България и търговската война на Турция – заплаха или възможност?

2018-та вероятно ще остане в новата икономическа история като годината на търговските войни и постоянната размяна на икономически заплахи. Последната страна, озовала се във водовъртежа от ескалиращи мита и високопарни изказвания, доминиращ търговската политика на САЩ през последните месеци, е Турция. За разлика обаче от търканията с Китай, страните от NAFTA и Иран, този конфликт може да има по-силно отражение както на Балканите, така и конкретно в България.

Без да се впускаме в подробности, поводът за размяната на залпове между Вашингтон и Анкара беше задържането на американски пастор в Турция, обвинен в шпионаж и тероризъм още през 2016 г. и отказът на властите да го освободят. По-рано Турция вече беше въвела насрещни мита в отговор на повишаването на тези върху внасяните в САЩ алуминий и стомана. Последната седмица обаче администрацията на Доналд Тръмп реши, че политическата криза между двете страни следва да се разрасне и в посока на икономическо противоборство и обяви увеличение на митата върху металите от Турция. В отговор президентът Реджеп Ердоган обяви рязко повишаване на митата върху вноса на американски автомобили и алкохол, и ако съдим по поведението на американската администрация в последните няколко търговски конфликта, ескалацията няма да спре дотук. В политически план конфронтацията с Турция изглежда рискова. Въпреки че страната е членка на НАТО, а икономиката ѝ е силно обърната на запад, през последните години Ердоган флиртува с Москва и продължителен търговски конфликт може да я тласне още по-близко в руската орбита.

Геополитиката и последствията от нея настрана, тази нова конфронтация може да има значителни последици за българската икономика, тъй като Турция е сред най-големите ни търговски партньори, а и важна дестинация за български туризъм. За 2017-та година според данните на БНБ Турция е четвъртият по големина пазар за българския износ, нареждащ се зад Германия, Италия и Румъния и отчитащ общ обем на износа от 2,1 милиарда евро. Този обем е относително постоянен, като е нараснал с 3,7% спрямо 2013 г., но страната като цяло държи стабилно четвъртата си позиция през целия период. Вносът от Турция от своя страна за същия период е нараснал значително –от 1,4 милиарда евро до 1,9 милиарда евро или с 36%. Тъй като един от най-значителните ефекти от турската криза е рязкото обезценяване на лирата спрямо долара и еврото, тя заплашва да промени търговския баланс, тъй като вносът от Турция става значително по-евтин, а износът за южната ни съседка – доста по-скъп. Трябва да имаме предвид обаче, че обезценяването на турската валута започна още в началото на годината, и по тази причина е възможно да проверим наличието на такъв ефект в данните за търговския баланс по месеци.

Месечните данни ясно показват влиянието на обезценяването на турската валута както в ръста на вноса от Турция, така и в спада на износа на България към този пазар. Българският износ спада с  18% за първите 6 месеца в левово изражение (според данните на НСИ), но за сметка на това вносът на турски стоки бележи едни от най-високите си стойности през първото тримесечие на 2018 г. Видно е, че обезценяването на лирата от последните няколко месеца се е отразила на търговския обмен между двете държави и това ще продължи да се вижда и в данните за летните месеци, предвид това, че темпът на обезценяване се ускори през август. Отчитайки това е в реда на нещата да очакваме обръщане на баланса и дори генериране на търговски дефицит там, където доскоро е имало значителен излишък.

Тъй като Турция е втората най-важна туристическа дестинация за България, редно е да очакваме и промени в условията за туризъм това лято. Според данните на НСИ миналата година 1,311 милиона българи са пътували до Турция; повече пътувания има единствено в Гърция (1,341 милиона души). Различна е обаче причината за пътуване – докато почти всички посещения в Гърция са за почивка или по работа, то в Турция водещата причина е в категорията „други“, което най-вероятно касае хора с двойно гражданство, които пътуват между двете страни. Що се отнася до туристите обаче (за януари-юни 2018 г. те са почти 58 хиляди души) ефектът от по-евтината лира предполага и повишаване на атрактивността на Турция като туристическа дестинация.

За разлика от относително балансираната търговия между Турция и България, преките чуждестранни инвестиции между двете страни са почти изключително от Турция към България. Към края на първото тримесечие на 2018 г., инвестициите  с натрупване от Турция в България достигат 819 милиона евро, докато тези на България в Турция са едва 47 милиона евро.

Разликата между инвестициите в двете държави са повече от очевидни; въпреки че през последните няколко тримесечия тези на Турция в България леко намаляват, общата тенденция е към чувствителен ръст. Ако икономическата криза в страната продължи, далеч не е изключено в бъдеще дори повече фирми да се преориентират към прехвърлянето на дейността си от другата страна на границата. По тази причина не е невъзможно нестабилността в Турция да доведе до допълнителен ръст на инвестициите у нас, както това се случи с редица гръцки бизнеси в разгара на кризата в Гърция.

Причините на задълбочаващата се икономическа криза в Турция следва да се търсят далеч по-назад. Наивно е да се смята, че въвеждането на няколко мита и последвалата бурна пазарна реакция са в корена ѝ. Ерозията на демократичните институции и икономическата свобода, влошаването на бизнес средата и повишаването на корупцията неизменно се отразяват негативно както на развитието на икономиката, така и на външнополитическите отношения. По тази причина все по-бързо централизиращият се режим на Реждеп Ердоган е изправен пред избор – дали да продължи по пътя на обедняващите и провалящи се диктатури или да се върне по пътя към евроатлантическа интеграция, по който страната се е движила десетилетия наред.