България ще понесе удар от Brexit, но в дългосрочен план
Най-големи негативи страната ни ще понесе в случай на липса на споразумение, каквато все още е възможна
Снимка: Economic.bg/Цветан Петров
~ 4 мин.
Цветан Петров
България, като член на Европейския съюз, неминуемо ще понесе удар от излизането на Обединеното кралство от Блока. Това обаче няма да се случи веднага поради очаквания преходен период от 21 месеца, който ще започне да тече от 29 март 2019 г. Около това мнение се обединиха представители на властта и експерти, които участваха в Дискусия за отражението на Brexit, организирана от „Българска Чийвнинг асоциация” (БЧА).
„Оценките, които прави българското правителство, показват, че няма да има незасегната от Brexit сфера от обществения живот. Анализ от всички министерства в България, включително от Министерство на външните работи, показва, че всяка една сфера по някакъв начин ще бъде засегната”, каза вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева.
Тя добави, че ресорното ѝ министерство заедно с това на икономиката, са разиграли три сценария за Brexit:
Опасенията на външния ни министър, че страната ни ще понесе удар заради Brexit, бяха потвърдени от зам.-министъра на финансите Маринела Петрова. Тя отбеляза, че Великобритания е на 11-то място в списъка от топ държавите, към които България изнася стоки и услуги, както и на 16-то място, от които страната ни внася най-много. По думите ѝ затрудняването на вноса и износа с Великобритания след Brexit ще има негативно отражение върху брутния вътрешен продукт (БВП) на България.
„Очакваме спад с дългосрочен тренд до 2030 г. на стокообмена с Великобритания с до 30%”, каза още Петрова. „Можем да наблюдаваме спад на нашия общ износ към ЕС главно поради негативното влияние на Brexit върху основни европейски икономики, които са наши ключови партньори, към които изнасяме – Германия, Австрия, Гърция, Холандия”, посочи още зам.-финансовият ни министър.
Що се отнася до банковия сектор в България, Петрова каза, че не се очаква съществено влияние от Brexit върху него. По думите ѝ негатив може да донесе само обсъждано в момента затягане на регулациите на ЕС спрямо банки от трети страни, това вече ще затрудни работата между българските и британски банки.
Не на последно място зам.-финансовият министър коментира, че въпреки че Brexit ще усложни влизането и дори оставането във Великобритания, ресорното ѝ министерство не очаква прилив към България на българи, работещи в момента в Обединеното кралство.
„На мен много би ми се искало да имат добър край преговорите, но тъй като са останали две червени линии, които са взаимоизключващи се – едната е изключение от правилата на ЕС за митническия съюз, а другата е избягване на въвеждане на твърда граница между Северна Ирландия и Република Ирландия. Моята лична прогноза е, че ще е изключително постижение, ако се изпълнят и двете цели”, коментира председателят на БЧА Румяна Атанасова.
Тя обясни, че да се направи изключение за Великобритания да остане в митническия съюз на ЕС и да се избегне въвеждането на твърда граница между двете Ирландии са взаимоизключващи се стъпки ще е трудно да се изпълнят и двете. От една страна държавите членки на ЕС не биха толерирали дадена страна да е член на митническия съюз при по-изгодни условия, отколкото важат за тях, а от друга, ако в споразумението се заложи да няма твърда граница между Ирландиите, то отпада смисъла Великобритания да бъде оставена в митническия съюз на Блока.
Екатерина Захариева също изрази тревога относно успеха преговорите за Brexit. Тя подчерта, че остава много малко време за дискусии между Брюксел и Лондон, а оставащите червени линии, които представляват 25% от споразумението, са много сложни за решаване. Захариева отбеляза, че засега има политическо съгласие между ЕС и Великобритания да се работи да не се въвежда твърда граница между двете Ирландии, но пък не е ясно и още подлежи на дискусии как това ще се случи от правна гледна точка.
Именно тези въпроси, както и дали ще е възможно безвизово пътуване до Великобритания, как точно ще са уредени правата на европейските граждани, живеещи там, и други неясноти накараха директора на „Прайсуотърхаус Купърс” Юлиян Михов да изрази и тревогите на бизнеса. Михов отбеляза, че компаниите се нуждаят от три основни неща – предвидимост, сигурност и възможност за планиране – и отбеляза, че в момента тези неща не са налични.
Участниците в дискусията обаче се съгласиха помежду си, че до момента има значителен напредък по преговорите за Brexit и че е редно да се изчака до октомври преди Brexit да се коментира с още по-минорен тон. Британският посланик в България Ема Хопкинс също увери, че за Обединеното кралство ЕС ще си остане важен търговски партньор и че страната ѝ ще стреми да сключи търговско споразумение с целия Блок, отколкото с всяка от 27-те оставащи в него страни членки.
„Оценките, които прави българското правителство, показват, че няма да има незасегната от Brexit сфера от обществения живот. Анализ от всички министерства в България, включително от Министерство на външните работи, показва, че всяка една сфера по някакъв начин ще бъде засегната”, каза вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева.
Тя добави, че ресорното ѝ министерство заедно с това на икономиката, са разиграли три сценария за Brexit:
- До октомври тази година, когато трябва да завършат преговорите между Лондон и Брюксел, да има достатъчно яснота какво предстои след преходния период след Brexit;
- До тогава да има съгласие по текстовете в споразумението, но да има малко яснота какво се очертава след края на преходния период;
- Да станем свидетели на т.нар. „твърд” Brexit – никакво споразумение и никакъв преходен период.
Опасенията на външния ни министър, че страната ни ще понесе удар заради Brexit, бяха потвърдени от зам.-министъра на финансите Маринела Петрова. Тя отбеляза, че Великобритания е на 11-то място в списъка от топ държавите, към които България изнася стоки и услуги, както и на 16-то място, от които страната ни внася най-много. По думите ѝ затрудняването на вноса и износа с Великобритания след Brexit ще има негативно отражение върху брутния вътрешен продукт (БВП) на България.
„Очакваме спад с дългосрочен тренд до 2030 г. на стокообмена с Великобритания с до 30%”, каза още Петрова. „Можем да наблюдаваме спад на нашия общ износ към ЕС главно поради негативното влияние на Brexit върху основни европейски икономики, които са наши ключови партньори, към които изнасяме – Германия, Австрия, Гърция, Холандия”, посочи още зам.-финансовият ни министър.
Що се отнася до банковия сектор в България, Петрова каза, че не се очаква съществено влияние от Brexit върху него. По думите ѝ негатив може да донесе само обсъждано в момента затягане на регулациите на ЕС спрямо банки от трети страни, това вече ще затрудни работата между българските и британски банки.
Не на последно място зам.-финансовият министър коментира, че въпреки че Brexit ще усложни влизането и дори оставането във Великобритания, ресорното ѝ министерство не очаква прилив към България на българи, работещи в момента в Обединеното кралство.
Възможността да няма споразумение за Brexit остава
От гледна точка на макрополитическа ситуация присъстващите на днешната дискусия изразиха и съмнения дали преговарящите от Брюксел и Лондон ще успеят изобщо да постигнат споразумение за Brexit.„На мен много би ми се искало да имат добър край преговорите, но тъй като са останали две червени линии, които са взаимоизключващи се – едната е изключение от правилата на ЕС за митническия съюз, а другата е избягване на въвеждане на твърда граница между Северна Ирландия и Република Ирландия. Моята лична прогноза е, че ще е изключително постижение, ако се изпълнят и двете цели”, коментира председателят на БЧА Румяна Атанасова.
Тя обясни, че да се направи изключение за Великобритания да остане в митническия съюз на ЕС и да се избегне въвеждането на твърда граница между двете Ирландии са взаимоизключващи се стъпки ще е трудно да се изпълнят и двете. От една страна държавите членки на ЕС не биха толерирали дадена страна да е член на митническия съюз при по-изгодни условия, отколкото важат за тях, а от друга, ако в споразумението се заложи да няма твърда граница между Ирландиите, то отпада смисъла Великобритания да бъде оставена в митническия съюз на Блока.
Екатерина Захариева също изрази тревога относно успеха преговорите за Brexit. Тя подчерта, че остава много малко време за дискусии между Брюксел и Лондон, а оставащите червени линии, които представляват 25% от споразумението, са много сложни за решаване. Захариева отбеляза, че засега има политическо съгласие между ЕС и Великобритания да се работи да не се въвежда твърда граница между двете Ирландии, но пък не е ясно и още подлежи на дискусии как това ще се случи от правна гледна точка.
Именно тези въпроси, както и дали ще е възможно безвизово пътуване до Великобритания, как точно ще са уредени правата на европейските граждани, живеещи там, и други неясноти накараха директора на „Прайсуотърхаус Купърс” Юлиян Михов да изрази и тревогите на бизнеса. Михов отбеляза, че компаниите се нуждаят от три основни неща – предвидимост, сигурност и възможност за планиране – и отбеляза, че в момента тези неща не са налични.
Участниците в дискусията обаче се съгласиха помежду си, че до момента има значителен напредък по преговорите за Brexit и че е редно да се изчака до октомври преди Brexit да се коментира с още по-минорен тон. Британският посланик в България Ема Хопкинс също увери, че за Обединеното кралство ЕС ще си остане важен търговски партньор и че страната ѝ ще стреми да сключи търговско споразумение с целия Блок, отколкото с всяка от 27-те оставащи в него страни членки.
