повишаващи сигурността, превозни средства. „Поне в краткосрочен план човекът има предимства, които не могат да бъдат заменени от технологиите и не би било те да се зачеркват накуп”, казва Стивън Ърлайн от изследователския център към университета.

Той и екипът му провеждат тестове свързващи мисловната дейност на водачите с различни ситуации, които са възможни по време на шофирането. Те искат да установят как човек реагира на определени екстремни условия и как съзнанието степенува действията, които той предприема. Целта им е извеждането на алгоритъм, който да е съвместим със съществуващите интегрирани системи за сигурност, което би подобрило функционирането им.

Така например, учените установяват какви са първите реакции на мозъка при загуба на сцепление и опасност от поднасяне на автомобила. В такъв случай водачите директно насочват вниманието си към неочакваното събитие и пренебрегват обичайните показатели, за които следят. Това може да доведе до ефекта на доминото, появата на нови рискове и пълната загуба от контрол върху превозното средство. Когато защитните технологии разполагат с информацията къде са насочени реакциите, то те могат да компенсират липсата на внимание в останалите елементи от движението.

Тестовете се извършват със специализиран автомобил, дело на студентите от университета, наподобяващ бъги с множество кабели и техника. Посредством компютърна програма, неговото поведение на пътя може да се контролира, симулирайки различни условия за шофиране. От своя страна енцефалограф записва мозъчната дейност на шофьора и съпоставя диаграмите със съответно зададените условия за движение. Всяка форма, записана на енцефалограмата, съответства на определено действие или събитие - поява на колоездач, неравност на пътя, влошена видимост, загуба на сцепление с пътя, внезапно спиране и т.н.

Досега необходимите за безопасността данни са събирани от автомобилите, но изследователите този път искат да извлекат всичко възможно от човешкия мозък. „Искаме технологиите да си кооперират с човешките възможности, а не просто да представляват табло с мигащи символи, което допълнително може да разсее водачите. Колкото по-ниска е честотата, на мозъчните импулси, толкова „по-бавно” работи един мозък, което може да бъде сигнал към техническите средства да се задействат или шофьорът да бъде предупреден по някакъв начин”, казва Лийн Арбът от Центъра за автомобилни изследвания (CAR) към Университета в Станфорд.

Работата им вероятно ни приближава към интелигентните компютърни системи, които ще ни държат все по-далеч от волана.