Бейби бумът от началото на века и ефектите му върху работната сила
~ 3 мин.
Явор Алексиев
Коефициентът на демографско заместване е един от по-рядко коментираните, но изключително важни показатели за демографското и икономическото развитие на българските региони. Той показва съотношението между броя на лицата на възраст 15-19 години и тези на възраст 60-64 години - тоест очакваната степен на заместване или възпроизвеждане на работната сила.
Според последните данни на НСИ средният коефициент за страната през 2016 г. е 62,8%, което означава че на всеки 100 души на 60-64 г., на които предстои в скоро време да напуснат трудовия пазар, се падат по близо 63 души на 15-19 г., които да заемат тяхното място. От началото на века коефициентът следва трайна и стръмна тенденция на спад - през 2000 г. нивото му е 123,6%, което е близо два пъти по-високо от сегашното.
Причините за влошаването на коефициента във времето са много, но ключова роля играе раждаемостта в предходни периоди. Последната намалява трайно от 1974 до 1997 г. (от 17,2‰ на 7,7‰). Следва период на увеличаване до 2009 г., когато тя достига 10,9‰.
Графика 1: Коефициенти на раждаемост и демографско заместване
Източник: НСИ, изчисления на ИПИ
Известното стабилизиране на коефициента на демографско заместване през последните 3 години, за които има данни, се дължи именно на по-високата раждаемост в периода след 1997 (и в частност 2000-2003 г.), тъй като част от родените тогава вече “влизат” в групата на 15-19 годишните. Тъй като “бейби бумът” продължава до 2009 г., като броят на новородените нараства с всяка година от периода, може да се очаква че коефициентът на заместване ще остане устойчив и дори ще нарасне през следващите 7-8 години[1]. Това може да не доведе непременно до спад на средната възраст на работната сила, но в периода до 2030 г. почти със сигурност ще увеличи относителния дял на младите кадри, стига, разбира се, последните да не се влеят в редиците на неактивните или да не напуснат страната.
Ситуацията на областно ниво
През 2016 г. коефициентът на демографско заместване в отделните области варира между 48,3% в Габрово и 81,4% в Сливен при стойности от 63,2% за столицата и споменатите 62,8% средно за страната. Обхватът на бейби бума от периода 1997-2009 г. е различен в отделните области на страната – на места е значителен, а на други почти отсъства. Допълнително влияние оказва миграцията на населението - както вътрешната, така и външната.
На база на текущото съотношение между 10-14 и 55-59 годишните и 5-9 и 50-54 годишните, може да се очаква коефициентът на демографско заместване да следва възходяща тенденция в повечето области в страната през следващите 6-7 години.
Графика 2: Съотношение на населението в различни възрастови групи (2016 г.), %
Източник: НСИ
Огромна част от очакваното подобрение обаче ще бъде концентрирана в столицата, Бургас и Варна, които в същото време се радват и на най-благоприятни показатели по отношение на миграцията на населението. Най-малък (и почти никакъв) положителен ефект от повишената раждаемост в предходния период пък може да се очаква в области като Враца, Пазарджик, Разград, София (област) и Търговище. Предвид факта, че във всяка една от тях заетостта на населението на 15-64 г. е по-ниска от средната за страната, а безработицата е по-висока (като тук изключението е Търговище), перспективите пред пазара на труда не изглеждат обнадеждаващи. Нещо повече, ако съдим по резултатите от държавните зрелостни изпити по български език и литература през 2015 и 2016 г., нивото на образование в тези пет области също е по-лошо от средното за страната – както по отношение на средната оценка, така и по отношение на делът на неуспешно положилите изпита ученици.
Намаляващата раждаемост в периода след 2009 г. ще доведе до ново влошаване на коефициента на демографско заместване в периода след 2023 г., особено ако тенденцията за емиграция на млади хора се запази. При някои области в страната, обаче, дори краткосрочните перспективи не изглеждат положителни, а местните пазари на труда са изправени пред сериозни предизвикателства.
Според последните данни на НСИ средният коефициент за страната през 2016 г. е 62,8%, което означава че на всеки 100 души на 60-64 г., на които предстои в скоро време да напуснат трудовия пазар, се падат по близо 63 души на 15-19 г., които да заемат тяхното място. От началото на века коефициентът следва трайна и стръмна тенденция на спад - през 2000 г. нивото му е 123,6%, което е близо два пъти по-високо от сегашното.
Причините за влошаването на коефициента във времето са много, но ключова роля играе раждаемостта в предходни периоди. Последната намалява трайно от 1974 до 1997 г. (от 17,2‰ на 7,7‰). Следва период на увеличаване до 2009 г., когато тя достига 10,9‰.
Графика 1: Коефициенти на раждаемост и демографско заместване
Източник: НСИ, изчисления на ИПИ
Известното стабилизиране на коефициента на демографско заместване през последните 3 години, за които има данни, се дължи именно на по-високата раждаемост в периода след 1997 (и в частност 2000-2003 г.), тъй като част от родените тогава вече “влизат” в групата на 15-19 годишните. Тъй като “бейби бумът” продължава до 2009 г., като броят на новородените нараства с всяка година от периода, може да се очаква че коефициентът на заместване ще остане устойчив и дори ще нарасне през следващите 7-8 години[1]. Това може да не доведе непременно до спад на средната възраст на работната сила, но в периода до 2030 г. почти със сигурност ще увеличи относителния дял на младите кадри, стига, разбира се, последните да не се влеят в редиците на неактивните или да не напуснат страната.
Ситуацията на областно ниво
През 2016 г. коефициентът на демографско заместване в отделните области варира между 48,3% в Габрово и 81,4% в Сливен при стойности от 63,2% за столицата и споменатите 62,8% средно за страната. Обхватът на бейби бума от периода 1997-2009 г. е различен в отделните области на страната – на места е значителен, а на други почти отсъства. Допълнително влияние оказва миграцията на населението - както вътрешната, така и външната.
На база на текущото съотношение между 10-14 и 55-59 годишните и 5-9 и 50-54 годишните, може да се очаква коефициентът на демографско заместване да следва възходяща тенденция в повечето области в страната през следващите 6-7 години.
Графика 2: Съотношение на населението в различни възрастови групи (2016 г.), %
Източник: НСИ
Огромна част от очакваното подобрение обаче ще бъде концентрирана в столицата, Бургас и Варна, които в същото време се радват и на най-благоприятни показатели по отношение на миграцията на населението. Най-малък (и почти никакъв) положителен ефект от повишената раждаемост в предходния период пък може да се очаква в области като Враца, Пазарджик, Разград, София (област) и Търговище. Предвид факта, че във всяка една от тях заетостта на населението на 15-64 г. е по-ниска от средната за страната, а безработицата е по-висока (като тук изключението е Търговище), перспективите пред пазара на труда не изглеждат обнадеждаващи. Нещо повече, ако съдим по резултатите от държавните зрелостни изпити по български език и литература през 2015 и 2016 г., нивото на образование в тези пет области също е по-лошо от средното за страната – както по отношение на средната оценка, така и по отношение на делът на неуспешно положилите изпита ученици.
Намаляващата раждаемост в периода след 2009 г. ще доведе до ново влошаване на коефициента на демографско заместване в периода след 2023 г., особено ако тенденцията за емиграция на млади хора се запази. При някои области в страната, обаче, дори краткосрочните перспективи не изглеждат положителни, а местните пазари на труда са изправени пред сериозни предизвикателства.
