Ще предпочитаме влака пред самолета през 2015 г.
Турция и Сърбия бързат със своите линии по трасето Истанбул-София-Белград, казва директорът на дирекция "Национална транспортна политика" в Министерството на транспорта Димитър Савов
- Г-н Савов, кога ще заработи изцяло жп линията Пловдив – Свиленград-турска/гръцка граница?
Цялата линия от Пловдив до границата с Турция ще бъде завършена в началото на 2015 г. Когато бъде завършен проектът за реконструкция на участъка Септември-Пловдив, както и участъците София-Септември и София-Калотина, ще имаме цяло трасе, което ще свързва Сърбия с Турция. Сърбия e заложила проекта за изграждане на тази жп линия за свой приоритет. Турция също усилено строи...
Железопътният транспорт е конкурентно способен на дълги разстояния. Когато цялата линия от Сърбия до Истанбул е готова, тогава тя ще е конкуренция на автомобилния транспорт. Когато тръгнеш от Анкара, ще стигнеш, където поискаш в Европа, защото след Белград - от Будапеща на Запад, жп линиите са такива, че е удоволствие да се пътува с влак.
- Като завърши цялото строителство колко високоскоростни ще са жп линиите и влаковете?
Като завърши жп строителство линиите ще бъдат за скорост до 160 км.
- Отново ще ви попитам, кога ще приключи цялото строителство?
Реалният срок е 2015 г. Линията трябва да е завършена в края на 2014 г., но в началото на 2015 г. ще е изцяло готова с всичко, с цялата прилежаща инфраструктура.
- Това е в България, а продължението в Сърбия и Турция?
За другите държави не мога да ви кажа точните срокове, но зная, че тази линия е приоритет и за Турция, и за Сърбия. Затова проектите, които ние представим по това трасе, ще бъдат финансирани с европейски средства. Това е международен проект. Затова за следващия програмен период със сигурност ще влезе проекта София - Септември.
- А отсечката София - Калотина?
София - Калотина влиза в приоритетните проекти, но зависи колко пари ще отпусне Европейската комисия. Проектът е включен да се финансира по ТЕН Т мрежата. Ако Европейската комисия ни отпусне 2 млрд. лв., ще преценяваме кой проект да финансираме.
Хубавото е, че вече имаме много готови проекти и можем да реагираме веднага, ако ни дадат повече пари. Но те няма да са толкова, че да покрият всички железопътни проекти.
Като добавим, че Брюксел държи на жп пътя Видин-София, изграждането на който, е много скъпо. Като сложим и линията София-Септември, чието строителство също е много скъпо. Трябва да видим дали ще останат средства и за участъка от София до Калотина. Ние имаме списък с проекти, подредени по приоритет. Като се уточнят средствата, които ще получим за следващия програмен период, ще вървим проект по проект по списъка, докъдето стигнат парите.
- Кое трасе е най-приоритетното за Европейския съюз?
В момента най-приоритетната посока е Север-Юг през Видин. Защото това е приоритетен вътрешен за общността проект. В момента, когато Сърбия стане член на ЕС, тогава 10-и коридор ще бъде също толкова приоритетен за ЕС. Трасето през моста ще бъде по-бързо , докато Белград не е в общността, защото по жп линията Виена-Будапеща-Дунав мост2- Видин-София- Кулата-Солун, няма реално граници. Докато при преминаването през Сърбия това не е така.
- Къде е най-добре да мине жп линията София-Видин?
Имаше проект, финансиран по европейската програма ИСПА, при който се разгледаха различни варианти за трасето. Избраният в момента вариант е оптималният по отношение на скоростта. Всички радиуси на линиите са изчислени така, че скоростта да стига 160 км в час. Но стойността на проекта е 3,2 млрд. лв. Много е скъп. В момента работна група от НКЖИ и други специалисти работят по оптимизиране на трасето, което ще смъкне цената някъде с около два милиарда.
- Как ще стане?
Намаляването стойността на проекта може да бъде за сметка на скоростта - в някои участъци да я намалим на 120 км. в час. Търси се оптималното от цена и скорост.
Обещали сме на Европейската комисия до 2014 г. всичко, което трябва да се направи предварително - проекта и цялата предварителна подготовка да се свърши, за да може строителството да започне веднага от януари 2014 г., когато е началото на следващия програмен период на ОП „Транспорт”.
- А има ли добра жп линия през Румъния към Унгария или и тя трябва да се реконструира за по-високи скорости?
Румънците искат да минава през Крайова. Тяхната вътрешна политика не съвпада с вижданията на Европейската комисия и имат проблеми по преговорите с ТЕН Т . Тяхната държава не прие резултатите от преговорите за ТЕН Т. Сега Румъния има ново правителство. Не зная каква ще бъде новата им транспортна политика, но Европа много държи на коридора, който е на север от България.
Още в 2003 г. бяха определени 30 приоритетни проекта за целия Европейски съюз. Единият от тях е точно това трасе - от Будапеща, Румъния, Видин, София, Кулата. Както за железница, така и за път. 7 транспортен коридор - Река Дунав, който минава през България продължава да е приоритетен за Европейския съюз.
- А десети коридор?
Десети коридор също е приоритетен, но не като вътрешен коридор на ЕС, а като връзка на транспортната мрежа на общността със съседните държави. Защото десети коридор е най-пряката връзка на Европа с Азия през Турция, както и през Сърбия, когато станат член на ЕС, път който отдавна е съществувал. Сега хубавото е, че има много железопътни проекти и може да усвоим много средства. В началото не бяха подготвени проекти. Затова имаше забавяне. Сега всичко може да се строи, защото има готови проекти. Въпросът е, че проектите са много скъпи.
- Какво стана с железопътна връзка с Македония по коридор 8 ?
Най-после има пробив в тяхната транспортна политика. Досега се подписваха какви ли не декларации и меморандуми - между президенти, между премиери, министри... Всички подписаха, че ще строим линията, обаче Македония не строеше. Сега вече доколкото са я обявили сред приоритетите си, ще започнат строителство. Търсят средства от Международната банка за възстановяване и развитие. Като видим, че наистина започнат и строят, защото техният терен наистина е много сложен, ние ще включим в първите си приоритети модернизирането на линията. Тунелът бързо ще стане, теренът е лек...
- Гара Гюешево стои затворена.
Няма смисъл да работи, след като няма линия от другата страна. Необходимите инвестиции в ново строителство на българска територия са към 10 милиона евро. А тя съвпада и с 8 транспортен коридор. Така че за отсечката Радомир-Гюешево сме заявила, че когато видим, че има действителен напредък и започва да се строи на македонска територия, ще започнем и ние да я модернизираме, за да създадем еднакви условия от двете страни на границата.
- Продължението на жп линията Пловдив-Свиленград - турска граница в обратната посока София -Кулата през Сърбия до Австрия ли е?
Тя се води дотам, защото определението високоскоростна е съвсем различно. Определението за високоскоростна линия е 250 км/ ч, а нашата линия е за 160 км. в час и при определени видове подвижен състав ще стига до 200 км/час. А съобразно и теренът , който имаме по линията Видин София, това е напълно достатъчно.
- Железният транспорт ли е приоритетът на Европейската транспортна политика?
Европейската транспортна политика е тази, която и ние следваме. Най-голямо развитие на екология, интелигентни транспортни системи и транспорт, благоприятен за околната среда - железопътния, вътрешни водни пътища, морски. Европейският съюз има построени доста магистрали и повече не им трябват. Докато ние сме назад и трябваше да се обърне внимание поне на основните магистрали. Това беше взето предвид този програмен период. За следващия общото настроение за проектите, финансирани от ЕС , е да има повече железопътен транспорт.
- Бихте ли обобщили как ще изглежда железопътната карта на България в бъдеще?
На европейско ниво има две карти: за 2030 г. и за 2050 г. До 2030 г. в България трябва да бъдат модернизирани линиите Видин-София-Кулата, Калотина-София-Пловдив-Свиленград- турска/гръцка граница и от Пловдив до морето. Както и връзката с Македония. Това са проектите, които до 2030 година ние сме задължени да направим. До 2030 г. основната мрежа трябва да бъде развита. Това са проекти за много пари. С темпото, с което вече строим, след като се научихме от грешките си, ще се справим. Началото е трудно, защото Пловдив-Свиленград е първият голям, модерен проект, който започнахме да строим и се сблъскахме с много проблеми. Първите три големи проекти наистина много се забавиха - така беше и с Дунав мост, и с железопътната линия Пловдив-Свиленград, и с Летище София.
Останаха два от тях. Надяваме тази година да завършим Дунав мост 2 и до края на 2014 г. - началото на 2015 г. цялата линия Пловдив-Свиленград да бъде изградена и да бъде напълно модернизирана. А през 2015 г., когато дойдат нови влакове, коренно ще бъде променен железопътният транспорт. Скоро пътуването ще бъде по-скъпо, но както в цяла Европа жп транспортът ще бъде удоволствие. И на дълги разстояния от София до Истанбул при средна скорост 120-130 км/ч, човек може да го предпочете дори пред самолет.