5 български града се състезават за домакини на Световното по волейбол

Любо Ганев безспорно е един от най-популярните български волейболисти. Освен с внушителните си размери и славна спортна кариера, той се доказа и като успешен предприемач и спортен ръководител. От 2014 г. Ганев е зам.-председател на Българската федерация по волейбол.

Economic.bg разговаря с него за състоянието на българския волейбол, перспективите пред клубните и националния отбор и подготовката за предстоящото домакинство на Световното първенство през 2018 г.

Г-н Ганев, как оценявате развитието на българския волейбол през последните години?

Развитието е положително. Запалихме много хора по волейбола, особено покрай Европейското първенство през 2015 г., което се проведе в София. Виждаме все повече деца, които спортуват, неслучайно се отвориха и няколко волейболни школи – на Владо Николов, на Матей Казийски и Радо Стойчев, на Мартин Стоев.

Вече има достатъчно спортни зали, където децата могат да тренират. По-малките градове също спомогнаха, като разшириха волейболната география у нас. Това е много важно, тъй като през последните 10-15 г. волейболът беше концентриран само в големите градове. Виждаме, че общини като Дупница, Монтана вече успешно развиват свои отбори.

Какво е състоянието на детско-юношеските школи във волейбола? Необходима ли е някаква промяна в тях?

Необходимо е да уеднаквим работата на школите и всички треньори да работят по единна методика, тактика и стратегия. Наученото в детска възраст се автоматизира и ако нещо не е усвоено правилно, то много трудно се коригира у един вече изграден състезател.

Винаги съм твърдял, че в България има много добри треньори на начално ниво, които преподават първите уроци във волейбола. Когато обаче се премине на по-високо ниво, всеки треньор има различна методика, например при подсигуряването и др. важни аспекти от играта. Честата промяна на методиката и тактиката при различни треньори обърква играчите и влияе негативно на представянето им. 

Положителен пример за това е Италия, където методиката, стратегията на подготовка е една и съща, независимо кой е треньорът. Така всички са наясно какво се очаква от тях и може да се работи върху по-специфични тактически аспекти.

Каква е ситуацията с клубния ни волейбол? Можем ли да очакваме пробив на български отбор в европейските турнири?

Нивото на клубния волейбол се определя от финансовите възможности на клубовете. За да се поддържа добър отбор в България са необходими между 300 и 500 хил. лв. на сезон. Те са достатъчни за всички нужди на отбора. Необходим е треньорски щаб от няколко специалисти, като този в националния отбор.

За съжаление в България много трудно се намират пари. Някои клубове очакват финансиране от държавата, което няма как да е достатъчно. Необходим е по-адекватен закон за спорта, който да предвижда данъчни облекчения за бизнеса при финансирането на спортни клубове и мероприятия.

Българската федерация по волейбол е дружество с нестопанска цел и няма как да помогне финансово на клубовете. Всеки клуб е самостоятелно юридическо лице. Колкото по-добре успее да подсигури финансирането си, толкова по-голям е шансът да направи добра селекция, да заеме едно от призовите места  в шампионата и да гради име в европейските турнири.

На какво се дължи отстъплението в представянето на националния отбор?

Не бих казал, че има отстъпление. През миналата година на мъжкия национален отбор не му достигна само една точка, за да стане европейски шампион. Не успяхме да се класираме на Олимпиадата в Рио, защото през последните 2 години тимът трябваше да се справи с контузиите на основни състезатели. През този период реално отборът не е играл в пълен състав, така че нямаше как да покаже истинското си лице.

През тази година дадохме възможност за изява на по-млади състезатели. Видя се, че нашият шампионат не е достатъчно силен, за да могат играещите в него да побеждават отбори като Македония и Австрия.

Трябва да положим усилия да задържим младите ни състезатели в България, докато те реално се превърнат в изградени състезатели да са готови да заиграят в чужбина. Тогава ще имат възможност за трансфер в силен отбор, където трудът и талантът им ще бъдат възнаградени подобаващо.

В противен случай, ако заиграят в чужбина преди да са узрели в игрови план, те никога няма да се превърнат класни волейболисти и няма да могат да допринесат достатъчно за националния отбор, където са събрани най-силните и най-подготвените.

Младите разполагат ли с необходимите качества, за да заместят доказани имена като Владо Николов и др.?

Резултатите показват, че за момента нямаме достатъчно подготвени и обиграни млади състезатели, които да заемат местата на по-опитните. Предвид предстоящото Световно първенство през 2018 г., на което сме домакин, е необходимо да се направи един микс между млади и по-опитни състезатели и така да се осигури по-плавен преход между поколенията. През 2017 г. трябва да извикаме най-добрите волейболисти, с които разполагаме, да подготвим един силен отбор, който да има реален шанс да се представи добре на Световното.

Каква е разликата в отношението на играчите към волейбола по ваше време и сега?

Разликата е огромна. Тогава играехме заради самата игра, сега се играе преди всичко за пари. По мое време се държеше повече на колектива, отборите бяха по-сплотени. Сега всеки се затваря в стаята си и обръща повече внимание на лаптопа и таблета си, отколкото на съотборниците си. Естествено, това не е само във волейбола и спорта. Така се промениха отношенията между хората с напредъка на технологиите.

Българската федерацията по волейбол реши да не назначава повече чужденци за селекционери на националните отбори. Спечели или загуби българският волейбол от това решение?

За мен това решение е правилно, тъй като българските състезатели имат по-особен характер. В други държави дисциплината е на по-високо ниво и думата на треньора е закон. При нас не е точно така. Един чужденец трудно може да разбере българския манталитет. 

Добрият треньор е преди всичко добър психолог и умел балансьор. Той има индивидуален подход към състезателите си и умее да извлича най-добро от тях. Това най-добре може да се постигне от човек, който познава българския манталитет, бил е състезател и е имал същите проблеми като настоящите си подопечни.

Чуждестранните треньори идват в България, мотивирани най-вече от заплащането. Българските работят за собствения си успех и този на държавата си. Да си треньор на националния отбор е престижна длъжност, а успехите ти се помнят от всички.

Как върви подготовката за Световното първенство през 2018 г., което ще домакинстваме заедно с Италия? Имаме ли необходимата инфраструктура, ще успеем ли да се вместим в сроковете за подобряването й?

Държавата, в лицето на Министерство на спорта, плати таксата от 5 млн. долара, за да имаме право да организираме първенството. БФВ трябва да поеме всичко по организацията на турнира, работата е доста, разходите също.

Мачовете ще се проведат в 3 града. Вече е ясна схемата на първенството – ще има 2 предварителни групи, които ще се играят в 2 града. Заелите първите места в тях ще бъдат разпределени в 1/4-финални групи, за които ще бъде ангажиран още един град.

Градовете кандидати за домакини са София, Варна, Пловдив, Бургас и Русе. Ще изберем тези 3 от тях, които предложат най-добри условия и разполагат с необходимата инфраструктура. Вече започнахме обиколка по градовете, срещаме се с местните власти и бизнес.

Домакинство на спортно събитие от подобен висок ранг е от полза и за самите градове. То ще ги популяризира, ще привлече много посетители и ще стимулира местната икономика.