Байдън е на крачка да задейства последното икономическо оръжие срещу Русия

В последното си обръщение тази седмица американският президент Джо Байдън прозвуча така, сякаш САЩ са използвали всички възможности за икономически санкции срещу Русия. Реалността обаче е по-сложна, пише в свой анализ Business Insider.

Вярно е, че администрацията на Байдън, заедно с европейските партньори и Канада, координирано наложиха сурови санкции срещу Русия, което не е малко постижение. Западът замрази активи на руски банки, ограничи възможностите за международни финансови транзакции, забрани руските полети над въздушното си пространство и наложи рестрикции върху активите на стотици лица и компании, свързани с правителството на Владимир Путин, включително на самия него и най-близкото му обкръжение.

Ново звено на Министерството на правосъдието, наречено Task Force KleptoCapture, се занимава с икономически престъпления, извършени от руски олигарси, включително опити за заобикаляне на новите санкции. И след като години наред служеха като убежище за руските милиардери, САЩ най-накрая се насочват към разбиване на фиктивните компании в Делауеър и Невада, които служат като убежища за огромните им богатства.

„Бъдещите историци може да гледат на руската инвазия като повратна точка в по-широката борба срещу клептокрацията“, казва Кейси Мишел, автор на „Американска клептокрация“. (б.р. – „клептокрация“ – форма на управление, в което държавните решения са мотивирани главно от непосредствените материални интереси на тесен кръг хора, които са на власт)

Репресията работи – рублата се срина, фондовите пазари в Русия не работят. „Сделката, която Путин сключи с руснаците, е, че те няма да се намесват в политиката и той няма да се меси в икономиката“, коментира бивш служител на Министерството на финансите пред Insider.

Всичко беше позволено. Можехте да забогатеете неприлично. Сега има криза на доверието в руската икономика. Екипът на Байдън проби тази сделка.“

Но в същото време американският президент все още не е разположил едно от най-големите „оръжия“, с които разполага във войната срещу руската икономика: ембарго върху руския нефт и газ.

Русия генерира повече от 500 млн. долара всеки ден от продажбата на енергийни ресурси, като това е приблизително половината от общия й износ и половината от приходите на правителството. Въпреки че западните лидери осъдиха нахлуването на Путин в Украйна, някои от най-големите им корпорации продължават да купуват руско гориво. Дори Майкъл Макфол, бившият посланик на САЩ в Русия и един от най-суровите критици на Путин, предложи само руският петрол да подлежи на данък върху вноса и САЩ да не се отказват изцяло.

След инвазията служителите на Байдън дадоха различни оправдания за нежеланието си да наложат ембарго върху руския нефт и газ. Те твърдят, че санкциите върху енергетиката биха помогнали на Путин в краткосрочен план чрез повишаване на цените и че налагането им може да тласне Русия още повече към орбитата на Китай. В първите дни от инвазията – след като отчете ангажиментите на Америка към НАТО – Байдън обеща да използва „всеки инструмент, с който разполагаме, за да защитим американските семейства и бизнеса от покачването на цените на бензиновата помпа“.

С други думи, енергийните санкции са повратната точка, отвъд която вече ще има непосредствени последици, в случая за американския народ. Прекъсването на енергийния поток от Русия вероятно ще повиши цената на газа, ще разтърси и без това напрегнатите финансови пазари по време на период на нарастващи лихвени проценти и инфлация и ще удари портфейла на всеки избирател.

В сряда прессекретарят на Белия дом Джен Псаки каза, че Байдън обмисля енергийни санкции, но добави ясно: „Трябва да преценим какви ще бъдат всички въздействия“, визирайки по всяка вероятност и политическите въздействия върху междинните избори тази есен.

Дори при липса на ембарго, нахлуването в Украйна вече нанесе вреда на руския енергиен сектор. British Petroleum обяви, че продава 20-процентния си дял в „Роснефт“, руската държавна петролна компания. Shell и Exxon Mobil бързо последваха примера, като предприеха стъпки за излизане от собствените си руски инвестиции. Съобщава се, че някои големи европейски купувачи са заменили руския нефт и газ с алтернативи, принуждавайки руските износители да продават с отстъпка.

Енергийното ембарго е най-голямата санкция, останала в арсенала на Байдън, но не е единствената. Саймън Джонсън, бившият главен икономист на Международния валутен фонд, предложи допълнителни стъпки, включително така наречените „вторични санкции“ срещу трети страни, които обработват руски транзакции. МВФ може също да предприеме действия за експулсиране на Русия, прекратявайки достъпа й до приблизително 20 милиарда долара резерви, наречени „специални права на тираж“, които се държат от МВФ.

Заплахата от санкции обаче не попречи на Русия да нахлуе в Украйна и въпросът за техния ефект е повече от основателен. Както при тежките присъди за лишаване от свобода, не е ясно дали санкциите служат възпиращо или просто налагат наказание. Ричард Хаас, президент на Съвета на Foreign Relations, е песимист по отношение на това дали санкциите ще накарат Путин да промени курса, въпреки че призовава Байдън и НАТО да направят повече. А широките санкции – тези, които засягат цялата икономика, а не отделните лица – имат потенциала да удрят най-силно обикновените хора, като руснаците, които се редят на опашка в банките, за да изтеглят твърда валута.

И все пак, ако целта е да се нанесе максимална болка на руската икономика, един от най-силните останали на разположение начини за това е да се прекратят доходите на Русия от петрол и природен газ. Въпросът е дали американците и европейците, които изразиха толкова много съчувствие към Украйна, са готови да приемат икономическите трудности в собствения си живот, за да накажат Путин за неговото непредизвикано и кърваво нападение срещу съседите му, пише Business Insider.

Пред лицето на възможни военни престъпления и предстояща хуманитарна катастрофа, изглежда, че Западът може да е все по-склонен да прави жертви в името на Украйна. През последните дни някои започнаха да призовават администрацията на Байдън да използва по-голяма тояга срещу Путин – дори ако това причинява икономическа болка у дома.

Толерантността се променя всеки ден, когато виждаме кадрите и жертвите“, казва Джонсън, бивш икономист на МВФ. „Санкциите бяха на ръба на европейската толерантност в неделя, но мисля, че всички днес са готови да обсъдят да продължаването напред“.