Витор Констанцио: Разумната политика не свършва с приемането на еврото

Витор Мануел Рибейро Констанцио е вторият човек след Марио Драги в Европейската централна банка в качеството си на заместник-председател от 2010 година. Той има богат професионален опит в сферата на международните финанси. В родината си Португалия Констацио е бил Управител на централната банка /1985-1986 г. и 2000-2009 г./, както и министър на финансите. Списание„Икономика” потърси г-н Констанцио за разговор по актуалните въпроси, засягащи бъдещето на Еврозоната, включително и интегрирането на България.

 

- Г-н Констанцио, фискалният пакт за засилване на бюджетната дисциплина в Европейския съюз достатъчен ли е за завръщане на общността към икономически растеж и ограничаване на пораженията от дълговата криза, или това е само една от необходимите стъпки в тази посока?

Фискалното споразумение като част от Договора за Стабилност, Координация и Управление е важна стъпка към нова фискална рамка. Договорът трябва да бъде ратифициран своевременно и изпълняван стриктно. При сегашните условия, насърчаването на устойчив растеж е основна цел на политиката по отношение извеждане на еврозоната от рецесия. Редица важни градивни елементи вече съществуват (включително Пакта Евро Плюс и стратегията "Европа 2020"). Сега държавите членки трябва да придадат конкретно съдържание на тези инициативи и да изпълнят средносрочните стратегии за растеж в посока премахване липсата на гъвкавост в пазарите на стоки и на работна ръка и насърчаването на по-голяма конкуренция.

- Как ще коментирате опасенията на банките, че новите регулаторни изисквания, т.нар. Базел III,  ще повишат лихвите по кредитите?

Така наречените "временни разходи", или „транзиционни”, в следствие от въвеждането на новите капиталови изисквания на Базел III, засягащи БВП и отпускането на заеми, може да се очаква да бъдат умерени, при положение, че мерките се изпълняват постепенно, съобразено с договорената времева линия. Действителното въздействие може да се отклонява от оценките, в зависимост от действията на банките. Например, то може да бъде по-високо, ако банките се опитват да отговарят на по-високите изисквания “напред в графика” или ако те решат да задържат допълнителен, доброволен буфер на капитала над сумите, посочени в новата рамка.

От друга страна, различни фактори могат да смекчат въздействието, като множеството опции, които банките имат, за да отговорят на по-високите изисквания - например чрез намаляване на разходите или преместване на портфейлите си към по-сигурни активи. Тези фактори е възможно да намалят необходимостта на банките да увеличават спредовете по заеми или да намаляват обемите на кредитиране, като по този начин намаляват въздействието върху реалната активност.

Добре капитализирана банкова система, която намалява рисковете и разходите от финансови кризи и облекчава макроикономическата нестабилност, укрепва доверието между кредитополучатели и кредитори в стабилността на банковата система. Капиталовият режим, който е съществено по-силен от този, наблюдаван в близкото минало, е вероятно да окаже благоприятно въздействие върху макроикономиката, това би трябвало да компенсира “преходните разходи” за регулиране, които банките трябва да направят, за да задействат този режим на практиката.

- Може ли да очаваме сериозни проблеми за европейските банки по отношение стабилността на капиталовата им база?

Най-големият проблем в това отношение, е свързан с евентуалното “нарушаване на задлъжнялостта ". Обща задлъжнялост на банките в ЕС в средносрочен план може да се очаква, благодарение на натиска свързан с финансирането и капитала, който може да бъде както от цикличен, така и от структурен характер. В това отношение прилагането на Директивата за капиталовите изисквания IV се очаква да доведе до допълнителна нужда от капитал и ликвидност за значителен брой кредитни институции в ЕС.

Големите банки от ЕС вече са намалили своя ливъридж след избухването на финансовата криза, главно чрез подобряване на капиталовите си нива. Властите трябва да следят отблизо процеса, който гарантира, че това се случва по реда си и че няма да доведе до отрицателни последици върху реалната икономика и финансовата система. По същата причина е важно да се гарантира плавен преход към новите изисквания за надзор.

- Какво би се променило за банките, опериращи в България, ако страната влезе в еврозоната? Ще паднат ли лихвите по кредити и депозити и  какви права и задължения ще придобие българската банкова система?

Приемането на единната европейска валута означава евентуалното и пълно елиминиране на валутния риск по отношение на еврото. Българските банки биха получили достъп до Евросистемата по рефинансиране. Това създава потенциал за намаляване цената на кредитирането, насочено към инвеститори и потребители, като се има предвид текущата положителна разлика между лихвените проценти на банките по кредитите, деноминирани в български лева и тези, деноминирани в евро.Следва да подчертая обаче, че съществуват рискове.

От безпроблемното интегриране на България в еврозоната ще зависи стабилността на банковата й система и въобще цялостната стабилност на икономиката на страната. Всъщност, както опитът на еврозоната от 2010 г. ясно показва, кредитори и инвеститори са се научили да дискриминират страните извън еврозоната - и с право.

- Докато дълговата криза в Западна Европа нанася поражения, Централна и Източна Европа запази тенденциите за общ икономически ръст през настоящата година от около 2%? Каква би могла да бъде ролята на ЦИЕ в настоящият труден момент за Европа?

Икономиките От Централна и Източна Европа могат да допринесат за просперитета на Европа най-добре, като провеждат ориентирани към стабилност политики. Големите и устойчиви макроикономически дисбаланси, например под формата на претърпени загуби в конкурентоспособността или натрупване на дългове и задлъжнялост на жилищния пазар, трябва да се избягва във всички страни-членки на ЕС.

Позволете ми да подчертая, че следването на политики, ориентирани към стабилност, е от ключово значение за приемането на еврото. Страните, които желаят да приемат еврото, трябва да отговарят на всички критерии по устойчив начин. Това изисква не само разумната политика в навечерието на приемането на еврото, но и след това, по време на самото членство.

- Вие сте португалец. Страната ви се сблъска с тежки финансови и икономически проблеми. Защо според вас се стигна до тук? Какви грешки допусна Португалия?

Голямата липса на спестявания в частния и публичен сектор, подхранвана отчасти от прекалено оптимистичните очаквания за растеж, доведе до трайно висок дефицит по текущата сметка, в следствие, от което се стигна до увеличаване на външния дълг, който нарасна повече от 100% от БВП през 2010 г. Проциклична фискална политика допринесе за изграждане на вътрешни и външни дисбаланси. Но оттогава насам Португалия вече постигна някои важни резултати.

Изпълнението на текущата програма от Португалия е особено задоволително. Безпокойството на пазарите, изглежда, е свързано с убеждението, че негативните рискове пред макроикономическата перспектива могат да надделеят и да изложат на риск усилията. Важно е да помним, че сегашната сметка за 2011 г. е забележителна и се дължи не само на необходимото приспособяване на вътрешното търсене, но и от много положително развитие на износа.

- Има редица специалисти, които подкрепят мнението, че Гърция трябва да излезе от еврозоната. Какво е вашето мнение?

ЕЦБ не участват в спекулации за каквито и да е било сценарии. Както президентът Драги каза наскоро, в наш абсолютен интерес и неизменен приоритет е, че Гърция остава в еврозоната и ние работим по този сценарий.

 

Цялото интервю четете в новия брой 14 на списание „Икономика” - на пазара от 7 юни