БАН настоява младите учени да взимат поне 750 лв. заплата
За ръст на възнагражденията в науката са необходими още 170 млн. лева
Снимка: Икономика
~ 3 мин.
Поне 750 лева да стане заплатата на млад учен. За това настояха от ръководствата на Българската академия на науките (БАН), Селскостопанската академия и синдикатите. От следващата година основната заплата на учител в начално училище ще е над 700 лева, което е добре, но следва подобна заплата да се осигури и за началното стъпало в науката, изтъкна председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров.
Ръководствата на БАН, ССА и синдикатите настояват заплатата на професорите да бъде поне 1800 лева, съобщи БТА.
Учените от двете академии и от изследователските университети са малко под 10 000 души в момента. Според изчисленията на учените и синдикатите, за да се случи увеличението, са необходими само още 170 милиона лева, което не е голяма сума.
Средната работна заплата а (СРЗ) на учените изостава спрямо средната за страната за 2015 година - в БАН със 195 лева, в ССА с 254 лева. Изоставането спрямо СРЗ в държавния сектор за 2015 г. в БАН е 306 лева, а в ССА - 365 лева.
Средната основна работна заплата на професорите в БАН към 31 декември 2015 г. е 756 лева, средната брутна работна заплата - 922 лева, на доценти - средната основна работна заплата е 636 лева, а средната брутна - 776 лева. Главните асистенти са със средна основна заплата - 526 лв., а средната им брутна работна заплата е 598 лева.
Учените предупредиха, че ако заплатите спешно не се увеличат, държавата рискува да загуби и малката, останала в страната, част от експертен потенциал на България, което ще е пагубно.
Заместник-председателят на БАН акад. Дамян Дамянов каза, че през последните 10-15 години в света има ясна тенденция броят на учените да расте. От 2001 до 2007 година учените са се увеличили от 5,1 на 7,3 на сто, след 2007 до 2015 година се увеличават още, а в момента са над 10 милиона.
България обаче не се подчинява на тази закономерност. През 1989 година в данните на НСИ съществуваше понятие "хора, заети в науката" и цифрата, която се мъдреше там, беше 34 хиляди, като тогава се говореше, че това са ужасно много хора, каза акад. Дамянов. Той допълни, че сега, според статистиката, те са 13 000 души.
Съставът на Селскостопанската академия е намалял четири или пет пъти, а БАН от 15-17 хиляди души сега има 6800 души персонал, от които 2800 са учените. От тях към 2015 година едва деветима са на възраст до 25 години, 12,9 процента от персонала са до 35-годишна възраст, а двойно повече са над 60-годишна възраст.
"Младият резерв го няма. След като в света расте броят на учените и се смята, че на всеки пет до седем години учените в една държава трябва да се удвояват, ние отиваме на катастрофа", заяви акад. Дамянов.
По думите му "въпросът дали има нужда от наука в страната е смешен, но ситуацията в България е маса, на която стоят управляващи, бизнесмени и т.н., и за цвят е хубаво да има няколко титулувани учени, които да бъдат полууважително потупани с "какво правиш, професоре".
По думите му "въпросът дали има нужда от наука в страната е смешен, но ситуацията в България е маса, на която стоят управляващи, бизнесмени и т.н., и за цвят е хубаво да има няколко титулувани учени, които да бъдат полууважително потупани с "какво правиш, професоре".
Академик Дамянов смята, че няма как да се задържи млад учен със заплата 450 лева. По думите му ентусиазмът на младите се изпарява след няколко години, когато започнат да сравняват заплащането с това на свои колеги от чужбина, както и условията на работа.
