Взаимните фондове предлагат доходност над инфлацията

- Г-н Ачев, кои са основните причини според Вас хората да инвестират във взаимни фондове, а не в депозити например?

- На първо място слагам, че това е една лична инвестиция. Заедно с банкера и консултанта можете да се насочите към такива инвестиционни стратегии, и такива финансови пазари, които най-добре подхождат на вашите инвестиционни цели. Освен това можете по време на инвестицията да ги сменяте. Това е нещо, което ни отличава много.

На второ място поставяме възможността за постигане на доход, който е над инфлацията. В исторически план за по-дълги периоди над 5 години, инвестициите във взаимни фондове са били най-доходоносни. Чрез взаимните фондове инвеститорите имат възможност да имат достъп с малки средства до всички финансови пазари.

- Но при вас няма гаранция, че ще има въобще доходност. Как тогава убеждавате хората да инвестират във взаимни фондове?

- Няма гаранция и това е хубавото. Тъй като всяка гаранция отнема от възможността за доход. За това, че е гарантирано, трябва някой да плати. Нашата гаранция е професионализмът при управлението на активи и качеството на финансовите инструменти. На второ място това е чистата логика на финансовия инженеринг на тези финансови инструменти. Когато имате добър инвестиционен мениджър той ще избере такива облигации, които са с нисък риск. Отделно от това фондът е задължително диверсифициран и не инвестира само в една облигация. Инвестира се в портфейл от облигации, който се управлява ефективно и риска от фалит на дадена облигация се свежда до минимум.

Ако говорим за чистата гаранция, че по всяко време вие ще бъдете на плюс, такава при взаимните фондове не съществува. Ако някой иска да има такава гаранция, той не е за взаимни фондове. Нека да инвестира в гарантирани инструменти, където обаче ще получи по-ниска доходност.

- Защо в България интересът към депозитите е толкова голям и те имат двуцифрен ръст всеки месец?

- В България депозитите имат двуцифрен ръст, защото по време на финансовата криза движението на лихвените проценти беше обратно на това, което се случи по света. В България се получи един двоен ефект. Първо, лихвените проценти скочиха и второ - скочиха над инфлацията. За предприемачите е по-изгодно да държат парите си на депозит, отколкото да ги вложат. Тези две съчетания доведоха до големия ръст на депозитите.

На другите пазари стана обратното и там парите се насочиха към инвестиции. В България лихвите по депозитите бяха над инфлацията и освен това влоговете са гарантирани. Когато обаче се подобри икономиката, рискът ще стане по-нисък и банките ще започнат да свалят лихвите. Тогава клиентите ще осъзнаят, че получават лихви под нивото на инфлацията и ще искат да ги вложат на друго място. Но тогава ще бъде късно, защото са пропуснали ръстовете при фондовете за облигации.

- Не мислите ли, че културата на хората в България не е достигнала до нивото, когато ще се интересуват дали лихвите по депозитите са под инфлацията? В момента, като че ли ги интересува единствено парите им да са на сигурно в банките?

- Ние не искаме да се позиционираме като алтернатива на депозитите. Който иска абсолютна сигурност, той не е клиент на фондовете. Смятаме обаче, че както българският бизнес, така и банките придобиват все повече опит. И колкото повече взаимодействаме с останалия свят, толкова повече финансови продукти ще навлизат. Второ, взаимните фондове позволяват да изтеглиш средствата по всяко време и да смениш инвестиционната стратегия. Липсата на данъчно облагане върху доходността допълнително ще помогне да се разчупи културата, която има в България.

- Какво се случи със взаимните фондове в България по време на кризата?

- Pioneer Investments отчете около 50% спад на активите, който се дължеше на спада на пазара. След това се възстановихме и сега сме 20% над нивата от 2007 г. Разбира се не сме доволни, защото активите ни са малка част като цяло за страната. Като цяло активите в индустрията също намаляха може би с 90% по време на кризата, но това се дължи наистина на повишените лихви по депозитите.

- Инвестирате ли в акции и облигации на български компании?

- Преди кризата имахме сериозни инвестиции в България. Когато има добри български компании, сме готови да инвестираме. Преди кризата България беше в Топ 10 при разпределението по държави на нашия фонд в Централна и Източна Европа. Надявам се, че когато се подобрят показателите на страната и активността на борсата, отново ще инвестираме в български компании.

- Как го виждате в бъдещето това подобрение?

- Ситуацията е такава, че нашият пазар е на дъното. Той е най-слабият като възстановяване в световен мащаб, така че сега е моментът да се направят радикални реформи. Нашата борса да се слее с друга, да се раздели на различни сегменти и др.

- Инвестирате ли във злато?

- Имаме два фонда, като единият е регистриран в България. Имаме един, който инвестира в кошница от около 30 основни суровини, където има и злато. Когато преценим, че златото има добър потенциал за ръст, неговата тежест в кошницата се увеличава. Имаме и друг фонд, който инвестира в акции на златодобивни компании.

- Според вас в кое е по-добре да се инвестира - в инвестиционно злато или в акции на златодобивни компании?

- Моето мнение е, че по-добре в акции на златодобивни компании, защото цената на златото се мени по-бързо, отколкото реагират резултатите на златодобивните компании. При акции на компании има повече време за реакция на пазара. Също така те печелят от обработката на златото например и при по-ниски цени на метала, компанията може да е на печалба, ако оперативните й разходи са под по-ниската цена на златото.

- Как се отразява политическата нестабилност в България на инвестициите?

- Политическата нестабилност е част от демократичния процес. Въпросът е да има ясни правила за правене на бизнес и икономиката да е достатъчно силна, за да може сама да се справя, без голяма намеса от политиците. Процесите са нормални, стига да има предвидима среда, в която инвестиционните мениджъри да могат да взимат своите решения. Те не инвестират за една седмица, а имат нужда от един по-дълъг предвидим период.

- Кои са основните пречки пред привличането на инвестиции в България?

- Мисля, че бизнесът може да се справи с всякакви условия, стига те да са ясни, предсказуеми и той да може да ги калкулира в своята дейност. За мен лично основното качество, което трябва да има една страна е предвидимостта. Ниските данъци са нещо хубаво, но за да стигнем до облагането на печалбата с данъци, първо компанията трябва да е спечелила нещо.

- Получава се някакво противоречие. Вие работите добре с "УниКредит Булбанк", въпреки че реално искате да прелеете банковите депозити в инвестиционните фондове?

- Да, наистина се получава конфликт на интереси, но той не е голям. Вярно е, че банките имат нужда от депозитите, за да кредитират, но това е циклично. В периода 2009-2010 г., в разгара на кризата, банките имаха огромна нужда от финансиране. Тогава те вдигнаха лихвите по депозитите, за да привлекат ресурс. Сега обаче става обратното - банките имат свръхликвидност, а нямат на кой да дават кредити. Основният лихвен процент в България е почти 0%. В момента едни депозити с високи лихвени нива за банката не са толкова печеливши. Един продукт, който носи такси и комисионни обаче, започва да става интересен.

Първо, ние не искаме да бъдем алтернатива на депозитите, второ, банките знаят, че ако искат да запазят своите клиенти, трябва да започнат да им предлагат застраховки живот, пенсионни фондове и реално да действа като финансов консултант. Една банка трябва да стане финансов консултант, личен съветник, а не само да бъде едно гише, на което внасяш пари и получаваш кредити.

- Кога България ще се превърне в един истински добре работещ финансов пазар и ще се случи ли въобще това?

- Нямаме избор. Имаме все по-голяма конкуренция от страна на Азия и Африка. Ние ще можем да бъдем успешни единствено, ако направим решителни реформи, които да останат стабилни и предвидими във времето. Трябва да решим какъв финансов пазар искаме да имаме, каква възможност ще имат компаниите да се финансират от банките и финансовите пазари, да го направим бързо и да бъдем стабилни.